Кулата на пловдивското време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кулата на пловдивското време

Часовниковата кула е реставрирана от инж. Константин Константинов, а прогнозата му е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси

Кулата на пловдивското време

Блясъкът на 200-годишния часовник на Сахат тепе се върна след сериозна реставрация

2314 прочитания

Часовниковата кула е реставрирана от инж. Константин Константинов, а прогнозата му е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси

© Надежда Чипева


Часовникът на Сахат тепе в Пловдив е описван от много пътешественици, посещавали града, и е неизменна част от неговата история. За реставратора на обекта инж. Константин Константинов изградената през 1809 г. кула е истински паметник на времето. "Тя е строена с усещането за вечност. Тогава повечето от най-добрите проекти се правени с такава нагласа", казва той.

Отвън и отдалече кулата малко прилича на минаре, а изграждането й с ломен камък се счита за сериозен майсторлък. Основата й е четиристен, а върху него е издигнат осмостен. Вътре в кулата има стъпала. В минаретата стъпалата се застъпват в единия край и в средата се получава нещо като колона. Тук в средата има цилиндър от тухли, в който висят тежестите за камбаната и за часовника. Така че кулата е конструкция от два "цилиндъра" - външен осмостен и вътрешен цилиндър. Стъпалата стъпват на външния цилиндър и на вътрешния цилиндър, което е доста по-сложно като конструкция, отколкото едно минаре. Изпълнението е доста грубо, но издръжливо и добре направено. Дотолкова, че кулата оцелява при Чирпанското земетресение през 1928 г. почти без щети. Интересна част от историята е, че освен че е била часовник, сградата е служила за наблюдателница на пловдивската пожарна.

До часовниковата кула на Сахат тепе се стига трудно – няма възможност за автомобилен достъп. Материалите за реставрацията са се носили на ръка по стълбите. Изнасянето на отпадъците също е било на гръб
Фотограф: Надежда Чипева

"Когато реставрираш обект на 200 години, трябва да си много внимателен", казва инж. Константинов, който е собственик на компанията, специализирана в реставрация на паметници на културата "Рестрстрой". На него през 2020 г. е поверено да възстанови в бляскавия му вид този символ на пловдивското време. Работата по проекта е продължила около 3-4 месеца.

Да съживиш историята

"Кулата е много интересна като конструкция, но каменната й зидария не е най-добрата, която съм виждал", коментира Константинов. Той обяснява още, че тя е изградена със ситен камък. Това вероятно се дължи на факта, че е било проблем нагоре да качват по-тежки материали. Последната реставрация на обекта е отпреди 40 години, а при нея са ползвани силни циментови разтвори. Това също не е благоприятно, защото разтворите са по-здрави от камъка. "В нашата практика реставрационните материали трябва да са по-слаби от оригиналните, за да не рушат оригинала", категоричен е пловдивският реставратор.

Най-много работа по проекта е свършена на покрива, тъй като дървото старее. Сега то е обработено с консерванти и частично са подменени някои елементи на конструкцията. Поставена е и нова хидроизолация под ламаринените обшивки. Покривът е завършен с тенекиена обшивка.

И днес до часовниковата кула на Сахат тепе се стига трудно - няма възможност за автомобилен достъп и материалите се носят на ръка по стълбите. Изнасянето на отпадъците също е на гръб. "И това е малкият проблем", усмихва се инж. Константинов.

Най-много работа по проекта е свършена на покрива, тъй като дървото старее. Сега то е обработено с консерванти и частично са подменени някои елемент
Фотограф: Надежда Чипева

Друго предизвикателство в работата по проекта се оказват материалите. Основният градивен елемент на кулата - ломният камък, е изчезнал от съвременното строителство и вече не може да се купи отникъде. За късмет при реставрацията използването му не е било необходимо.

Повече не се произвеждат и каменните плочи - тикли, които освен това си имат свои специфики в различните области на България. "На кулата има корниз с тикли, където липсваха десетина. Търсих ги и ги намерих оттук-оттам, където знам, че има остатъци. Ломен камък почти не ни трябваше, но и за него имах идея, защото го има все още в някои стари полуразрушени къщи, както и в едно депо за строителни остатъци", казва инж. Константинов. Това, което е напълно неоткриваемо в наши дни, обаче са големите дъбови греди.

Те заедно със старите римски тухли и класически турски керемиди са сред най-трудните материали в реставрационната практика.

Прогнозата на инж. Константинов е, че сегашната му работа ще издържи около 30-40 години, без да се налагат каквито и да било намеси.

Забравеният хълм

Дановият хълм, известен още като Сахат тепе, е най-непознатият за пловдивчани. Макар че се намира в центъра на града и е добре озеленен и чист, хълмът не привлича посетители, а причината е тривиална - мястото остава неподходящо за социализация поради липсата на заведения и атракции за децата и липсата на инфраструктура.

Исторически това не е било така. На стара снимка, която инж. Константинов притежава, се вижда, че тук е имало чудесен ресторант. Какво е станало с него - не помни никой.

Сега според неофициална информация от администрацията на район "Централен" започва да се мисли в посока за връщане на живота на хълма. Пловдивският писател и общественик Мимо Райчев е предложил тук да се създаде воден часовник. Отново. Защото по времето на император Каркала градът го е получил в дар от анонимен дарител. Според Райчев водният часовник се е намирал точно пред вход на римския стадион, където сега са стълбите на "Каменица".

Часовникът на Сахат тепе в Пловдив е описван от много пътешественици, посещавали града, и е неизменна част от неговата история. За реставратора на обекта инж. Константин Константинов изградената през 1809 г. кула е истински паметник на времето. "Тя е строена с усещането за вечност. Тогава повечето от най-добрите проекти се правени с такава нагласа", казва той.

Отвън и отдалече кулата малко прилича на минаре, а изграждането й с ломен камък се счита за сериозен майсторлък. Основата й е четиристен, а върху него е издигнат осмостен. Вътре в кулата има стъпала. В минаретата стъпалата се застъпват в единия край и в средата се получава нещо като колона. Тук в средата има цилиндър от тухли, в който висят тежестите за камбаната и за часовника. Така че кулата е конструкция от два "цилиндъра" - външен осмостен и вътрешен цилиндър. Стъпалата стъпват на външния цилиндър и на вътрешния цилиндър, което е доста по-сложно като конструкция, отколкото едно минаре. Изпълнението е доста грубо, но издръжливо и добре направено. Дотолкова, че кулата оцелява при Чирпанското земетресение през 1928 г. почти без щети. Интересна част от историята е, че освен че е била часовник, сградата е служила за наблюдателница на пловдивската пожарна.

До часовниковата кула на Сахат тепе се стига трудно – няма възможност за автомобилен достъп. Материалите за реставрацията са се носили на ръка по стълбите. Изнасянето на отпадъците също е било на гръб
Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK