Изчезването на един затвор

Дебелите стени на затвора, просъществували 130 години и съхранили много история, поддадоха под възможността за бърза печалба

Изчезването на един затвор

Делата срещу бившия кмет на Хасково за събарянето на сградата - паметник на културата, продължават

Калина Горанова
3804 прочитания

Дебелите стени на затвора, просъществували 130 години и съхранили много история, поддадоха под възможността за бърза печалба

© Капитал


"Хасково, затвора, на криминалните у двора." Песента на "Черно фередже", вдъхновена от народния фолклор, е всичко, което остана от емблематичната сграда на хасковския затвор на улица "Дунав", обявена отдавна за паметник на културата. Останалото са камъни от постройките, изхвърлени като непотребни - една част на сметището, другата край реката в квартал "Болярово". Шега за червен багер. И името на изпълнителя на заповедта, Динко Киров от Гълъбово.

Историята на сградата на хасковския затвор, събрала в себе си много минало и човешки съдби, е почти толкова тъжна, колкото и функцията й. Тя беше съборена през 2015 г. Но не от някой частник или случаен бездомник, а от общината - за да може да продаде на търг терена. Това става само няколко години след като кметството получава собствеността върху имота от държавата. Обяснението за разрушаването от страна на местната власт е още по-тъжно и абсурдно - тя не знаела, че сградата на хасковския затвор, изградена още в края на XVIII век, е паметник на културата с национален статут.

Или казано по друг начин: дебелите стени на затвора, просъществували 130 години, няколко преврата и няколко радикални смени на държавното управление, поддадоха под възможността за бърза печалба.

Резултатът след този ход е един осъден условно бивш дългогодишен кмет на Хасково. Продължаващи още дела. Унищожената безвъзвратно история. И пропуснатите туристически възможности за града, който загуби едно от най-интересните си здания.

Сграда с минало

Сградата на бившия хасковски затвор на ул. "Дунав" е построена през 1885 г.

На територията му се изтърпяват тежки наказания и са изпълнявани и екзекуции. Именно в хасковския затвор стотици политически затворници излежават присъдите си. Комплексът е разположен на голяма територия. Постройките са едноетажни, с изключително дебели стени от камък и дебели решетки и врати. Има три двора - следствен, наказателен и женски. Керемидите са турски, има калдъръм, като е запазен и кръгът, около който са обикаляли затворниците. Отделно има и зеленчукова градина и тухларна, за да работят в нея затворниците.

Спомените са на д-р Красимира Узунова от Регионалния исторически музей - Хасково, където работи от 40 години. "Уникална сграда", казва тя.

От 1923 г. до 1944 г. преобладават политическите затворници - комунисти, земеделци, анархисти и в по-малка степен криминалните престъпници. След преврата през 1934 г. са изпълнени няколко смъртни присъди. През 1944 г. и смяната на властта политическите и криминалните затворници излизат на свобода. В затвора попадат новите неудобни за властта - бивши директори на затвора, полицаи, осъдените от Народния съд в Хасково, макар да липсват много документи за историята след 1944 г.

Сградата функционира като затвор до средата на 50-те години. След това става обект на военните там се настаняват строителни войски - КЕЧ (квартирно-експлоатационна част).

През 70-те държавата го превръща в музей и му дава статут на паметник на културата. В част от затвора Регионалният исторически музей подрежда експозицията "Хасковският затвор 1923 - 1944 г.", която стои там до 1990 г. На посетителите се показва оригиналната сграда с дебели каменни стени и решетки и врати. Килия, стая за осъдените на смърт, стая с вериги за оковаване.

С настъпването на промените в началото на 90-те години експозицията престава да съществува. Министерството на правосъдието прави опит да намери документите за собственост на затвора, но без успех. До 2010 г затворът е на стопанисване от Министерството на отбраната.

Д-р Красимира Узунова поставя няколко пъти въпроса за съхранението на сградата пред кмета Георги Иванов, който отговаря, че първо е необходимо да се разреши спорът за собствеността, след това може да се направи нещо по въпроса.

Поредният разрушен паметник

През 2010 г. теренът заедно със сградата минава в ръцете на общината. Дълго време тя не прави нищо с него, разказват регионални медии, но през юли 2015 г. кметът Георги Иванов вкарва докладна записка в Общинския съвет, от която става ясно, че вече разчистеният терен от около 5 декара се продава на търг при първоначална цена над 1 млн. лв.

Скандалът, който произтича от събарянето на бившия затвор, спира сделката, а прокуратурата започна разследване, което по разпореждане на главния прокурор е прехвърлено за наблюдение на Окръжната прокуратура - Пловдив. Още тогава бившият кмет на Хасково твърди, че не е знаел, че затворът е паметник на културата, както и че в документите, с които получил имота от военните, нямало подобно уточнение. Тезата, че общината е в неведение какво събаря, е повторена и от отделни нейни служители, като се тиражира версията, че е искала имотите за жилищни и обществени нужди.

"Ако сградата е била ценна, защо я оставиха да пустее и да се руши 20 - 25 години, защо не полагаха никакви грижи, защо са ни я предоставили", попита тогава Георги Иванов.

В същото време общинският информационно-туристически център бил включил затвора в списъка с туристически забележителности от голямо културно значение, които всеки, посетил Хасково, задължително трябва да види, написаха Haskovo.Live. А в местните медии се завъртя и информацията, че самият Иванов година по-рано се бил похвалил пред общинската телевизия, че кметството си е върнало обратно паметник на културата, посочвайки затвора, но записът не може да се открие в мрежата.

Д-р Красимира Узунова пък е категорична: "Една керемидка нямаше счупена", като преди десетина години е бил направен и филм.

И с малки чукчета

Окръжната прокуратура - Пловдив, внася обвинителен акт срещу кмета Георги Иванов. Установено е, че със заповед от 14 май 2015 г. в нарушение на разпоредбите на Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство Иванов е наредил да бъде премахната сградата на бившия хасковски затвор, обявена за паметник на културата с историческо значение, със статут на историческа недвижима културна ценност, категория "Национално значение", включена в Списък на историческите паметници в Хасковски окръг. Заповедта от 14 май не е била съгласувана с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство, както се изисква по Закона за културното наследство. На 24 юли 2015 г. в РУ на МВР - Хасково, пък е постъпил сигнал за разрушаване на сградата на бившия хасковски затвор. И с извършване на оглед на местопроизшествието на същата дата е било образувано досъдебно производство.

В хода на делото са призовани над 30 свидетели, повечето бивши общински служители. Показания дава бившият шеф на общинското предприятие "Екопрогрес" Димитър Сарджев за пристигналата заповед от градоначалника Иванов да се направи оглед за събаряне на бившия затвор. Сарджев се съобразил с нареждането и се свързал със свой стар познат - Богдан Петров. Той пък се свързал с друг човек - Динко Киров от Гълъбово, за да изпълни заповедта, и е сключен договор между "Екопрогрес" и фирмата на последния. За около две седмици разрушаването било факт. А камъните от постройките били изхвърлени като непотребни - една част на сметището, а другата - край реката в "Болярово".

През ноември 2017 г. Георги Иванов е осъден от Хасковския окръжен съд на две години условно с три години изпитателен срок. А през 2019 г. е окончателно осъден от Върховния касационен съд на 1 г. условно с 3 г. изпитателен срок и на 2 г. лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване на публично имущество.

И още дела

През 2020 г. по искова молба на Община Хасково започва и гражданско дело против бившия кмет Георги Иванов. Общината иска той да заплати 89 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерно разрушаване на общинско имущество - сградата на хасковския затвор, като претендира бившият кмет да заплати и 25 636 лева лихва върху обезщетението. Мотивът е, че в наказателното производство не са били обект на разглеждане гражданскоправните последици от деянието, т.е. претърпените имуществени вреди за собственика на сградата.

На първото заседание на 5 октомври 2020 г. съдът назначи експертиза, която да докаже стойността на разрушената сграда. Позицията на Иванов отново е, че той не е получил документално паметник на културата, като последното погрешно е прието от наказателното дело. Бившият кмет отвърна също, че ще заведе контрадело, с което ще се опита да докаже, че хасковският затвор е бил с отпаднал статут на паметник.

"Не отричам, че там е разрушено, там е разчистено. Там беше руини. Въпросът е следният - дали аз като кмет съм получил по документи паметник на културата. Това беше пренебрегнато в предното дело. Аз си поех вече вината. Че съм съборил или съм разчистил там сградата. Въпросът е защо трябва сега да плащам нещо, за което нямам вина."

Или бившият кмет има надежди за себе си, докато бързата присъда срещу сградата на затвора и историята беше "разрушение" без право на замяна.

"Хасково, затвора, на криминалните у двора." Песента на "Черно фередже", вдъхновена от народния фолклор, е всичко, което остана от емблематичната сграда на хасковския затвор на улица "Дунав", обявена отдавна за паметник на културата. Останалото са камъни от постройките, изхвърлени като непотребни - една част на сметището, другата край реката в квартал "Болярово". Шега за червен багер. И името на изпълнителя на заповедта, Динко Киров от Гълъбово.

Историята на сградата на хасковския затвор, събрала в себе си много минало и човешки съдби, е почти толкова тъжна, колкото и функцията й. Тя беше съборена през 2015 г. Но не от някой частник или случаен бездомник, а от общината - за да може да продаде на търг терена. Това става само няколко години след като кметството получава собствеността върху имота от държавата. Обяснението за разрушаването от страна на местната власт е още по-тъжно и абсурдно - тя не знаела, че сградата на хасковския затвор, изградена още в края на XVIII век, е паметник на културата с национален статут.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал