Да върнеш блясъка на историята

Стенописите са били изрисувани на два етапа - веднъж при самото изграждане на храма и втори път през XIX в.

Да върнеш блясъка на историята

След близо 16 години реставрация шуменската Томбул джамия отново грее в цветове

Мария Иванова
9873 прочитания

Стенописите са били изрисувани на два етапа - веднъж при самото изграждане на храма и втори път през XIX в.

© Надежда Чипева


Покритите с блажна боя и вар стени и колони на шуменската Томбул джамия бяха обичайна гледка в последните години. След близо 16 години реставрация и леко забавяне в първоначалните срокове заради пандемията сега най-големият мюсюлмански храм в страната и един от стоте национални туристически обекта отново впечатлява вярващи и посетители с автентичното си великолепие - изящни рисунки, богато декорирани дървени елементи и цветни витражи.

Официално джамията носи името "Шериф Халил паша", но е по-известна като Томбул джамия заради тумбестия си купол - на турски думата tombul означава "топчест", "пълничък", "надут". Завършена е през 1744 г., четири години след началото на строежа й през 1740 г. По онова време в града е имало по-голям брой джамии от запазените към днешна дата три, но още тогава "Шериф Халил паша" е била единствената с такава форма на покрива - откъдето дошло и името "Томбул". При изграждането храмът бил в самия център на Шумен, но с разрастването на града останал в западната му част.

Джамията представлява архитектурен комплекс от няколко сгради, свързани с вътрешни дворове. В центъра на комплекса е молитвената зала, чиято форма е особено интересна - основата е квадрат с размери 15х15 м, средната част е осмоъгълник, а най-горната е кръг, който завършва с тумбеста форма на покрива. Разстоянието от пода до купола, който символизира небето, е 25 метра. А за отличната акустика в това щедро пространство допринасят вградените в стените глинени гърнета. Джамията има едно минаре с височина 40 м, един външен балкон и 99 спираловидно разположени каменни стъпала.

Сложната реставрация

Първоначалните проучвания за реставрацията започват още през 2004 г., когато екипите от специалисти заварват обекта в доста окаяно, дори аварийно състояние с течове, разрушени мазилки, компрометирани покривни обшивки и загубени части от оригинална украса. В периода 2005-2008 г. е извършено частично укрепване на храма, но същинската работа по реставрацията започва през 2016 г., като включва два етапа - строителен и художествена реставрация, извършени от компанията "Еврорест 2002". През цялото време джамията продължава да работи и като молитвен дом, и като туристически обект от национално значение.

Едно от големите предизвикателства пред реставраторите се оказва това, че огромната вътрешна площ от близо 2 декара стенописи всъщност са били изрисувани на два етапа - веднъж при самото изграждане на храма и втори път през XIX в., за което свидетелстват включените барокови елементи. Така екипът се изправя пред дилемата коя от декорациите да остави. По принцип в българската практика е прието да се възстановява оригиналът, но тъй като и вторият вариант има своята ценност, се стига до споразумение да бъдат представени и двата периода в частите, в които са най-добре запазени, като се подчертае отчетливата разлика между тях, без това доведе до еклектика в интериора. Забележителното е, че пространството е било изрисувано изцяло на ръка, без да се ползват шаблони.

При реставрацията екипът използва само аналогични или сходни материали на ползваните при изграждането на джамията. За възстановяването на прозорците например е използвано оригинално лято венецианско стъкло, а рамките са моделирани и отливани ръчно по образец от старите рамки. Внимателно почистени от напластяванията и изцяло обновени са и всички дървени елементи от украсата - ръчно изработеният и ажурно декориран в стил "лале деври" минбар (издигнатото място, от което имамът чете своите проповеди), михрабът (нишата, указваща посоката към свещения камък Кааба в Мека, към която се обръщат мюсюлманите по време на молитва), фризовете около прозорците, балконът, т.нар. обущарник, където вярващите оставят обувките си, преди да пристъпят в молитвената зала.

Повече от дом на религията

Освен основната сграда комплексът включва няколко допълнителни - вдясно от молитвената зала е било началното училище (мектеб), специализирано за калиграфи, а вляво са помещенията на медресето (средно и висше училище), в което са се изучавали светски и религиозни предмети, както и на библиотеката, в която са се съхранявали над 5000 тома на арабски, персийски и османски турски език. Сред тях са били и изключително ценните трудове - съчинения и карти - на известния арабски географ от XII век Абу Абдуллах Мохамед ал Идриси, които впоследствие били пренесени за съхранение в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.

Към медресето е имало и стаи, в които са били настанявани учениците от по-далечни населени места. Тези помещения заедно със стаите, в които са се провеждали учебните занятия, опасват най-големия вътрешен двор на комплекса - общо 12 на брой. В момента медресето не функционира, а идеята е в бъдеще в помещенията му да бъдат представени музейни експонати, разказва екскурзоводът Мустафа Ахмедов. От самото открито пространство ги отделя сводест проход, заради който дворът е известен като "аркаден". В центъра му има шадраван за ритуално измиване преди молитва, който също е реставриран. Навремето той е работел постоянно, като водата е била изворна, обяснява екскурзоводът. Впоследствие водата вероятно е била отклонена при някой от строежите на околни сгради и сега шадраванът се захранва от градската мрежа.

Национален първенец

Общата площ на комплекса прави Томбул джамия най-голямата в страната и втора по големина на Балканския полуостров - след джамията "Селимие" в Одрин. Любопитна подробност е, че има и двойник - в турския град Невшехир. Храмът там е идентичен по размери с шуменския, но е построен малко по-рано - в периода 1726-1727 г. Съществуването й опровергава един от митовете, свързани с Томбул джамия - че е била проектирана от местен майстор, който след това бил обезглавен, за да не направи втора като нея.

Най-известната от легендите за шуменския храм обаче е свързана с причината за построяването му и със самия Шериф Халил паша, чието име носи. Според преданието той бил роден в шуменското село Мадара и бил бурен и непокорен младеж и с поведението си разочаровал баща си, който го упрекнал с думите "От теб човек няма да стане". След години служба в Истанбул - първо в армията, а впоследствие и в двора на султан Ахмед Трети, където бил удостоен с титлата "паша", той се върнал в Шумен, но при срещата с баща си се държал грубо и надменно с него. "Паша може да си станал, но човек - не", казал огорченият родител, тръгнал си и не след дълго издъхнал. От разкаяние синът решил в негова чест да издигне джамия.

Друга легенда разказва, че при строежа на храма са използвани колоните от двореца на първите български ханове в Плиска. Категорични доказателства в подкрепа на тази теза няма - всъщност според исторически проучвания, цитирани от Националния исторически музей преди няколко години, автентичният каменен материал, от който са били изградени крепостните стени, дворците и църквите в Плиска, е бил използван около 100 години по-късно - в периода 1866-1870 г., по заповед на Мидхат паша за строеж на гарови съоръжения по първата жп линия на територията на днешна България.

Покритите с блажна боя и вар стени и колони на шуменската Томбул джамия бяха обичайна гледка в последните години. След близо 16 години реставрация и леко забавяне в първоначалните срокове заради пандемията сега най-големият мюсюлмански храм в страната и един от стоте национални туристически обекта отново впечатлява вярващи и посетители с автентичното си великолепие - изящни рисунки, богато декорирани дървени елементи и цветни витражи.

Официално джамията носи името "Шериф Халил паша", но е по-известна като Томбул джамия заради тумбестия си купол - на турски думата tombul означава "топчест", "пълничък", "надут". Завършена е през 1744 г., четири години след началото на строежа й през 1740 г. По онова време в града е имало по-голям брой джамии от запазените към днешна дата три, но още тогава "Шериф Халил паша" е била единствената с такава форма на покрива - откъдето дошло и името "Томбул". При изграждането храмът бил в самия център на Шумен, но с разрастването на града останал в западната му част.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал