Ново място: Dönerstag

Ново място: Dönerstag

София вече си има място, вдъхновено от образеца на берлинския дюнер

Марина Караконова
9826 прочитания

© Надежда Чипева


Мисля, че има пълно единодушие, че в ранните часове след пиене най-големият копнеж се свежда до един, по възможност, много мазен дюнер. Или за онази питка, пълна със сочни парчета меса и хрупкави зеленчуци, залети с лъскав и плътен сос, която светът е наследил от Турция. А тя го е наследила още от времената на кухните в султанските дворци, в които изпичането на месото е доведено до съвършенство. Но преди да се превърне в днешния си вид, зад дюнера има две ключови истории.

Традиционно скарата - и далеч преди имперските времена - била разположена хоризонтално над горещите въглени. Това си е така и досега. Но документ от 1835 г. свидетелства, че Хамди уста я обърнал вертикално. Независимо от него и приблизително по същото време, друг майстор, Искендер от Бурса, направил същото в своята кухня. Това е моментът, в който на сцената излиза дюнерът, което означава печене на месо на въртящ се вертикален шиш. Новата технология запазва и името на втория изобретателен готвач в ястието "искендер кебап". Стигаме до стъпка 2 в историята на съвременния дюнер: идеята месото и пълнежът да се пъхнат в хляба, което на практика превръща ястието в сандвич. Само че за нея няма писмен документ.

Не сме длъжни да й вярваме, но официалната версия на Турската асоциация на производителите на дюнер в Европа е, че изобретението принадлежи на Кадир Нурман и е направено през 1972 г. Роденият в Истанбул и емигрирал в тогавашната Западна Германия собственик на ресторант забелязал, че берлинчани все бързали и нямали време да седнат, както си му е редът, на една пищна порция, поднесена в чиния. Така му хрумнала идеята за "мобилната" вариация на ястието. Ресторантът му съществува до 2003 г. Не се е сетил да патентова откритието си, но в интервю за германската преса малко преди да почине през 2013 казва, че е истински щастлив човек с откритието си. Разбира се, има още куп претенденти за изобретението, но единственото, което доказват, е, че това се е случило в Германия, през 70-те.

Ясно е, че оттогава до днес дюнерът е абсолютен символ на културното и икономическо влияние на турската емиграция в германското общество. Любопитно е как дюнерите са се променили на германска почва и ако оригиналната турска версия се придържа към приготвеното с много чалъм шилешко/агнешко и телешко месо с добавка само от лук, туршийка и много сухи подправки, немската добавя към тях е други зеленчуци, основно домати, краставици, салата, и червено зеле.

Темата къде са най-хубавите, наред с най-безобразните дюнери, е бездънна и се отнася колкото до мястото, в което живеем, толкова и до всяко друго посетено по света.

Най-важното е, че вече в София има място, вдъхновено и следващо изцяло образеца на берлинския дюнер. Другият образец е да не се ползват заготовк, и да няма компромиси при продуктите. Зад идеята и осъществяването й стои Ивайло Спасов - същият Спасов, който стана победител в MasterChef миналата година.

Намира се на място, което може да разкаже много, след като е приютявало нощен клуб, бар, бардак, но май сега най-интригуващата е, че дюнерът в него най-накрая се завъртя.

Dönerstag се намира на ул. "Искър" 11.

Мисля, че има пълно единодушие, че в ранните часове след пиене най-големият копнеж се свежда до един, по възможност, много мазен дюнер. Или за онази питка, пълна със сочни парчета меса и хрупкави зеленчуци, залети с лъскав и плътен сос, която светът е наследил от Турция. А тя го е наследила още от времената на кухните в султанските дворци, в които изпичането на месото е доведено до съвършенство. Но преди да се превърне в днешния си вид, зад дюнера има две ключови истории.

Традиционно скарата - и далеч преди имперските времена - била разположена хоризонтално над горещите въглени. Това си е така и досега. Но документ от 1835 г. свидетелства, че Хамди уста я обърнал вертикално. Независимо от него и приблизително по същото време, друг майстор, Искендер от Бурса, направил същото в своята кухня. Това е моментът, в който на сцената излиза дюнерът, което означава печене на месо на въртящ се вертикален шиш. Новата технология запазва и името на втория изобретателен готвач в ястието "искендер кебап". Стигаме до стъпка 2 в историята на съвременния дюнер: идеята месото и пълнежът да се пъхнат в хляба, което на практика превръща ястието в сандвич. Само че за нея няма писмен документ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    cka37648288 avatar :-|
    cka37648288

    Правилният адрес е ул. Искър 11.

  • 2
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Капитал все повече мяза на меринджейска брошура тип Кауфланд.

  • 3
    bgbebe avatar :-?
    Стършел

    Тази статия платена ли е? Щото и аз имам малък готин бизнес, на който би му дошло супер едно такова приятелско побутване.

  • 4
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Между другото страшни дюнери. Изцяло гурме концепция - месото е хубаво, реже се директно преди направата на всеки дюнер, имат няколко различни соса (млечен, пикантен, таханов и лют, последния не опитах), като предлагат като добавки печени зеленчуци, червено зеле, лук и мисля маруля. Адски вкусно и приятно със следните две уточнения:

    1. Дюнерът е 9 лева, а самият размер на сандвича не е тип огромна купчина меса и гарнитура, на която сме свикнали за 6 -7 лева. Подобна сума повдига вежди, но за мен си струва да се опита.

    2. Зверски бавно е. Не ми се е случвало да чакам 1 час за дюнер, който все пак е бързо хранене като идея. Първа седмица им е на тези пичове, уцелили са всичко друго, но трябва да поработят върху скороста и организацията.

    Надявам се да продължат с отличната храна и да подобрят куцащите аспекти. Преди близо 10 години в София например нямаше масово бургери от американски тип като Буум Бургерс. Тогава обикновената реакция беше - да, бе, да, как пък 10 лева за един бургер. Сега вече положението е различно. Дано това се промени и по отношение на дюнерите, които могат да бъдат приятна и вкусна храна, ако се направят с мерак. Успех.

  • 5
    eezyloop avatar :-|
    Poli Karpos

    в пъти предпочитам да дам 9-12 лева за продукт, който е направен с истинско псовещаване на идеята за исринска и вкусна храна, да е направено с мерак и любов, отколко да се надумкам за 6лв. с нещо, което после определено ще ме кара да съжалявам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал