Ново място: The Sando Shop

Пресечната точка на Япония и бързата храна

Капитал
Капитал    ©  Цветелина Белутова
Капитал
Капитал    ©  Цветелина Белутова

Концепцията за Sando Shop се ражда за два часа, по време на обикаляне на улиците посред нощ и записване на телефона - от менюто дo интериора. До най-малкия детайл, включително котките.

Но, отначало. Sando Shop е новото място, в което се срещат Япония и бързата храна. Идеята, вече осъществена, е на Владимир Тодоров, за когото знаем, че е учил в Академията HRC, работил в САЩ, Белгия и Нидерландия, трупал опит в ресторантите "Корсо" и "Бистрело", печелил награди като "Готвач на България" например. Така е до момента, в който желанието да има собствен ресторант съвсем назряло в главата му. Нещата бързо се задействали, оставало само тегленето на кредит. Само че настъпил март, пандемията и затварянето, а с тях и яснотата, че трябва да се тръгне в различна посока. Една късна вечер след работа приятелката му набързо приготвила това, което имали вкъщи - кюфте между две печени филийки. Нещо се завъртяло в главата му и така стигаме до първия епизод.

"Кацо Сандо" означава сандвич с панирано или печено свинско. Тези сандвичи са типична японска и страшно популярна в цял свят улична храна. Хлябът е шокупан - бял, пухкав, леко сладнеещ. Тук всеки ден се пече на място и филийките за сандвичите са печени. Освен със свинско се предлагат с яйце, лук и трюфел, с бургер, с пиле и със сирена.

На място се приготвят още и сосовете, месата и бульонът, които са и за рамена. С него вероятно идва и въпросът кога казваме, че нещо е "авторско", и кога - че е "побългарено"? Кратък отговор би бил, че в първия случай има почерк, във втория - самоцел. Още по-кратко казано е, че първото е вкусно, второто - не. Тук раменът е с добруджанска саламурийка (добавка от девесил, люти чушки и оцет). И, да - попада в първия случай.

Към първоначалната идея за меню с пет сандвича и рамен в последния момент има само една добавка. Решението за нея трябва да се търси по оста Русе - Токио. В Русе, оказва се, има автентична местна улична храна - паучита. Това е кайма или зеленчуци, завити в топчица тесто на пара. Владимир Тодоров е от Русе, азиатската кухня му е слабост, а тя е немислима без стотиците вариации на парените теста. Затова са и в менюто под името pork buns, които са два вида - на пара или пържени. Може би най-засищащите, компактни и удобни за изяждане сандвичи, било на крак или в бърза крачка.

Неоновият надпис на стената We ain't ketchup е очевидно отговорът на Sando Shop към обобщаващия уличната ни храна въпрос "с кетчуп, майонеза, или горчица". На другата стена са котките "манеки-неко", сигурно най-разпознаваемият елемент от японската кич-поп култура. Знаем, че статуетките с клатещи се лапички носят късмет, а ако ги загледате - и световъртеж. Но, както става ясно от историята на Sando Shop, от едно завъртане на главата може да се роди и добра идея.

бул. "Патриарх Евтимий" 14, работно време: от понеделник до събота - 12 - 21 ч.

Още от Капитал