Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Думата "бистро", казват речниците, е с дублетен правопис (bistro и bistrot) и с "неясен произход". Със сигурност се появява за пръв път в края на XIX век във Франция, скоро след това влиза в английския и днес е разпознаваема в цял свят. Значението й, пак според речниците, е много разтегливо. В началото означавала малко помещение с кратко меню, семпли ястия, ниски цени и бързо обслужване. Последното се свързва с една непотвърдена теория, според която "бистро" идва от руското быстро (бързо). Било 1814 г., когато империята на Наполеон е в своя залез, пруски, австрийски и руски войски са пред портите на Париж. Последвала капитулация и заедно с нея, влизайки в града, руснаците се втурнали към парижките барове. Но тъй като това било забранено от царя им, поръчвали с ослушване и постоянно пришпорване за по-бързо обслужване.
С времето сякаш все повече свързваме бистрото с духа, който цари в него: на пълното съгласие, че на бара всички са равни, и на прочутото joie de vivre, които в крайна сметка са го направили част от голямата парижка митология.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
3 коментара
Името е остроумно и оригинално, особено написано така.
Да кръстиш заведение/магазин, което се намира на ъгъл, Кьоше не е особено остроумно. Да го изпишеш "на френски" * - още по-малко.
За изненада на собствениците, посетителите на това място вместо да му казват Кьоше с френско произношение, го наричат Куче.
*за неговорящите френски - quché на френски не означава нищо
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход