"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда има възвишения и хълмисти места с лозя", пише в далечната 1640 г. известният турски пътешественик Евлия Челеби за Ямбол и неговите забележителности, сред които неслучайно на няколко пъти споменава лозята.
Регионът на Ямбол и съседният - Сливен, са сред най-старите винарски центрове на България, с многовековна традиция. Поради факта, че Източнотракийската низина е една от най-плодородните земи в страната, тук в периода на индустриализацията на България са построени някои от най-големите винени предприятия, а част от тях и до момента са сред двигателите на винената индустрия.
В тероарно отношение регионът е като възел, който среща най-доброто от два свята: богатите хумусни почви, умереният преходно-континентален климат с дълго слънцегреене, добре разпределени валежи и защита от острите северни ветрове го правят много подходящ за отглеждане на червени сортове като мавруд, мерло, каберне совиньон, от които се създават богати, плътни червени вина. В същото време в региона попада и част от Розовата долина с нейните идеални условия за развитие на ароматните бели сортове като мискет, мускат отонел, гевюрцтраминер, но също и шардоне, совиньон блан, пино гри, вийоние.
Ямбол и Сливен привличат разнообразни винени инвестиции и редом с избите-гиганти съжителстват и някои от най-модерните и специални малки винени проекти в България.
И ако нещо липсва, то е нишата на винения туризъм. На фона на множеството добре разработени винени комплекси в съседните области Пловдив и Стара Загора тук единствено избата на "Едуардо Миролио" включва концепцията за посрещане на гости.
Големите играчи
В двете области няма толкова много на брой изби, колкото в съседните - Пловдив и Стара Загора, но тук са две от трите най-големи винени предприятия в страната - "Домейн Бойар" и "Вила Ямбол", и двете с годишни приходи от над 20 млн. лв. Тези едри инвестиции са виненият двигател на региона, а в немалка степен и в страната. Двете изби са сред най-големите производители в България, а брандовете им са силно разпознаваеми на широкия пазар.
"Домейн Бойар", първата частна винарна в най-новата история на България, разполага с две бази - "Сините скали" в Сливен, с един от най-големите капацитети за производство в страната - близо 16 млн. литра вино, и бутиковата изба "Кортен" в едноименното село, където се създават едни от най-качествените сортови и купажни червени вина в България. С това тя покрива почти всички сегменти на пазара. Редом с това компанията може да се похвали и с експорта си за Великобритания и няколко други ключови западноевропейски пазара, който формира почти ⅓ от приходите й.
"Вила Ямбол", наследник на най-старата изба в Южна България, има производствени бази в Ямбол и Стралджа. Винарната, която е собственост на основателите на "ВП Брандс интернешънъл (бивш "Винпром Пещера") Антон Щерев и Атанас Петров, в последните години се ребрандира, концентрира усилия към подобряване и модернизиране на виненото си портфолио и това даде резултат. В момента тя е сред големите играчи в по-базовия и средния сегмент на вътрешния пазар.
Други две големи модерни винени инвестиции силно повлияха на имиджа на региона - "Едуардо Миролио" и "Ейнджълс Естейт". В избата на италианския предприемач Едуардо Миролио до сливенското село Еленово от 2002 г. досега са вложени над 22 млн. евро - модерна база с капацитет около 1 млн. литра вино, 220 ха собствени лозя и бутиковият хотел "Соли Инвикто". Миролио и екипът му бяха сред първите, които показаха, че в България и региона могат да се създават пенливи вина и вина от деликатния сорт пино ноар, които да са на световно ниво. Работата на винарната с българските сортове мавруд и рубин също е забележителна. Избата е и една от първите с биосертифицирани лозя в България. "Миролио" има и важен принос за развитието на винения туризъм, но към момента остава единственият такъв проект в административните граници на региона на Сливен и Ямбол.
В последното десетилетие още по-модерен облик на региона донесе и изба "Ейнджълс Естейт", свързана с производителя на яйца и пилета "Градус" на Иван Ангелов. Избата е архитектурно бижу, създадено от студио Zoom, които са проектирали и други от най-модерните изби на България. Тя има годишно производство от 800 хил. бутилки, 150 ха собствени лозя и е разположена на 14 хил. кв. м разгъната площ (7 хил. от които подземна част) в с. Баня. "Ейнжълс Естейт" е сред сравнително големите винарни на България, но подобно на "Миролио" и тук фокусът е основно върху качеството.
Избата обаче не е фокусирана върху винения туризъм, макар все пак да предлага дегустации и посещение след предварително обаждане и запитване.
Новият имидж на региона
Преди десетина години на българския пазар се появиха вината на един малък, но силно иновативен проект, които привлякоха внимание с изключително високо качество, прецизност, отличителен характер и модерен стил. Изба "Росиди", чиито лозя са в сливенското село Николаево, е създадена от Едуард и Росица Куриян, а уайнмейкър е Петър Георгиев, един от най-успешните млади специалисти в България. Концепцията е за вина със силна индивидуалност и с минимална технологична намеса. Продуктите на "Росиди" (с годишен капацитет от едва около 25 хил. бутилки) са насочени към ценители, към класните ресторанти и специализираните магазини. Избата изнася и за някои от най-престижните пазари в света, вкл. Великобритания, Белгия, Нидерландия, САЩ.
В "Росиди" обичат да експериментират с различни стилове, а една от "визитките" е натуралното (оранжево) вино от гевюрцтраминер, оглавило класацията за най-добрите вина на България "Divino топ 50" през 2018 г. Избата работи със сортове, които доказват колко добри и универсални са условията за винопроизводство в региона - от една страна, класическите червени сортове за плътни червени вина - мерло, каберне совиньон, сира, както и местният сорт рубин, от друга страна - и изключително деликатният пино ноар, а от трета - аромантният бял гевюрцтраминер и шардоне.
Отскоро регионът на Сливен приютява и още един много специален винен проект - "Глушник". Лозята - 33 ха, разположени на благодатни глинесто-каменисти почви до едноименното село, са засети още през 2004-2006 г., а преди две години техният собственик - бизнесменът Иво Георгиев, решава да постави началото на собствена линия вина. Първата реколта на "Глушник" - 2018 г., бе представена на пазара през 2019 г. И тук сортовата палитра е богата - каберне фран, каберне совиньон, мерло, каладок, сира и пино ноар от червените, а от белите - ароматните гевюрцтраминер, мускат, вионие, както и пино гриджо.
Вината на "Глушник" са създадени от едно младо трио технолози - Николай Кръстев (изба "Царев борд"), Петър Георгиев ("Росиди") и Радостин Милков, които не за пръв път работят заедно и консултират винени проекти. Логично и продуктите носят техния почерк - те са свежи и пивки, добре балансирани и прецизно направени, без да са лишени от изразителност, дълбочина и характер. Позиционирани са в средния сегмент и са таргетирани както към ресторанти, така и към крайни клиенти винолюбители.
Подобни малки, но качествени инвестиции са не по-малко важни от големите, защото повишават винения имидж на региона и показват потенциала на местните тероари за създаване на качествени вина пред ключова публика от професионалисти и ценители. Това от своя страна ще повиши интереса както от пазара, така и от страна на инвеститорите.
Какво още в региона
Още няколко изби допълват винарското портфолио на двете области. Най-голяма сред тях е "Шато Ботево" до едноименното село в община Тунджа със 100 ха лозя с богата сортова структура, капацитет за преработка на около 750 т грозде и 600 бъчви за отлежаване. Избата залага на традиционния имидж, а вината са основно в базовия и средния сегмент.Създадената през 2009 г. "Домейн Мараш" до Стралджа разполага с около 50 ха лозя. Избата залага основно на свежи, бели вина в средния сегмент, които се отличават с добро съотношение цена/качество.
"Балар" е бутиков производител, познат с червените вина от серията "К" в лимитирано производство. Избата в с. Скалица, на около 30 км югозападно от Ямбол, има 13,5 ха лозя в района.
Сред най-малките проекти в региона е "Марвин" в ямболското с. Хаджи Димитрово, фокусирана в производство на малки партиди вина в средния сегмент.
Картината се дописва от няколко семейни микропроекта - сред тях са шато Windy Hills близо до Сливенски минерални бани - винен комплекс с хотелска част, подходящ за събития, както и избата на Афузови в с Калояново.
"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда има възвишения и хълмисти места с лозя", пише в далечната 1640 г. известният турски пътешественик Евлия Челеби за Ямбол и неговите забележителности, сред които неслучайно на няколко пъти споменава лозята.
Регионът на Ямбол и съседният - Сливен, са сред най-старите винарски центрове на България, с многовековна традиция. Поради факта, че Източнотракийската низина е една от най-плодородните земи в страната, тук в периода на индустриализацията на България са построени някои от най-големите винени предприятия, а част от тях и до момента са сред двигателите на винената индустрия.
2 коментара