Мостовете в Родопите: между легендите и историята

За много от мостовете витаят различни легенди, но липсва информация за историята им. Затова стартира проект, с който се проучват

Най-широкият свод е 3.5 м и е висок 13 м.
Най-широкият свод е 3.5 м и е висок 13 м.    ©  Цветелина Белутова
Най-широкият свод е 3.5 м и е висок 13 м.
Най-широкият свод е 3.5 м и е висок 13 м.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • В областите Кърджали и Смолян се намират над 100 каменни моста, които са строени през XV - XVIII век. Най-известният от тях е Дяволският мост, който в последните години се превърна в желана туристическа дестинация.
  • За много от мостовете витаят различни легенди, но липсва информация за историята им.
  • Затова стартира проект, който проучва обектите и ще популяризира събрана информация за тях с цел опазване на културното наследство.

Трима братя решават да строят мост над р. Арда. Пробват три пъти, но той все пропада. Накрая им се явява дяволът и казва, че ще им помогне да изградят моста, но в замяна иска жертва. "Трябва да зазидате сянката на една от жените си в моста", казва им той. Тримата решават това да бъде тази невеста, която дойде първа на следващия ден да донесе храна. По-големият и средният по възраст брат предупреждават жените си да не идват, но най-малкият брат остава честен докрай и не казва нищо. На следващия ден идва жена му и той я подлъгва, че си е изтървал халката близо до основите на моста. Докато двама търсят халката, по-големият брат поставя камък върху нейната сянка и по този начин я зазижда. В следващите дни жената се разболява и умира. Говори се, че чакала дете, и затова понякога в 12 ч. вечерта на моста се чува детски плач. После мостът е изграден и е успял да се запази до днес.

Това е една от най-известните легенди за Дяволския мост - превърнал се през последните години в една от забележителностите на Източните Родопи. Той се намира в община Ардино, близо до село Дядовци. До него се стига по скоро ремонтиран път, който крие доста трудни участъци. Въпреки че пръска лек есенен дъжд, до моста са паркирани няколко коли и кръжат туристи, някои насядали на новопостроените беседки около реката.

Тайните мостове

Информация за моста обаче липсва. Табелите са постни, а брошури се раздават в музея на община Ардино и човек трябва специално да се сети и да вземе. Известно е само, че мостът е строен в началото на XVI век, около 1518 - 1520 г., по времето на деветия султан на Османската империя, Селим I Явуз. По това време са строени и мостовете по пътя от Смолян към Ардино, известни като Стоянов и Върбишки мост (виж снимките).

Дяволският мост е дълъг 60 м.

"Почти всички каменни мостове в България се споменават като римски мостове, което е абсолютно неправилно. Те всички са строени през Средновековието", отбелязва уредникът на музея в Ардино Танер Чобанов.

И точно заради липсата на достъпна информация и растящия интерес на туристите към Дяволския мост стартира проект, който си поставя за цел да събере повече информация и да популяризира дестинациите.

"Нашата идея е да съберем и споделим добре проучена информация за обектите, която да е от полза както на специалисти, така и на всички, които искат да знаят повече за историята на Родопите", коментира за "Капитал" арх. Иван Колев. Той е част от екипа на сдружение "Мещра" - организация, която има за цел да популяризира стари, забравени или изчезващи знания и елементи на културното наследство.

Проектът включва няколко етапа: първо се правят теренни проучвания на място, проучват се архивни документи, като целта е да се изготви актуална информация за историческото състояние на мостовете в областите Кърджали и Смолян, където се намират над 100 такива. После тази информация се предоставя на културни институции (като музеи и др.), които могат да я използват при бъдещи планове за консервация или реставрация на мостовете. Освен това ще се синтезира в удобен вид и може да се популяризира.

"Няколко обекта ще бъдат документирани и представени подробно чрез изграждане на 3D модели и виртуални разходки. Отделно сме предвидили изложба, която ще бъде показана първо в гр. Ардино, а след това на различни места в страната", казва арх. Колев. Ще бъде създаден и сайт, където голяма част от информацията да бъде публикувана, като целта е да се популязирира темата. Възможно е да се организират и туристически обиколки с гидове по самите мостове.

Финансирането на проекта идва по програма "Културно наследство" на Националния фонд "Култура" и е на стойност 10 хил. лв. Макар и това да звучи като "малка стъпка", е крайно нужна, за да започне дълго отлаганият процес България да "отвори очите си" за културното наследство и да помисли как да го покаже на света. Примерът с мостовете е показателен - ако човек минава по тях, докато пътува, едва ли ще спре с колата, за да ги разгледа - а едва тогава би могъл да забележи внушителната им структура. Но ако за тях се говори като за забележителности и става ясно, че зад тях се крият интересни истории като факта, че са строени в началото на XVI век и са се запазили до днес, би бил достатъчен не само да събуди интереса на минувачите, но и да бъде повод за организирани посещения на туристи.

Така например каменните мостове в Родопите са "носители" на познания за строителството, които са се развивали от праисторията до периода на индустриалната революция. Тяхната конструкция, форма и устройство са следствие на много векове опити, наблюдения и подобрения. Голяма част от мостовете в региона са строени в периода XV - XVIII век и са последни представители на един тип мостове, който след навлизането на металните конструкции постепенно губи своето приложение. Днес изцяло каменни мостове се срещат рядко, а в същото време България е съхранила стотици такива в цялата страна - богатство, което е важно да се пази и споделя. "Ние сме наследници на стотици запазени такива из цялата страна. Още повече тази строителна технология би могла да има своето приложение и в днешно време, казва арх. Колев.

"Искрено се надяваме потенциалът, който ние виждаме в този вид наследство, да бъде оползотворен и те да бъдат по-добре поддържани и използвани. С насочването на вниманието на обществото към каменните мостове ние си поставяме задачата те да бъдат по-широко припознати както сред местното население, туристите, но и сред институциите, отговорни за опазване на културното наследство", обяснява той.

Дяволският мост и камилите

Мостът е строен по нареждане на султана, който е искал да изгради много пътища. В случая по него е минавал главният път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорието. "Като кажем за кервани и камили, се сещаме за пустини и изглежда някак невъзможно да е имало такива в този район. Но това не е съвсем вярно", отбелязва Чобанов. Според него мостът е дело на известния арх. Мимар Синан (построил Селим джамия в Одрин). "По това време той е служил във войската на Османската империя, като е строял пътища. Тогава е бил млад и е твърде вероятно да има ръка в строежа на този мост, но тогава не е бил известен и е нямал право да си поставя името", разказва Танер, като пояснява, че това са само хипотези.

Откъм по-магичната страна на моста пък прозират различни легенди, като най-популярната е тази за тримата братя и зазиданата невеста. Има и още хипотези защо мостът носи "дяволско име". Преди 15 години пък се е появила нова версия - на фотограф, който е забелязал, че като е снимал моста към 11-12 ч. по обед, в отражението на моста във вира, в обърнато на 90 градуса изображение, се получава образ, наподобяващ дявола. Според уредника на музея в Ардино Танер Чобанов най-логичната версия е, че произходът на името идва от това, че тук е имало разбойници. Вероятно, когато са минавали огромни кервани със стока, те са изскачали, защото това е "идеалното място за засади". Той отбелязва, че по моста е доста хлъзгаво и опасно, особено за чифтокопитни животни, и това е още една причина, която би обяснила името.

Да зазидаш сянка

Около строителството на мостове витаят много обичаи и вярвания. Изследователи забелязват, че много често различните вярвания водят до един основен мотив - този за "пазител" на моста. В почти всички версии се посочва, че строителите на мост (най-често трима братя) всеки ден изграждат моста, а през нощта той пада. Те решават да зазидат невестата на един от тях - тази, която първо дойде на следващата сутрин. Двама от братята предупреждават своите невести за уговорката, докато третият (най-често с името Манол или Мануил) скрива това от своята, защото е честен спрямо облога. Той приема да извърши това жертвоприношение, за да осигури успешния завършек на моста. В двете версии пристигналата на другия ден невеста е зазидана жива или е измерена и зазидана нейната сянка. След зазиждане на нейната сянка тя започва да линее и умира.

"Идеята за зазиждането има различни проявления, които понякога се комбинират - в един вариант то се извършва като жертвоприношение, което да успокои демона, който всяка вечер разрушава моста; в друг вариант зазиданият човек става "стопан"/"стопанин" на моста и го пази от разрушение в бъдеще", коментира арх. Колев.
Безсмъртното цвете: родопски силивряк

Още един интересен факт е, че в района вирее цветето родопски силивряк, което всъщност се среща само в Родопите. То е известно и под имената "орфеево цвете" (по версията, че когато Орфей е убит, е поникнало), "китарата", "безсмъртниче" и др. Веднъж откъснато, то може да бъде оставено да изсъхва, а после, след 3 години (36 месеца), отново да бъде посято - тогава пак се връща към живот и разцъфтява. Което пък значи, че то изпада в хибернация. Интересните му особености са предизвикали интереса на няколко университета, които в момента го изследват и провеждат проучвания.

Още от Капитал