Ново място: Fōku

Като правило повечето от участниците в "Мастър шеф" накрая правят свой ресторант. Такова било намерението и мечтата на Красимир Низамов, но кой днес отваря ресторант, ако още утре ще му кажат да затвори? Решението му се оказа Fōku.

Fōku е заведение за азиатска улична храна. Предложенията в менюто са такояки, къри и тамагояки - това е пределно ясната визитна картичка за новото място на "Раковски", пред което почти винаги има чакащи.

Изредените три ястия са сред първите десет най-популярни улични храни в Япония, което в голяма степен се дължи и на туристическия вкус. Малко припомняне:

Такоякита са топчета от течно тесто с парченца октопод, зелен лук и маринован джинджифил. Поднасят се с лют и майонезен сос, а отгоре се посипват със стружки от пушен паламуд. Приготвят се в специален уред с вдлъбнати формички с мазнина, в които при висока температура се оформят топчетата. Такоякита са японски като произход, но днес се срещат навсякъде по улици и пазари. В голяма степен са обичани заради театъра на правенето им: да наблюдаваш въртенето на топчетата с двете клечки в опитни ръце може да е хипнотизиращо преживяване. Такоякита невинаги са любов от първа хапка. При тях има - и такава е идеята - сблъсък между хрупкава повърхност с почти течна сърцевина, между сладкото и соленото, или меката текстура на тестото и по-жилавата на октопода. Сосовете са плътни и концентрирани, а стружките паламуд - нещо ефимерно, което веднага изчезва в небцето. Много разумно е винаги да им се даде втори шанс.

Кърито е като пицата - днес е в цял свят, само че вместо от Италия пътят му тръгва от Индия, или от тамилите, за които означавало пикантен сос към ориза. През вековете думата постепенно навлиза в различни езици, като често се отдалечава от оригиналното си значение: през XVIII век англичаните например описват кърито чисто и просто като заешка или птича яхния с малко ориз. Накрая пудрата "къри" от смлени подправки, която се приготвяла във всяко индийско домакинство, се превръща в глобална подправка. В Япония кърито влиза в края на XIX век благодарение на англичаните. Масовизирането му става в началото на XX век, след като е въведено в менюто на армията и флота. И, трудно е за вярване, но факт - до 2000 г. кърито е регистрирано като по-популярно от сушито или темпурата. Във Fōku ни го предлагат златно или зелено (в единия случай има куркума, в другия люти зелени чушки), с риба, пиле или свинско.

Тамагояки е японският омлет, при който няколко пласта от разбитите яйца се оформят като руло. Тамагоякито, както изобщо омлетите и яйцата в Япония, е много късно кулинарно явление. Превръща се в повсеместно любимо ястие едва през 50-те на миналия век, когато става неизменна част и от детското меню. И като всичко ново и чуждо, влязло в страната им, японците успяват да го доведат до съвършенство. Дали с различните добавки към яйчената смес или с техниката на завъртане в пластове, които накрая да образуват нещо толкова пухкаво и ефирно, само те си знаят. В случая може да го опитаме с мус от тофу и трюфел, пиле или дърпано свинско.

За Fōku тези три ястия са начало. Целта е да не останат заключени само в Япония, а да разширят менюто с още ястия от Азия. Без съмнение е смело решение и поемане на риск, вероятно не по-малък от този да отвориш ресторант посред епидемия. Колкото до нас, оказали се на "Раковски", не е ли всеки нов вкус, особено на улицата, нещо, което само може да ни радва?

ул. "Георги С. Раковски" 159

Още от Капитал