Може да се каже, че кафенетата минаха през три вълни: първо се появиха тези с доброто еспресо в италиански стил, после се установиха веригите, накрая - така наречените крафт, или занятчийски, иначе казано тези, в които кафето е не просто напитка, а наука. Начините на приготвянето му в тях са повече, но във всеки подход се търси прецизност до последния грам и градус. Обикновено хората зад тезгяха имат педантични знания за кафето и все по-често за произхода му: от коя точка на света пристига, как е третирано във фермата, как е транспортирано, или къде и как е изпечено. С други думи, отварят широко вратата на етиката и идеологията, в които чашата кафе се превръща и в политическо решение.
Точно такова кафене е Urban Embassy. Тук вкусът е важен, колкото и нулевият отпадък, затова първото решение е било в него да няма никакви опаковъчни продукти за еднократна употреба. Чашите са стъклени и са за многократна употреба. Вариант едно е да си я вземете срещу депозит от 50 ст., вариант две - да отидете със собствена чаша. Същото е и при бутилките от 100 или 200 мл, в които може да се вземе чай или мляко. Това не е някаква екзотика. Макар и бавно, в подобна посока се движат и големите вериги. Пример, съвсем напосоки, е програмата Borrow A Cup на Starbucks, която беше пусната експериментално за няколко месеца в Сиатъл.
Засега кафето в Urban Embassy е два вида и двата са арабика.
Chiapas идва от Мексико, от ферма почти до границата с Гватемала. Второто е Kopi Kan от Панама. По-конкретно - от фирмата Ninety Plus, където кафето е минало кратка ферментация в безкислородна среда.
Резултатът е, че така зърното се капсулира и запазва в максимална степен маслата и ароматите си. Обичайното кафе се предлага в бленд между двете. Кафето, което се пие в Urban Embassy, е изпечено във First Coffee Factory в Казичене. Понеже кафето се доставя директно от фермите, клиентът е последната трета стъпка и така веригата е максимално скъсена.
Краве мляко няма и липсата му е съзнателен избор. Има бадемово и лешниково, приготвени на място, от ядки, купени от съседната пряка. Захар също няма, което също е умишлено. Има мед, който всъщност е единственият невегански продукт в това заведение.
Разбира се, Urban Embassy нямаше да попадне в тази рубрика, ако вкусът на всичко предлагано беше станал жертва на усърдното следване на етични стандарти. Кафето е много добро, балансирано и с дълбочина (с по 86 и 90 точки за качество, което е висока оценка). Същото се отнася и до капучиното с лешниково мляко, което прави повече пяна. Чаят е изключително ароматен и е от близката билкова аптека.
Urban Embassy е миниатюрно като куклен дом място, най-удобно е да пиете кафето си на крак, докато си говорите с бариста Никола Кирилов за албумите на Райко Алексиев и Александър Добринов, за плочата със саундтрака на Once Upon a Time in Hollywood, за кафето в Рим, за кравите и млякото или за горещия шоколад. Да бистрите политика, един вид.
Но това е и причината да се появи кафенето още през XVI век в Османската империя: то изместило пазара и джамията като място колкото за просвещение, толкова и за слухове, клюки и заговори, което си е раждането на нови политики. Султан Мурад IV затова опитал да ги забрани. Добре че не е успял.
Urban Embassy Specialty Coffee
бул. "Фритьоф Нансен" 19
