Кулата на пловдивското време

Часовникът на Сахат тепе в Пловдив е описван от много пътешественици, посещавали града, и е неизменна част от неговата история. За реставратора на обекта инж. Константин Константинов изградената през 1809 г. кула е истински паметник на времето. "Тя е строена с усещането за вечност. Тогава повечето от най-добрите проекти се правени с такава нагласа", казва той.

Отвън и отдалече кулата малко прилича на минаре, а изграждането й с ломен камък се счита за сериозен майсторлък. Основата й е четиристен, а върху него е издигнат осмостен. Вътре в кулата има стъпала. В минаретата стъпалата се застъпват в единия край и в средата се получава нещо като колона. Тук в средата има цилиндър от тухли, в който висят тежестите за камбаната и за часовника. Така че кулата е конструкция от два "цилиндъра" - външен осмостен и вътрешен цилиндър. Стъпалата стъпват на външния цилиндър и на вътрешния цилиндър, което е доста по-сложно като конструкция, отколкото едно минаре. Изпълнението е доста грубо, но издръжливо и добре направено. Дотолкова, че кулата оцелява при Чирпанското земетресение през 1928 г. почти без щети. Интересна част от историята е, че освен че е била часовник, сградата е служила за наблюдателница на пловдивската пожарна.

До часовниковата кула на Сахат тепе се стига трудно – няма възможност за автомобилен достъп. Материалите за реставрацията са се носили на ръка по стълбите. Изнасянето на отпадъците също е било на гръб Фотограф : Надежда Чипева