Тирана гледа към бъдещето

След като веднъж е вече била бастион на сталинизма почти до края на 80-те години, Албания продължава да е раздирана от противоречия и през 90-те години. Балканската страна с много средиземноморски чар познава и изолацията, и недоимъка, и бруталните репресии на комунистическия режим, но и гражданската война през 1997 г. Тогава международната общност реализира няколко операции, които кулминират в резолюция 1101 на Съвета за сигурност на ООН, която дава начало на мироопазващата мисия "Зора" за възстановяването на мира. Това не пречи на Тирана днес да бъде цветен, дори заслепяващ в буквалния смисъл на думата град, който преживява както културен разцвет, но заедно с това се бори с миналото и чрез цената на разрушение.

Албания е последната държава, която получава своята независимост от Османската империя (ако не броим Република Турция), през 1912 г. Нейното институционално изграждане обаче е бързо прекъснато от започващата Първа световна война. След това за кратко е република, после монархия под короната на крал Зог I, след това италианска окупационна зона, докато не се създава албанската комунистическа партия с помощта на югославските комунисти. Войната завършва с установяването на почти едноличната диктатура на Енвер Ходжа, който поетапно скъсва връзки с всички страни, които се разграничават от сталинизма - първо Югославия (1948), след това Съветския съюз и страните от СИВ (1961 - 1962) и накрая Китай (1978). Така в края на 80-те години Албания се оказва в пълна изолация, а мнозина албанци дори не разбират, че Берлинската стена е паднала.

Параноичната изолация на Енвер Ходжа води до построяването на стотици хиляди бункери в страната, а и в столицата, които днес са туристическа атракция, но и добър пример как миналото може да се превърне в артефакт, чрез който да бъдат надмогвани травмите. Затова, ако попаднете в Тирана, задължително трябва да посетите музеите "Бункарт I" и "Бункарт II", представящи степента на параноя, която е владяла обществото. Идеята на "Бункарт" е да предложи интерактивно преживяване, чрез което посетителите да разберат повече за системата от бункери на Албания, но и да демонстрира безумието на изолационизма. Първият клон на музея ("Бункарт I") е разположен в покрайнините на града, в построения през 1978 г. пететажен подземен град с над 106 помещения.

Там можете да видите стаите, които са предназначени за спалня на диктатора, залата за събрания на политбюро и да научите множество други факти. "Бункарт II" е разположен точно в центъра на Тирана, до известната часовникова кула (Kulla e Sahatit), построена през 1822 г., и представя част от развитието на Segurimi - службата за държавна сигурност на Албания до 1991 г. Съвсем до часовниковата кула се намира и джамията "Етем бей", завършена по същото време. Кулата и джамията са били част от историческия център на Тирана, а пред тях, където днес откриваме централния площад "Скендербег", заключен между сградите на Националния исторически музей, Операта и Националната банка, е бил старият базар. Съвсем наблизо е и къщата музей на Исмаил Кадаре.

Не по-малко любопитно място е и Къщата на листата. Музей, който се помещава в бившето седалище на тайната полиция на Албания. Разположен точно срещу православната катедрала на Тирана, на няколко минути от площад "Скендербег", този музей реконструира структурата и практиките на тайната полиция по изключително занимателен и образователен начин, успяващ да внуши зловещата същност на изолационизма. Къщата на листата печели наградата за музей на Европа през 2020 г.

Следите от миналото са навсякъде в Тирана, но те бързо се превръщат в нещо ново. Така например известната пирамида, която е трябвало да бъде музей на Енвер Ходжа, разположена близо до министерския съвет на Албания, съвсем скоро ще бъде преобразена в нов обект, защото Тирана е избрана за Младежка столица на Европа за 2022 г. Новото строителство е почти навсякъде, има нови хотели, офиси, търговски центрове, от 2004 г. насам градът търпи истинско възраждане.

Фотограф: Петър Денчев

Тогавашният кмет на Тирана, художникът Еди Рама, днешният министър-председател на Албания, започва кампания за трансформиране на социалистическото наследство, която включва в голямата част жилищни блокове в еднообразен стил. Рама ги оцветява в ярки цветове, реализират се множество графити и мюрали, които придават на града изцяло нов и свеж вид. Празните пространства се превръщат в паркове, преди няколко години изцяло е реновиран и площад "Скендербег" - днес това е най-голямата пешеходна зона на Балканите.

Тирана изненадва и с добре поддържания огромен парк, който е почти изцяло в центъра на града. Oткриваме изкуствено езеро, в парка се намира и бившата кралска резиденция, има множество ресторанти, които съчетават в менюто си средиземноморска и ориенталска кухня заедно с традиционни специалитети. А нощният живот кипи по барове и кафенета. За ценителите на баровете препоръчваме кафе и бар "Хеминугей", две заведения, едно до друго, които работят през различни часови пояси на денонощието.

Рама е критикуван особено заради разрушението на Националния театър на Албания в центъра на Тирана, който е построен по времето на италианската окупация. Обещанията са да бъде построен нов театър, дотогава националната трупа е преместена във временна сграда. Сега из Тирана се чува и за плановете му да разруши жилищните сгради по протежението на един от големите булеварди - "Дуръско шосе" (Rruga e Durresit), строени по времето на социализма, за да бъдат заменени с нови и съвременно строителство. Дали това е разумна идея или поредна проява на ирационалност, предстои да разберем.

Фотограф: Петър Денчев

Албания предлага множество изненади, сред които е и богатото културно наследство. Националната художествена галерия на Тирана е затворена за няколко години за реновиране, но пък има градска галерия, която също си струва да бъде посетена. По-голямата част от другите градове (Дуръс, Шкодер) имат запазени автентични исторически централни части, а адриатическите плажове са особено примамливи. Някои от тях като този в Дуръс имат дължина на плажната ивица над 10 километра.

До Албания се стига сравнително лесно с автомобил през Македония за по-малко от осем часа. Иначе има достатъчно полети през Виена, ако не ви се шофира. Остава само да имате любопитство, за да се потопите в непознатото.

Петър Денчев е писател и театрален режисьор.