Индустриална култура

През 1904 г. сградата на първата българска фабрика е отдадена на Министерството на правосъдието и в продължение на десетилетия е ползвана за затвор

Индустриална култура

Сградата на първата българска частна фабрика в Сливен вдъхновява нови идеи за развитието на града

5332 прочитания

През 1904 г. сградата на първата българска фабрика е отдадена на Министерството на правосъдието и в продължение на десетилетия е ползвана за затвор

© Надежда Чипева


За повечето българи Сливен е известен като Града на стоте войводи. Не всички обаче знаят, че оттук започва индустриализацията на България. В Сливен е построена първата частна фабрика в страната и първата на Балканите държавна фабрика. В основата на индустриализацията стои сливенският предприемач Добри Желязков, получил по-късно прозвището Фабрикаджията. Историята му е изпълнена със слава, но и с трудни житейски дни. Макар че поставя основите на текстилната промишленост у нас и успява да накара самия султан Махмуд ІІ да повярва в идеите му, Добри Желязков умира в бедност и нищета. Искрата, запалена от Фабрикаджията, обаче подхващат други български предприемачи, които оставят и до днес своя почерк върху икономическия подем на града. Интересен факт е, че още преди първия Закон за насърчаване на местната индустрия, влязъл в сила през 1894 г., в Сливен вече са създадени 15 текстилни фабрики. И до днес градът е известен и като град на предприемчивите хора. Често иновациите в текстила, както и в други отрасли тръгват именно оттук. Наскоро сливенската мебелна фирма "Начеви-90" пусна на пазара първия по рода си "умен" диван, а местната шивашка фабрика "Джоди-1" разработи иновативно зимно яке със соларни батерии.

Предприемачът, който впечатли султана

Първата фабрика в България е била създадена през 1834 г. като едноетажна производствена сграда, разделена на две помещения - предачно и тъкачно. Сградата е била разположена в собствения двор на Добри Желязков, разказва историкът Тони Димитрова - завеждаща Музея на текстилната индустрия в Сливен, който е филиал на Националния политехнически музей. Първата фабрика е била оборудвана с текстилни машини - станове с летяща совалка, изработени по руски образци. Отделно е направена бояджийница, а в градината си Добри Желязков посажда и донесения от чужбина храст "боя" (зърнастец), чиито плодове се използват за боядисване на преждите и платовете. Произведените от Добри Желязков вълнени платове се продават много добре заради високото си качество. Успехът на българския фабрикант предизвиква интереса не само на местната турска власт, но стига и до управниците в Цариград. В края на 1835 г. Добри Желязков е поканен от Високата порта и представен лично на самия султан Махмуд ІІ, който остава силно впечатлен от качеството и европейския вид на платовете му. През 1836 г. султанът издава указ, с който Добри Желязков се освобождава от всякакви данъци и се упълномощава да ръководи производството на платове за облеклото на турската армия. Копие от този ферман днес е показан в сливенския текстилен музей, а оригиналът се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Държавната сукнена фабрика

Между османското правителство и Добри Желязков се сключва договор за изграждането на нова голяма фабрика. Фабриката се построява от държавата, а Добри Желязков е определен за ръководител на строителството и оборудването ѝ с техника, както и за пускането ѝ в действие. Сградата се намира в северната част на Сливен. И до днес тя изглежда непокътната от времето и привлича погледите на жителите и гостите на града с величествената си осанка. Триетажната каменна постройка е с дължина 86 м, широчина 16 м и височина около 10 м. Стените са дебели около метър, 100 прозореца с железни решетки красят фасадата. С внушителните за времето си размери, тя се нарежда на второ място по големина след Рилския манастир. Общата ѝ площ възлиза на 15 500 кв.м, а застроената - 3920 кв.м. Годишното ѝ производство след преустройството стига до 34 500 метра произведен плат. В сградата са работели 14 предачни машини и 88 тъкачни стана. Допълнително са били закупени машини от Русия, Англия и други страни.

Постиженията на Добри Желязков обаче предизвикват завистта на местната турска администрация след падането на султан Махмуд II и през 1853 г. той е отстранен от фабриката. Работниците обявяват стачка с искане за връщането на Фабрикаджията, но без резултат. Независимо от неуспеха си стачката на сливенските текстилни работници остава в историята като първия организиран протест, но не против управителя, а в негова защита.

След Освобождението на България сградата на фабриката е наета за 10 години от акционерно дружество "Напредък", което има за цел да възстанови производството. Предприемачите от дружеството постепенно се отделят и създават по-малки, самостоятелни фабрики в града - тези на Георги Стефанов и синове, фабриката на Калови, Цоневи, Рохов и др. След това в сградата на старата фабрика се настанява друго акционерно дружество - "България", което я ползва 14 години.През 1904 г. сградата е отдадена на Министерството на правосъдието за затвор.

Сега тя се стопанисва от Регионалния исторически музей в Сливен и Текстилния музей. Имотът е частна държавна собственост на община Сливен и е предоставен на музея за организиране и разполагане на експозоционни площи, фондохранилища и ателиета, в които са представени запазени, работещи автентични експонати на първите тъкачни и предачни машини в България.

Нов музеен комплекс

Днес сградата на първата частна фабрика в Сливен е свързана с много нови идеи за развитието на града като привлекателна туристическа дестинация. Преди няколко години младият Неделчо Марев от Сливен, който следва в университет в Германия, разработва концепция за превръщането на текстилната фабрика в културен център. Тази идея става и тема на дипломната му работа.

Община Сливен е на крачка да реализира идеята за създаването на музеен комплекс, част от който е старата фабрика. За целта до края на годината започва проект на стойност 1.6 млн. лв. "Подготвихме проекта за превръщането на първата текстилна фабрика на Балканите в музеен комплекс, като следвахме концепцията на Регионалния исторически музей. Целта ни е да покажем на гостите на нашия град, както и на неговите жители богатата история на Сливен", казва зам. -кметът на общината Стоян Марков. Проектът се финансира по ОП Региони в растеж, приоритетна ос 6 за регионален туризъм. Общата му стойност е 8 млн. лв. и включва освен Текстилната фабрика и някои други обекти в областния град. Финансирането става от две места - с финансови инструменти от Фонда на фондовете и с безвъзмездни средства по ОП Региони в растеж. Община Сливен вече има сключен договор с Фонда на фондовете за получаване на заем. Ремонтът на Текстилна фабрика ще започне още в края на тази година. Предвидени са средства и за оборудване и обогатяване на музейната експозиция.

За повечето българи Сливен е известен като Града на стоте войводи. Не всички обаче знаят, че оттук започва индустриализацията на България. В Сливен е построена първата частна фабрика в страната и първата на Балканите държавна фабрика. В основата на индустриализацията стои сливенският предприемач Добри Желязков, получил по-късно прозвището Фабрикаджията. Историята му е изпълнена със слава, но и с трудни житейски дни. Макар че поставя основите на текстилната промишленост у нас и успява да накара самия султан Махмуд ІІ да повярва в идеите му, Добри Желязков умира в бедност и нищета. Искрата, запалена от Фабрикаджията, обаче подхващат други български предприемачи, които оставят и до днес своя почерк върху икономическия подем на града. Интересен факт е, че още преди първия Закон за насърчаване на местната индустрия, влязъл в сила през 1894 г., в Сливен вече са създадени 15 текстилни фабрики. И до днес градът е известен и като град на предприемчивите хора. Често иновациите в текстила, както и в други отрасли тръгват именно оттук. Наскоро сливенската мебелна фирма "Начеви-90" пусна на пазара първия по рода си "умен" диван, а местната шивашка фабрика "Джоди-1" разработи иновативно зимно яке със соларни батерии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал