Тихият бял Дунав в чашата

Ако напишете думата "русенско" в полето за търсене на google, ще получите най-вече подсказки за легендарното "русенско варено", но нито една такава за "русенско вино". Дионисиевата напитка не е сред разпознаваемите емблеми на региона на Русе и Силистра, въпреки че и той, подобно на много други в България, има древни и силни традиции във винопроизводството. В последните десетилетия обаче инвестициите във винарството в най-северните части на страната са значително по-малко от тези в южните.

И за това можем само да съжаляваме, защото освен пшеница и царевица около Дунав по плодородните черноземи и сиви горски почви се отглеждат и лозя, чието сортово разнообразие е забележително - от типично българските, но позабравени гъмза и памид, през класическите каберне совиньон и мерло до ароматните траминер, мускат отонел, ризлинг, совиньон блан, шардоне, ркацители, алиготе. Червените вина от по-хладния северен климат обичайно са по-леки и плодови, включително се отличават с по-ниски нива на алкохол. А белите, за отглеждането на които районът има изключително подходящи тероари, са освежаващи и ароматни - все качества, които в момента високо се ценят от модерните винени потребители.