Последният магазин за винтидж платове в Берлин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последният магазин за винтидж платове в Берлин

Олег сред стотиците топове с платове, някои от които произведени през 20-те години на миналия век

Последният магазин за винтидж платове в Берлин

Fichu отваря врати преди почти сто години и все още предлага висококачествени материи от миналия век

3642 прочитания

Олег сред стотиците топове с платове, някои от които произведени през 20-те години на миналия век


Седемдесет и три годишният Олег Илияпур смята, че в Берлин има твърде много магазини за винтидж мода. "Градът се напълни със "специалисти", коментира търговецът. Но повечето от тях не могат да различат дамаска от плат за пердета."

Думите на родения в иранско семейство в Берлин Илияпур могат да минат за типичното берлинско шнауце - откровеност, често граничеща с грубиянство. Но в тях има дълбока ирония, тъй като самият Олег е собственик на магазин за винтидж мода. Невзрачният му магазин Fichu в китния берлински квартал "Шьонеберг" обаче е специален - той е вероятно последното място в германската столица, където могат да бъдат открити стотици видове винтидж платове, някои от които са произведени преди почти век.

Олег Илияпур пред магазина за винтидж платове Fichu в берлинския квартал "Шьонеберг"

Fichu отваря врати за първи път през 1928 г. Днес в него се съхраняват повече от 10 хил. топа с платове, произведени между 20-те и 70-те години на миналия век. Общото им тегло е над 6 тона. Посещението на Fichu е като пътуване в миналото с неговото изумително разнообразие от цветове, форми и текстури, някои от които напълно непознати днес.

Fichu е основан от родителите на Олег Илияпур, които произхождат от номадски семейства в Иран. Те идват на меден месец в Берлин през 1925 г. и толкова харесват града, че решават да се установят в него. Пет години по-рано Ландтагът на Берлин приема закон, след който площта на града се увеличава десет пъти, а населението му - почти два пъти. Така столицата на Ваймарската република става третият по големина град в света след Лондон и Ню Йорк. В следващите години Берлин се превръща в метрополис с процъфтяваща мода и текстилна индустрия. Редом с тях процъфтява и бизнесът на семейство Илияпур.

Но когато нацистите идват на власт през 1933 г., семейство Илияпур подобно на останалите неарийци изпада в беда.

Олег показва един от многото албуми с мостри на платове от 30-те години на несъществуващата вече фабрика A.B.C. Aachen

"Майка ми е еврейка и е била заплашена от депортация в някой от многобройните концентрационни лагери. За щастие тя успява да се сдобие с т.нар. Schutzbrief - писмо, издадено от швейцарското посолство в Будапеща, което спасява не само нея и баща ми, но и бизнеса им", обяснява Олег.

Семейство Илияпур са едни от най-известните търговци на платове в Берлин през 30-те и 40-те години. Те успяват да натрупат впечатляващ инвентар от най-разнообразни висококачествени материи. Днес техният наследник е безценен източник на информация за специалистите по история на текстила, защото повечето фабрики, произвели платовете, отдавна не съществуват. Особен интерес представляват десетките десени, създадени от представители на течението Баухаус и произведени през 30-те години, които се продават на цени 200-300 евро за линеен метър.

Английски вълнени платове от 30-те и 40-те години на цени 250-270 евро за линеен метър.

Втората световна война довежда до фалит множество търговци в Берлин, но Fichu никога не затваря врати. Магазинът работи дори по време на опустошителните бомбардировки на Берлин, които разрушават голяма част от "Шьонеберг". По щастливо стечение на обстоятелствата сградата, в която се помещава Fichu, от основаването ѝ до днес, остава незасегната.

"Всъщност една немалка част от асортимента на магазина става военна плячка на Червената армия", разказва Олег Илияпур. "През 1945, когато руснаците превземат Берлин, те узнават за майка ми и за нейните антинацистки сантименти. Един ден я взимат и я водят в огромен склад за платове в Саксония. Казват ѝ да си избере каквото пожелае от него и така майка ми се връща с цял камион платове, някои от които все още са в наличност в магазина."

Плат пике за дамски костюми от 40-те на цена 260 евро за линеен метър

Многообразието от платове във Fichu е наистина впечатляващо. Тук се съхраняват всевъзможни видове тъкани - от батиста, бенгалин, брокат, воал, сатен и тафта през кадифе, жакард, фланела, габардин, ло̀ден, оксфорд, поплин и туид до букле, деним, велур, маркизет, филц и жарсе. Във Fichu също така има своеобразна библиотека с десетки албуми с мостри на платове. Повечето германски фабрики са представяли средно по 200 нови дизайна на сезон до началото на 60-те. Ето защо сред мострите платове има такива, които са почти непознати днес.

"Този вълнен плат например се нарича щреземан, но малцина са чували за него", обяснява Олег, докато разлиства каталог от 1932 г. с мостри от фината вълнена материя на дискретни райета. "Кръстен е на Густав Щреземан, който е бил райхсканцлер на Германия през 1923 г. и е носел костюми, ушити от този плат."

Сред по-необичайните платове във Fichu са тези, проектирани от Василий Кандински и Анди Уорхол, както и един одобрен за производство лично от Адолф Хитлер.

"Разполагам с малки количества от въпросния плат, "благословен" от Хитлер, но никога не съм споменавал този куриозен факт пред германските медии. Причината е, че не искам на другия ден да заваря магазина си, разбит от крайнодесни елементи, дошли да търсят въпросната "реликва", обяснява Олег.

Шестте тона винтидж платове във Fichu изискват редовни грижи. Олег развива и проветрява всеки от стотиците топове два пъти годишно и харчи около 150 евро месечно за препарати срещу молци и други вредители.

Екзотичен десен с гепарди на германската Баухаус дизайнерка Теа Ернст (1906 - 1991) от 60-те години

Освен платове Fichu предлага и всевъзможна кинкалерия като метални брошки и катарами, дантели, ширити и ресни. На една от стените на магазина са подредени повече от 600 кутии с копчета. Най-старите от тях са произведени от бакелит в началото на XX век и мястото им по-скоро е в музея. Друга част от копчетата са на "Шанел" и са били изпращани безплатно с платовете, които семейство Илияпур купува навремето от известната френска модна къща. Цените на някои копчета също не са по джоба на всеки.

"Ето например това копче на "Шанел", инкрустирано с кристали "Сваровски" от края на 50-те, се продава онлайн за 120 евро, но при мен е само 75 евро", обяснява Олег, докато издърпва една от кутиите. Въпреки това клиентите предпочитат копчета с логото на "Шанел" и такива са повечето, които можете да купите онлайн. Хората днес за разлика от преди са обсебени от показността, от логоманията"

Според Олег семейният бизнес е вървял изключително добре в първите петнадесет години след Втората световна война. Но по време на т.нар. Wirtschaftswunder (Германското икономическо чудо) германската текстилна индустрия претърпява огромен подем и в началото на 60-те естествените тъкани постепенно са заменени от изкуствено създадени влакна. Те са по-евтини и по-лесни за производство, но семейството на Олег не се поддава на изкушението. Майката на Олег купува последните платове от естествени влакна през далечната 1971 и това са най-новите тъкани, които могат да бъдат открити във Fichu днес.

Кутии с копчета на "Шанел", произведени през 50-те и 60-те години

"През 60-те в Германия започнаха да се произвеждат множество синтетични материи като Nyltest, Trevira и Dralon. Те обаче не дишат и караха хората да се потят и да миришат. Ето защо ние никога не сме ги предлагали, обяснява Олег Илияпур. "Навремето, ако не си бил богат, си имал един-два добри костюма от естествени материи, но те са ти служели вярно доживот."

Клиентите на Fichu днес са ентусиасти, които познават историята на текстила и модата в детайли и са готови да платят високи цени за уникалните платове. Една голяма част от тях работят като дизайнери в киното, театъра или операта. Друг значителен сегмент са клиентите от Япония и феновете на рокабили и суинг музиката. Сред клиентите на Fichu е и откритият миналата година Музей на Баухаус в Десау, който купува множество платове за постоянната си експозиция, както и дизайнери като Дона Каран и Калвин Клайн, които си тръгват от магазина с неголеми количества от различните платове за архивите си.

"Работя и с няколко дизайнери на костюми в Холивуд, обяснява Олег. Изработих им малки албуми с мостри и така те винаги знаят дали разполагам с търсените от тях материи."

Олег Илияпур със съжаление отбелязва, че висококачествените платове нямат място в съвременния свят. Според него освен по-скъпи някои от тях са и доста непрактични и изискват специални грижи.

"Намирам за доста тъжно това, че някои хора никога няма да изпитат чувственото многообразие на висококачествените материи от миналото. Това определено прави сетивата им много по-бедни, казва Олег. Ето например този т.нар. Nadelstreifen, памучен плат от 30-те години с дискретни райета, който англичаните наричат pinstrip. В моя магазин пет метра от него, достатъчни за ушиването на мъжки костюм, струват 600 евро. Като добавим подплатата, копчетата и труда на шивача, крайната цена става около 1500 евро. Само за сравнение - костюм от този плат, произведен от някоя от веригите за конфекция като Suitsupply, струва около 400-500 евро. Разбира се, качеството е несравнимо по-ниско, но това е последното, което интересува хората. Повечето от тях гледат само цената."

Олег наследява бизнеса с текстил от родителите си през 1985 г. Днес, 35 години по-късно, той обмисля продажбата му. Специалисти оценяват стойността на инвентара във Fichu на над половин милион евро. Олег обаче не би се разделил с бизнеса си единствено срещу пари. Той се надява новият собственик да изпитва същата страст към платовете като него и да продължи да развива бизнеса в следващите години.

Fichu се намира на адрес Akazienstraße 21, 10823 Берлин. Ако желаете да посетите магазина, трябва да се уговорите със собственика Олег Илияпур на тел. 0176 77413998.

Седемдесет и три годишният Олег Илияпур смята, че в Берлин има твърде много магазини за винтидж мода. "Градът се напълни със "специалисти", коментира търговецът. Но повечето от тях не могат да различат дамаска от плат за пердета."

Думите на родения в иранско семейство в Берлин Илияпур могат да минат за типичното берлинско шнауце - откровеност, често граничеща с грубиянство. Но в тях има дълбока ирония, тъй като самият Олег е собственик на магазин за винтидж мода. Невзрачният му магазин Fichu в китния берлински квартал "Шьонеберг" обаче е специален - той е вероятно последното място в германската столица, където могат да бъдат открити стотици видове винтидж платове, някои от които са произведени преди почти век.

Олег Илияпур пред магазина за винтидж платове Fichu в берлинския квартал "Шьонеберг"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK