Новият брой:
Служебната президентска република

Рибата и градът

Три нови софийски адреса за всички, които обичат риба и морски продукти

Нека сe съгласим, че в кулинарно отношение не сме точно рибена нация. Няколко десетилетия наред рибата в България се свеждаше до шаран, мерлуза, цаца и скумрия и дори не си струва да споменаваме недоразумението, наречено толстолоб. Изключението се отнасяше само до тези, които живееха на морето или Дунава, разбира се.

Ако се върнем по-назад, ситуацията е подобна. Константин Иречек, който подробно описва хранителните навици на българина, отделя едно изречение за рибата: В зимно време в София донасят големи риби чак от македонските езера (от Охрид) или Дунава. Така или иначе тези времена са отдавна отминали и картината днес е доста по-различна. Има много повече разнообразие, знания, внос и като че ли повече търсене, отколкото предлагане, вероятно защото това е труден бизнес, в който работиш с нетраен, капризен и неевтин продукт. Затова адмирации за всеки, който се впуска в рибешка авантюра. Ето три от най-новите рибни места в София:


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    zmuz avatar :-|
    zmuz
    • + 2

    С риск да добавя лъжица катран в бурето с мед ще си позволя да добавя някои уточнения към иначе отличния текст на г-жа Караконова.

    По времето на соца картината с рибата беше по-разнообразна от описаната. Причината за скромността на избора освен пазарните ограничения се криеше и в слабия интерес на българина към морските продукти - с изключение на посочените в статията региони около Черно море и Дунава.

    Обаче в обикновените рибни магазини в София почти по всяко време имаше в свободна продажба (замразени) освен шаран, мерлуза, цаца, скумрия и толстолоб - още карас, хек, сом и сравнително голям асортимент от рибни консерви. Основното предимство на този ограничен избор от рибни продукти беше, че всички те бяха на достъпни цени дори с оглед на слабите заплати по соца. 

    Шаран - 60 ст. кило (жив).
    Толстолоб - 60 ст. кило.
    Скумрия - 60 ст. кило.
    Карас - 60 ст. кило.
    Хек и мерлуза - 90 ст. кило.
    Замразени калмари се продаваха по 90 ст. кило, но почти никой не ги купуваше.

    Рибните консерви бяха от 26 ст. за копърка в доматен сос или растително масло до 85-90 ст. за по-завъртяните риби.

    От време на време в рибните магазини можеше да се намери прясна пъстърва на цена 2 лв. кило - висока за соца цена, но за такава вкусна риба напълно оправдана.

    В рибните магазини през 1970-те - първата половина на 1980-те понякога се предлагаха пушени филета от деликатесни руски риби - кета, стерляд, сьомга, есетра. Те бяха на цена от 6 до 10 лв. килото - определено висока цена за тогавашните заплати, но беше възможно от време на време да се купят. Който се интересува - нека да провери сега колко струват тия филета. Дори на конкурентна капиталистическа заплата тия филета излизат много солено.

    В гастрономите на София през 1970-80-те съвсем обичайно се продаваха кутийките с червен руски хайвер - зелените с червена риба - на цена 4 лв. за 140 г. Сега същите се предлагат на поне 8 пъти по-висока цена. Черен хайвер също беше възможно да се купи от време на време в обикновен столичен гастроном. По-скъпо от червения, да, но беше възможно да се намери. 

    И накрая - който се интересува сериозно от риба знае, че дори толкова обичайна и достъпна риба като хек, мерлуза или скумрия може да се сготви по превъзходен начин и да се превърне в хит за която и да било празнична трапеза. 

    Нередност?
Нов коментар