Индустриална култура
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустриална култура

През 1904 г. сградата на първата българска фабрика е отдадена на Министерството на правосъдието и в продължение на десетилетия е ползвана за затвор

Индустриална култура

Сградата на първата българска частна фабрика в Сливен вдъхновява нови идеи за развитието на града

3813 прочитания

През 1904 г. сградата на първата българска фабрика е отдадена на Министерството на правосъдието и в продължение на десетилетия е ползвана за затвор

© Надежда Чипева


За повечето българи Сливен е известен като Града на стоте войводи. Не всички обаче знаят, че оттук започва индустриализацията на България. В Сливен е построена първата частна фабрика в страната и първата на Балканите държавна фабрика. В основата на индустриализацията стои сливенският предприемач Добри Желязков, получил по-късно прозвището Фабрикаджията. Историята му е изпълнена със слава, но и с трудни житейски дни. Макар че поставя основите на текстилната промишленост у нас и успява да накара самия султан Махмуд ІІ да повярва в идеите му, Добри Желязков умира в бедност и нищета. Искрата, запалена от Фабрикаджията, обаче подхващат други български предприемачи, които оставят и до днес своя почерк върху икономическия подем на града. Интересен факт е, че още преди първия Закон за насърчаване на местната индустрия, влязъл в сила през 1894 г., в Сливен вече са създадени 15 текстилни фабрики. И до днес градът е известен и като град на предприемчивите хора. Често иновациите в текстила, както и в други отрасли тръгват именно оттук. Наскоро сливенската мебелна фирма "Начеви-90" пусна на пазара първия по рода си "умен" диван, а местната шивашка фабрика "Джоди-1" разработи иновативно зимно яке със соларни батерии.

Предприемачът, който впечатли султана

Първата фабрика в България е била създадена през 1834 г. като едноетажна производствена сграда, разделена на две помещения - предачно и тъкачно. Сградата е била разположена в собствения двор на Добри Желязков, разказва историкът Тони Димитрова - завеждаща Музея на текстилната индустрия в Сливен, който е филиал на Националния политехнически музей. Първата фабрика е била оборудвана с текстилни машини - станове с летяща совалка, изработени по руски образци. Отделно е направена бояджийница, а в градината си Добри Желязков посажда и донесения от чужбина храст "боя" (зърнастец), чиито плодове се използват за боядисване на преждите и платовете. Произведените от Добри Желязков вълнени платове се продават много добре заради високото си качество. Успехът на българския фабрикант предизвиква интереса не само на местната турска власт, но стига и до управниците в Цариград. В края на 1835 г. Добри Желязков е поканен от Високата порта и представен лично на самия султан Махмуд ІІ, който остава силно впечатлен от качеството и европейския вид на платовете му. През 1836 г. султанът издава указ, с който Добри Желязков се освобождава от всякакви данъци и се упълномощава да ръководи производството на платове за облеклото на турската армия. Копие от този ферман днес е показан в сливенския текстилен музей, а оригиналът се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Държавната сукнена фабрика

Между османското правителство и Добри Желязков се сключва договор за изграждането на нова голяма фабрика. Фабриката се построява от държавата, а Добри Желязков е определен за ръководител на строителството и оборудването ѝ с техника, както и за пускането ѝ в действие. Сградата се намира в северната част на Сливен. И до днес тя изглежда непокътната от времето и привлича погледите на жителите и гостите на града с величествената си осанка. Триетажната каменна постройка е с дължина 86 м, широчина 16 м и височина около 10 м. Стените са дебели около метър, 100 прозореца с железни решетки красят фасадата. С внушителните за времето си размери, тя се нарежда на второ място по големина след Рилския манастир. Общата ѝ площ възлиза на 15 500 кв.м, а застроената - 3920 кв.м. Годишното ѝ производство след преустройството стига до 34 500 метра произведен плат. В сградата са работели 14 предачни машини и 88 тъкачни стана. Допълнително са били закупени машини от Русия, Англия и други страни.

Постиженията на Добри Желязков обаче предизвикват завистта на местната турска администрация след падането на султан Махмуд II и през 1853 г. той е отстранен от фабриката. Работниците обявяват стачка с искане за връщането на Фабрикаджията, но без резултат. Независимо от неуспеха си стачката на сливенските текстилни работници остава в историята като първия организиран протест, но не против управителя, а в негова защита.

След Освобождението на България сградата на фабриката е наета за 10 години от акционерно дружество "Напредък", което има за цел да възстанови производството. Предприемачите от дружеството постепенно се отделят и създават по-малки, самостоятелни фабрики в града - тези на Георги Стефанов и синове, фабриката на Калови, Цоневи, Рохов и др. След това в сградата на старата фабрика се настанява друго акционерно дружество - "България", което я ползва 14 години.През 1904 г. сградата е отдадена на Министерството на правосъдието за затвор.

Сега тя се стопанисва от Регионалния исторически музей в Сливен и Текстилния музей. Имотът е частна държавна собственост на община Сливен и е предоставен на музея за организиране и разполагане на експозоционни площи, фондохранилища и ателиета, в които са представени запазени, работещи автентични експонати на първите тъкачни и предачни машини в България.

Нов музеен комплекс

Днес сградата на първата частна фабрика в Сливен е свързана с много нови идеи за развитието на града като привлекателна туристическа дестинация. Преди няколко години младият Неделчо Марев от Сливен, който следва в университет в Германия, разработва концепция за превръщането на текстилната фабрика в културен център. Тази идея става и тема на дипломната му работа.

Община Сливен е на крачка да реализира идеята за създаването на музеен комплекс, част от който е старата фабрика. За целта до края на годината започва проект на стойност 1.6 млн. лв. "Подготвихме проекта за превръщането на първата текстилна фабрика на Балканите в музеен комплекс, като следвахме концепцията на Регионалния исторически музей. Целта ни е да покажем на гостите на нашия град, както и на неговите жители богатата история на Сливен", казва зам. -кметът на общината Стоян Марков. Проектът се финансира по ОП Региони в растеж, приоритетна ос 6 за регионален туризъм. Общата му стойност е 8 млн. лв. и включва освен Текстилната фабрика и някои други обекти в областния град. Финансирането става от две места - с финансови инструменти от Фонда на фондовете и с безвъзмездни средства по ОП Региони в растеж. Община Сливен вече има сключен договор с Фонда на фондовете за получаване на заем. Ремонтът на Текстилна фабрика ще започне още в края на тази година. Предвидени са средства и за оборудване и обогатяване на музейната експозиция.

За повечето българи Сливен е известен като Града на стоте войводи. Не всички обаче знаят, че оттук започва индустриализацията на България. В Сливен е построена първата частна фабрика в страната и първата на Балканите държавна фабрика. В основата на индустриализацията стои сливенският предприемач Добри Желязков, получил по-късно прозвището Фабрикаджията. Историята му е изпълнена със слава, но и с трудни житейски дни. Макар че поставя основите на текстилната промишленост у нас и успява да накара самия султан Махмуд ІІ да повярва в идеите му, Добри Желязков умира в бедност и нищета. Искрата, запалена от Фабрикаджията, обаче подхващат други български предприемачи, които оставят и до днес своя почерк върху икономическия подем на града. Интересен факт е, че още преди първия Закон за насърчаване на местната индустрия, влязъл в сила през 1894 г., в Сливен вече са създадени 15 текстилни фабрики. И до днес градът е известен и като град на предприемчивите хора. Често иновациите в текстила, както и в други отрасли тръгват именно оттук. Наскоро сливенската мебелна фирма "Начеви-90" пусна на пазара първия по рода си "умен" диван, а местната шивашка фабрика "Джоди-1" разработи иновативно зимно яке със соларни батерии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.