Винарството в Ямбол и Сливен: От изби гиганти до специални малки проекти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Винарството в Ямбол и Сливен: От изби гиганти до специални малки проекти

Винарството в Ямбол и Сливен: От изби гиганти до специални малки проекти

Условията в региона отварят възможност за разнообразни инвестиции, все още почти празна е обаче нишата на винения туризъм

Ани Коджаиванова
3417 прочитания

© Надежда Чипева


"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда има възвишения и хълмисти места с лозя", пише в далечната 1640 г. известният турски пътешественик Евлия Челеби за Ямбол и неговите забележителности, сред които неслучайно на няколко пъти споменава лозята.

Регионът на Ямбол и съседният - Сливен, са сред най-старите винарски центрове на България, с многовековна традиция. Поради факта, че Източнотракийската низина е една от най-плодородните земи в страната, тук в периода на индустриализацията на България са построени някои от най-големите винени предприятия, а част от тях и до момента са сред двигателите на винената индустрия.

В тероарно отношение регионът е като възел, който среща най-доброто от два свята: богатите хумусни почви, умереният преходно-континентален климат с дълго слънцегреене, добре разпределени валежи и защита от острите северни ветрове го правят много подходящ за отглеждане на червени сортове като мавруд, мерло, каберне совиньон, от които се създават богати, плътни червени вина. В същото време в региона попада и част от Розовата долина с нейните идеални условия за развитие на ароматните бели сортове като мискет, мускат отонел, гевюрцтраминер, но също и шардоне, совиньон блан, пино гри, вийоние.

Ямбол и Сливен привличат разнообразни винени инвестиции и редом с избите-гиганти съжителстват и някои от най-модерните и специални малки винени проекти в България.

И ако нещо липсва, то е нишата на винения туризъм. На фона на множеството добре разработени винени комплекси в съседните области Пловдив и Стара Загора тук единствено избата на "Едуардо Миролио" включва концепцията за посрещане на гости.

Големите играчи

В двете области няма толкова много на брой изби, колкото в съседните - Пловдив и Стара Загора, но тук са две от трите най-големи винени предприятия в страната - "Домейн Бойар" и "Вила Ямбол", и двете с годишни приходи от над 20 млн. лв. Тези едри инвестиции са виненият двигател на региона, а в немалка степен и в страната. Двете изби са сред най-големите производители в България, а брандовете им са силно разпознаваеми на широкия пазар.

"Домейн Бойар", първата частна винарна в най-новата история на България, разполага с две бази - "Сините скали" в Сливен, с един от най-големите капацитети за производство в страната - близо 16 млн. литра вино, и бутиковата изба "Кортен" в едноименното село, където се създават едни от най-качествените сортови и купажни червени вина в България. С това тя покрива почти всички сегменти на пазара. Редом с това компанията може да се похвали и с експорта си за Великобритания и няколко други ключови западноевропейски пазара, който формира почти ⅓ от приходите й.

Автор: Капитал

"Вила Ямбол", наследник на най-старата изба в Южна България, има производствени бази в Ямбол и Стралджа. Винарната, която е собственост на основателите на "ВП Брандс интернешънъл (бивш "Винпром Пещера") Антон Щерев и Атанас Петров, в последните години се ребрандира, концентрира усилия към подобряване и модернизиране на виненото си портфолио и това даде резултат. В момента тя е сред големите играчи в по-базовия и средния сегмент на вътрешния пазар.

Други две големи модерни винени инвестиции силно повлияха на имиджа на региона - "Едуардо Миролио" и "Ейнджълс Естейт". В избата на италианския предприемач Едуардо Миролио до сливенското село Еленово от 2002 г. досега са вложени над 22 млн. евро - модерна база с капацитет около 1 млн. литра вино, 220 ха собствени лозя и бутиковият хотел "Соли Инвикто". Миролио и екипът му бяха сред първите, които показаха, че в България и региона могат да се създават пенливи вина и вина от деликатния сорт пино ноар, които да са на световно ниво. Работата на винарната с българските сортове мавруд и рубин също е забележителна. Избата е и една от първите с биосертифицирани лозя в България. "Миролио" има и важен принос за развитието на винения туризъм, но към момента остава единственият такъв проект в административните граници на региона на Сливен и Ямбол.

В последното десетилетие още по-модерен облик на региона донесе и изба "Ейнджълс Естейт", свързана с производителя на яйца и пилета "Градус" на Иван Ангелов. Избата е архитектурно бижу, създадено от студио Zoom, които са проектирали и други от най-модерните изби на България. Тя има годишно производство от 800 хил. бутилки, 150 ха собствени лозя и е разположена на 14 хил. кв. м разгъната площ (7 хил. от които подземна част) в с. Баня. "Ейнжълс Естейт" е сред сравнително големите винарни на България, но подобно на "Миролио" и тук фокусът е основно върху качеството.

Избата обаче не е фокусирана върху винения туризъм, макар все пак да предлага дегустации и посещение след предварително обаждане и запитване.

Новият имидж на региона

Преди десетина години на българския пазар се появиха вината на един малък, но силно иновативен проект, които привлякоха внимание с изключително високо качество, прецизност, отличителен характер и модерен стил. Изба "Росиди", чиито лозя са в сливенското село Николаево, е създадена от Едуард и Росица Куриян, а уайнмейкър е Петър Георгиев, един от най-успешните млади специалисти в България. Концепцията е за вина със силна индивидуалност и с минимална технологична намеса. Продуктите на "Росиди" (с годишен капацитет от едва около 25 хил. бутилки) са насочени към ценители, към класните ресторанти и специализираните магазини. Избата изнася и за някои от най-престижните пазари в света, вкл. Великобритания, Белгия, Нидерландия, САЩ.

В "Росиди" обичат да експериментират с различни стилове, а една от "визитките" е натуралното (оранжево) вино от гевюрцтраминер, оглавило класацията за най-добрите вина на България "Divino топ 50" през 2018 г. Избата работи със сортове, които доказват колко добри и универсални са условията за винопроизводство в региона - от една страна, класическите червени сортове за плътни червени вина - мерло, каберне совиньон, сира, както и местният сорт рубин, от друга страна - и изключително деликатният пино ноар, а от трета - аромантният бял гевюрцтраминер и шардоне.

Отскоро регионът на Сливен приютява и още един много специален винен проект - "Глушник". Лозята - 33 ха, разположени на благодатни глинесто-каменисти почви до едноименното село, са засети още през 2004-2006 г., а преди две години техният собственик - бизнесменът Иво Георгиев, решава да постави началото на собствена линия вина. Първата реколта на "Глушник" - 2018 г., бе представена на пазара през 2019 г. И тук сортовата палитра е богата - каберне фран, каберне совиньон, мерло, каладок, сира и пино ноар от червените, а от белите - ароматните гевюрцтраминер, мускат, вионие, както и пино гриджо.

Вината на "Глушник" са създадени от едно младо трио технолози - Николай Кръстев (изба "Царев борд"), Петър Георгиев ("Росиди") и Радостин Милков, които не за пръв път работят заедно и консултират винени проекти. Логично и продуктите носят техния почерк - те са свежи и пивки, добре балансирани и прецизно направени, без да са лишени от изразителност, дълбочина и характер. Позиционирани са в средния сегмент и са таргетирани както към ресторанти, така и към крайни клиенти винолюбители.

Подобни малки, но качествени инвестиции са не по-малко важни от големите, защото повишават винения имидж на региона и показват потенциала на местните тероари за създаване на качествени вина пред ключова публика от професионалисти и ценители. Това от своя страна ще повиши интереса както от пазара, така и от страна на инвеститорите.

Какво още в региона

Още няколко изби допълват винарското портфолио на двете области. Най-голяма сред тях е "Шато Ботево" до едноименното село в община Тунджа със 100 ха лозя с богата сортова структура, капацитет за преработка на около 750 т грозде и 600 бъчви за отлежаване. Избата залага на традиционния имидж, а вината са основно в базовия и средния сегмент.

Създадената през 2009 г. "Домейн Мараш" до Стралджа разполага с около 50 ха лозя. Избата залага основно на свежи, бели вина в средния сегмент, които се отличават с добро съотношение цена/качество.

"Балар" е бутиков производител, познат с червените вина от серията "К" в лимитирано производство. Избата в с. Скалица, на около 30 км югозападно от Ямбол, има 13,5 ха лозя в района.

Сред най-малките проекти в региона е "Марвин" в ямболското с. Хаджи Димитрово, фокусирана в производство на малки партиди вина в средния сегмент.

Картината се дописва от няколко семейни микропроекта - сред тях са шато Windy Hills близо до Сливенски минерални бани - винен комплекс с хотелска част, подходящ за събития, както и избата на Афузови в с Калояново.

"Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страна на северната звезда има възвишения и хълмисти места с лозя", пише в далечната 1640 г. известният турски пътешественик Евлия Челеби за Ямбол и неговите забележителности, сред които неслучайно на няколко пъти споменава лозята.

Регионът на Ямбол и съседният - Сливен, са сред най-старите винарски центрове на България, с многовековна традиция. Поради факта, че Източнотракийската низина е една от най-плодородните земи в страната, тук в периода на индустриализацията на България са построени някои от най-големите винени предприятия, а част от тях и до момента са сред двигателите на винената индустрия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK