Мемориалният комплекс "Създатели на българската държава" в Шумен, най-големият паметник в страната и едно от най-посещаваните места в региона, вече е обект с "национално значение" в регистрите на Министерството на културата. Досега той нямаше такъв статут, което подобно на много други паметници от време на социализма прави поддържането му сложна задача. Монументът има стратегическо значение в ежедневието на Шумен. През 2019 г. е посетен от близо 28 300 души, при все че входът е платен.
"Статутът ще ни даде възможност да кандидатстваме за реставрация и консервация на паметника. От няколко години работим много активно с Министерството на културата и с Националния институт за недвижимо културно наследство по въпроса за предоставяне на статут", обясняват за "Капитал" от община Шумен. Оттам посочват още, че без ясен статут не е било възможно да се търсят средства по национални и по европейски програми. "Процедурата започна във връзка с необходимостта от извършването на укрепителни дейности, за да се осигури безопасността на работещите в комплекса и на многобройните туристи, които го посещават."
Подобни действия са отдавна належащи - още през 2006 г. гранитен къс с тежест 2 тона, който изобразява копито на коня на хан Аспарух, падна, за щастие без да предизвика фатални последствия.
Социалистическите монументи в постсоциалистическия град
Известен не само с големината си, но и с абстрактното портретиране на личностите от българската история между VII и X век, комплексът е открит през ноември 1981 г. на хълма Илчов баир след четиригодишна подготовка и двегодишен строеж. Той е част от юбилейното строителство във връзка с 1300-годишнината на българската държава, което обхваща цялата страна, но поставянето му тук е символно заради близостта до важни за българската история места като Плиска, Преслав, Мадарския конник, Шуменската крепост. По същото време се извършва и реконструкция на центъра на Шумен.
Основните фигури около създаването му са архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, Иван Славов, конструкторът инж. Преслав Хаджов, скулпторът Крум Дамянов (един от изявените автори на монументални пластики и монументи по време на комунизма, също така автор на скулптурата на Орфей на летище София и през 2017 г. определен от министъра на културата Боил Банов по време на връчване на отличието "Златен век" с думите "аз толкова луд човек много рядко съм виждал").
2018 г. - 60 205.50 лв.
2019 г. - 67 761.00 лв.
Брой посетители:
2018 г. - 24 850
2019 г. - 28 296
"Въпреки че е на пръв поглед агресивен и антиконтекстуален жест и въпреки че в първите години след създаването му е критикуван за абстрактност и непонятност от широките обществени маси, "Паметникът" в Шумен се оказва не само добър архитектурно-скулптурен проект, но и успешен обществен експеримент, надмогнал политическото поляризиране и негативизма, от които страдат повечето монументи от периода на социализма", пишат Анета Василева и Емилия Кълева в изследването си "Live or let die: постсоциалистическото публично пространство в контекста на социалистическитe монументи".
Те отбелязват, че комплексът е пример за новия тип мемориално строителство - то е изнесено извън центъра на града, развито отвъд обичайния интимен характер на малкия скулптурен паметник и достигащо крупните мащаби на цял архитектурно-скулптурен ансамбъл. "Днес монументите представляват значими архитектурно-градоустройствени факти в постсоциалистическия български град, които не могат просто да бъдат изтрити заради неудобна идеология. Оказва се също, че дебатът за социалистическите монументи в България е всъщност дебат за бъдещето на ключови обществени пространства в постсоциалистическия български град, а това е дебат далеч над идеологическо ниво."
Между мегаломанията и местната гордост
Отношението на местните е амбивалентно - за някои той е израз на типичната за периода мегаломания, за други е все пак местна гордост, а за трети ролята му се видоизмени през десетилетията и вече се асоциира като основното място за спорт, разходки, велопътешествия. Ако хвърлим поглед към ревютата в TripAdvisor, ще видим подобно разделение и при чуждестранните посетители: "просто голям бетонен блок с малко артистичност", пише турист от Тайланд и "чудовищно грозно", казва посетител от Великобритания, насред предимно позитивните ревюта, в които се промъкват и сравнения между портретирането на българските лидери и популярните екшън герои "трансформаторите".
В момента обектът се стопанисва от общинско предприятие "Туризъм, публични прояви и атракции". "Посетителите се увеличават с всяка следваща година, като броят на индивидуалните туристи е по-голям за сметка на организираните групи", казват от общината. "Предвиждаме да разработим с Министерството на културата и Министерството на туризма съвместна програма за отбелязване на годишнината и за популяризиране на Комплекса като туристическа дестинация. От наша страна вече имаме водени разговори за подготовката на специална аудио-визуална програма, изработване на филми и организиране на тематични изложби в Шумен и столицата."
По всичко личи, че за 40-годишнината им българските "трансформъри" ще имат нова героична мисия.
Мемориалният комплекс "Създатели на българската държава" в Шумен, най-големият паметник в страната и едно от най-посещаваните места в региона, вече е обект с "национално значение" в регистрите на Министерството на културата. Досега той нямаше такъв статут, което подобно на много други паметници от време на социализма прави поддържането му сложна задача. Монументът има стратегическо значение в ежедневието на Шумен. През 2019 г. е посетен от близо 28 300 души, при все че входът е платен.
"Статутът ще ни даде възможност да кандидатстваме за реставрация и консервация на паметника. От няколко години работим много активно с Министерството на културата и с Националния институт за недвижимо културно наследство по въпроса за предоставяне на статут", обясняват за "Капитал" от община Шумен. Оттам посочват още, че без ясен статут не е било възможно да се търсят средства по национални и по европейски програми. "Процедурата започна във връзка с необходимостта от извършването на укрепителни дейности, за да се осигури безопасността на работещите в комплекса и на многобройните туристи, които го посещават."
4 коментара
Само една информация липсва в текста, колко всъщност струваше изграждането на този паметник от "новия тип мемориално строителство"....
Още пари на вятъра, по-добре да го зарежат и гората да го покрие, за да не ни виждат мегаломанките глупости, които сме творили.
Един господ зане колко милиона соц. левове са потънали тук и по къщите на местната соц. номенклатура. Както за Бузлуджа, резиденциите, религиите и т.н.
Кога ли ще излезем от социализЪма, кога..... явно никога....
Автора има предвид 40-тата му годишнина, тъй като паметника е открит 1981 г., когато съм роден, а аз съм далеч от петдесетте още.