Русенски кръчми на соца

"Приста", "Маркизата", "Левента" са само част от емблематичните ресторанти на дунавския град

Фоайето на хотел "Рига", 1982 г.

Сигурно във времената, когато по-голямата част от населението живее в телефоните и в социалните мрежи, носталгията по ресторантите от недалечното минало е смешна и нелепа. Но е истина, че заедно с ароматите на живото общуване, на четенето на хартиени книги и слушането на концерт в зала постепенно си отива и преживяването да влезеш в ресторант не просто да вечеряш, а за потънеш в друга атмосфера - и тя да нахрани сетивата ти също тъй вкусно, както това, което ти носи сервитьорът.

Само допреди няколко десетилетия един от символите на социалния живот в Русе беше ресторант "Приста" - в самия център на града, той заемаше етаж и половина от прочутото Доходно здание. През 60-те и 70-те години на ХХ век това беше най-луксозният русенски ресторант - с тежки столове, тапицирани с виненочервен плюш, полилеи, сполучливо имитиращи кристал, със сервитьори с школовка. Стари русенци разказват, че когато отварят ресторант "Приста", се появил лайтмотивът "За да идеш в "Приста", ти трябват поне триста". (Става дума за българските левове преди обмяната на парите през 1962 г., когато заплатите са били някъде между 450 и 500 лева.) Иначе казано, днешни 45 - 50 лева - сметката за пържола със сос беарнез или телешко варено и бутилка изстудено шардоне. "Приста" неотклонно стоеше в челото на русенските стилни и изискани ресторанти - и беше запазено място за абитуриентските балове на "елитните" някога русенски техникуми като Корабния, Икономическия, Електрото и Строителния.

Някъде през 70-те години се появи сериозен съперник на "Приста" - ресторант "Потсдам". На едно от най-оживените места на главната улица в Русе, някогашна и днешна "Александровска" и 45 години "Девети септември", още през 1907 г. русенецът Тодор Тонев, завършил инженерство в Белгия, строи салон-бирария за предприемача Стефан Гъдев. Впечатляващият стъклен портал, който на практика е цялата челна стена на ресторанта, е запазен и до днес - той прави салона светъл и просторен. Заведението няколко пъти сменя собствениците си и последователно е клубен ресторант на Дома на запасното войнство, бирария "Преславски", ресторант на Иван Марков, "Кооп" и "Болгар". През 70-те години, когато в социалистическа България става особено разпространено побратимяването с градове от чужбина, харесваният от русенци "Болгар" (в голяма степен и заради поносимите цени и популярното меню) е ремонтиран основно, в това число и горният етаж с вътрешната стълба. Интериорът в изчистения модерен стил се балансира с красотата на фасадата на сградата с множество архитектурни елементи и стъклената стена. Името става "Потсдам" - кръстен на града - побратим на Русе, в Германската демократична република. По същото време в германския град отваря врати ресторант "Болгар", като менютата на ресторантите побратими включват германски и български ястия.

Изкушения от задгранични кулинарни тетрадки бяха предложения и в друг култов русенски ресторант - "Левента". Той бе създаден точно с тази идея - да представя държавите по Дунава, и правеше това и с интериора си, със съдовете за хранене и приборите, украсата и стенописите. Комплекс "Левента" е разположен в каменния форт от XIX век Левент табия - една от входните врати на вилаетския център Русчук. Проектиран от пруския офицер Хелмут фон Молтке, след Освобождението фортът се използва за погреби на Дунавската флотилия, а през Втората световна война там е разположена зенитна батарея. През 1972 г. помещенията на хълма, откъдето се вижда целият град, Дунав и Гюргево, са превърнати в седем зали, символизиращи дунавските държави Германия, Австрия, Унгария, Чехословакия, Сърбия, Румъния и Съветския съюз. В тях посетителите можеха да опитат халба немска бира, виенски шницел, подлютен унгарски гулаш, чешки кнедли, белградски ущипци, класически борш. В късните вечерни часове квартет музиканти тръгваха от зала в зала, редувайки валсове, чардаши, кахърни сръбски песни и "катюши". Неповторимата атмосфера бе причината често русенци да заварват ресторанта заключен -защото вътре местната власт посрещаше скъпи гости като Фидел Кастро, Леонид Брежнев, Николае Чаушеску.

Русенци знаеха, че всеки ресторант си има своята специфика. И когато искаха да опитат овче кисело мляко (от онова, дето "да го режеш с нож"), отиваха в лесопарка "Липник". Там в "Овчарска лъка" освен класически ястия за чревоугодници предлагаха и "онова" кисело мляко, за което по-напредналите гурмани бяха убедени, че е най-подходящото мезе за коняк.

За сравнително кратък период в Русе се намираше и качамак с автентичното име мамалига, която вървеше с румънска цуйка - ресторант "Гюргево" обаче просъществува само няколко години.

Но когато на русенци им се прияждаше дунавска риба, те поемаха към хижа "Приста" и ресторант "Рибарска колиба", кацнал на самия бряг на Дунава. Рибената чорба се сервираше в черни котлета, под които на специална поставка се извиваха пламъци, а всеки на масата си сипваше от чорбата. Различни дунавски риби, уловени в реката, се превръщаха във вкусни ястия, приготвени по традиционни местни и чуждоземски рецепти. Сервитьорите в "Рибарска колиба" бяха едни от най-стилните (един от тях беше известен като Наско Френския), а музикантите от оркестъра, който свиреше вечер, се подбираха със сериозни прослушвания. Рибният ресторант, макар и "битов" според категориите на "Балкантурист", беше пощаден от кича и години наред бе любима атракция, която русенци с удоволствие показваха на своите гости.

Сред другите изчезнали вече от картата на Русе заведения беше емблематичният "Маркизата" - кафе-сладкарницата на хотела с ресторант "Дунав" с просторната открита тераса, откъдето се виждаше оживлението на градската градина.

"Маркизата" имаше славата на дом за русенската бохема. В краткия период на "размразяване" на строгата социалистическа дисциплина там сядаха местните поети, декламираха стихове, одумваха текстове, спореха за метафори и синекдохи, които обилно поливаха с коняк. "Маркизата" се бе превърнала и в клуб на музикантите от Филхармонията и балета от операта. Тук избухваха идеи за модерни балетни постановки, възникваха любови и дори семейства, обсъждаха се спектакли и роли или просто артистите се отпускаха след спектакъл. Нерядко до масичките с ръкомахащи гръмогласни артисти на съседни маси "двойки" седяха някакви мълчаливци с безизразни физиономии. Артистите подозираха, че тези хора късно вечер пишат на карирани листи "Един приятел ми каза...". Но се опитваха да не обръщат внимание на мълчаливците. В по-щастливи "хонорарни" моменти клиентите на "Маркизата" слизаха по витите стълби, които водеха от сладкарницата в нощния бар (пет лева бяха достатъчни строгият байчо да си затвори очите и да те пусне, с тази "парола" в бара успяваха да влязат дори и гимназисти, които седяха часове на едно малко уиски и бадемки). А на сутринта... На сутринта много често пътеката водеше бохемата към едно и също място - закусвалня "Дунавски вълни", не по-малко култова и не по-малко възпята от журналисти, актьори, художници, моряци (току-що излезли от друга емблематична русенска кръчма - "Боцмана"), работници и чиновници. В "Дунавски вълни" правеха най-вкусната вряла шкембе чорба, най-апетитните дробчета с лук и най-невероятния крем карамел в алуминиеви купички.

Втората половина на миналия век е значително по-скромна за русенски чешити. Значително по-цветно е било през първата половина на века, когато сладкарят Денчо Ножаров е правил своите фигури от лед, змиярът Цончо е свирил на змиите в торбата на врата си пред Паметника на свободата, а Каракапитанът е возил малки и големи със своята "ЛоТка за разходка Мими". Явно соцът свива градските изяви на колоритите и ги прави по-камерни.

Къде е останало от всичко това? В старите снимки, в пожълтелите страници и в сладкодумните спомени. Какво пък - и това не е малко.

Снимките са от колекцията на Йовчо Стоянов и сдружение "Русчук.БГ"

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jazz avatar :-P
    jazz
    • + 3

    Добро описание, но да не забравяме и: "Боцмана" , градината в "Дунав", сладкарница (тип "виенска") "Будапеща" ( и барчето "Разширената вена" до нея), "Балкан", "Къщата на операта" , "Панорамата" в Рига, "Хавана", "Севастопол", така наречената "Касапска среща" на речна гара, "Старата Круша" и т.н. Всяко от тези места си имаше своите постоянни посетители и различна атмосфера, коато привличаше или отблъскваше определени слоеве от населението.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал