Ново място: Haikara Ramen & Karaage Bar

Пържено пиле и рамен в София, близки до японския оригинал

   ©  Цветелина Белутова

На японски думата haikara означава всичко и всеки, който по някакъв начин имитира или наподобява западния стил, мода и начин на живот. Появява се през XIX век, когато Япония се отваря към света и започва да възприема новото и различното.

Haikara Ramen & Karaage Bar също е нов и различен. В София има доста японски ресторанти, но той е първият, който максимално се доближава до автентичните японски павилиони за рамен - и като храна, и като интериор.

В Япония раменът е ежедневна храна, бърза за консумиране, макар и бавна за приготвяне. В тези места хората не се задържат дълго, резервации не се правят, затова често има опашки. Седи се на бар, който не предполага големите компании и охолно застояване на масата. Може би затова са възможно най-комфортната среда да бъдеш насаме с храната си. Рамен "за вкъщи" почти не съществува. Той трябва да се яде на място и веднага, докато е горещ, преди нудлите да омекнат и картината му да се развали.

Шеф Тоши, който тук ще ви го сготви и поднесе, даде възможно най-добрата дефиниция за концепцията на рамен бара си: "При нас е яж и бегай."

За първи път шеф Тоши идва в България през 1999 г. като турист. София не го впечатлява, но след Копривщица, Велико Търново и родопските села решава, че е открил страната, в която иска да живее. В следващи епизоди се занимава с износ на български продукти в Япония, работи в ресторант "Сакура" на хотел "Кемпински", няколко години трупа опит за рамен в Япония, след което се връща в България и отваря Haikara Ramen & Karaage Bar.

В момента предлага два вида рамен: шою и мисо, от март рамените ще са четири, заедно с лютия и вегетарианския. Шеф Тоши готви и после съчетава по различни начини четири вида бульон - от кокошка, свински, рибен и зеленчуков. Някои отнемат 5-6 часа, други - между 8 и 12, и за всички избира продуктите от различни ферми.

В логото на бара освен купата рамен, нудлите и клечките има и едно симпатичЕно пиле. Това е karaage, или крехки парченца пържено пилешко, които са в обикновен и в къри вариант. Поднесени заедно с парче лимон, и най-добре съчетани с бира, са чудесна вечеря или обяд - семпъл, вкусен и засищащ. По време на пандемията този вид пържено пиле, което съществува от около 150 години в Япония (отново като част от западното влияние), става храна номер едно като най-поръчваното за вкъщи ястие.

На една от стените на бара има важна илюстрация: японско момиче с купа рамен напомня, че той е най-вкусен, когато се сърба. Колкото по-шумно, толкова по-добре. Зад този етикет има здрав разум. Просто това е удачният начин да се уловят ароматите на бульона, нудлите, добавките, сусамовото и подправеното олио, по-бързо да се изстуди врелият бульон, а и да покажеш, че ти е вкусно.

Със сигурност, докато сте в бара, ще се сетите за филма "Тампопо" - най-съкровеното и поетично обяснение в любов към рамена и храната изобщо. В него учителят описва стъпките на ритуала "рамен":

"Първо оглеждаш купата, за да оцениш композицията и букета от аромати, наблюдаваш драгоценната мазнинка, която блещука на повърхността, лъскавината на бамбуковите кълнове, бавното потъване на листа водорасло. Концентрираш се върху трите парченца месо. Макар свенливо скрити, те имат ключова роля. Нежно ги милваш с връхчетата на клечките, за да им покажеш любовта си, внимателно ги потапяш в бульона и им казваш "до след малко". Изсмукваш малко нудли и после сърбаш три пъти от бульона. Въздишка."

Това е. Повтаряме няколко пъти и накрая (по шеф Тоши) - бегаме.

ул. "Христо Белчев" 8А

Работно време

вторник - неделя от 11 до 21 ч.