Еквадор: Пътешествие до Центъра на света

Какво се крие за хълма Санта Ана и какво трябва да видим в Куенка и Кито

Shutterstock    ©  Shutterstock

Пътували сме много из Централна и Южна Америка и сме леко пренебрежителни към вечните предупреждения за опасността в региона. Все пак имахме едно наум, след като два пъти се бяха опитали да изтеглят пари от картата, с която бяхме резервирали хотела в Гуаякил. Но пътешествениците знаят, че трябва да си имат една карта с малка сума, с която само да резервират нощувките през различните онлайн платформи.

В полунощ излетяхме от Мадрид и след изцяло нощен 12-часов полет в 4 сутринта кацнахме в най-оживения град на Еквадор - Гуаякил.

Градът беше отправна точка към обиколката из Еквадор затова решихме, че един ден из т.нар. финансов център на страната е достатъчен. Задължителен беше само паркът с игуаните в центъра. Седиш си спокойно на пейка (наистина спокойно, защото паркът е ограден и наоколо обикалят полицаи с автомати) и си съзерцаваш големите зелени гущери, които дремят или бавно пълзят из зелените площи и магнолиите над главата ти.

Хълмът на Санта Ана е другото място, което всеки чужденец в града трябва да види. И не само да види, но да изкачи. Виждаме прекрасно изрисувани с графити стъпала и бавно започваме да ги изкачваме, но след малко идва тийнейджър и на развален английски ни казва да се връщаме, защото горе ще ни причакат местни и ще ни оберат. Обяснява ни, че има друго стълбище, което е за туристите, тук не ни е мястото. Споглеждаме се, но все пак решаваме да го послушаме и се връщаме на пътя. На 50 метра наистина има друго стълбище, всяко стъпало е номерирано, а на всяка двайста стълбичка стои полицай. Без съмнение - туристическото стълбище. Изкачваш 444 стъпала и пред теб се разкрива шеметна гледка, а ако искаш да си още малко по-високо, може да покориш и стълбището на синьо-белия фар, който гордо се извисява на хълма.

Голямата атракция за местните е крайбрежният булевард "Малекон". Дълга над 2 километра ивица, по която освен безброй ресторанти и атракциони виждаш и красиви исторически сгради, сред които Академията по изкуства и Градския съвет, както и добре оформени зелени пространства.

Един ден в Гуаякил ни беше достатъчен, затова рано на следващата сутрин потеглихме към Куенка. Преди да се отправим към чудовищната по размери автогара (няколко етажа с множество магазини и ресторанти), решихме да хапнем в един от гаражите по пътя, където симпатични възрастни жени приготвят всякакви сандвичи с подръчни материали. Със семплия ни испански си поискахме омлет, а жената бързо изпрати съпруга си до магазина, за да купи яйца, и набързо изпълни желанието ни.

На гарата питаме откъде да си вземе билети за Куенка и ни казват, че гишето е номер 51. Поглеждаме най-близкото до нас - 146. Доста има да обиколим, докато стигнем до посоченото. Купуваме си билетите и виждаме, че автобусът ни тръгва в 08:10, а в момента часът е 08:06. Събираме очите на всички местни с бърз спринт по ескалаторите, където никой не прави и крачка, за да компенсира бавното темпо на машината, и минута преди автобусът да потегли, сме на местата си.

Пътят се вие нагоре, а погледите ни са приковани от огромните пропасти под нас. В един момент решаваме да пием вода, а бутилката шумно "бомбира" при отваряне. Поглеждаме на каква височина сме - 4600 метра. Ясно защо облаците вече са под нас.

Куенка е на височина 2500 м, градът е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и изобилства от отлично запазени архитектурни бижута. През вековете градът е управляван от канярите, инките и испанските завоеватели, като според запазени артефакти мястото е съществувало още от 8050 г пр. Хр. Разноцветните колониални сгради се допълват от колорита на местните жени, които ходят бавно из улиците и площадите в традиционни носии и широкополи сламени шапки. Над всички архитектурни шедьоври се издига Новата катедрала, чиито синьо-бели куполи се виждат отдалеч.

При построяването на храма архитектът допуска грешка и се оказва, че ако достроят фасадните кули, конструкцията няма да издържи, затова преждевременно са ги "отрязали". Алабастър и розов мрамор красят стените и пода на катедралата, която може да побере 10 000 поклонници.

Нашата лична находка в Куенка беше сладоледът с настърган кашкавал. Убийствено добра комбинация - фунийка с две топки сладолед, върху които продавачът започва да стърже кашкавал.

В автобуса от Куенка до Кито имахме много смешна ситуация. Качи се един господин и започна да пръска с дезинфектант ръцете на всички. След това обясняваше нещо за пътя, настаняваше пътниците и ние решихме, че е стюард. С усмивка мина втори път през седалките и раздаде опаковани шоколадови бонбони на всички. Със задоволство погълнах два бонбона и си казах: "Брей, колко са любезни тия хора!" След малко човекът се провикна: "Петте бонбона струват един долар!" Оказа се, че е "много любезен" търговец. Още няколко такива се качиха по пътя, но вече знаехме сценария.

Кито е втората най-висока столица в света, разположена на 2850 м в Андите. Градът е първият обект, обявен в списъка на ЮНЕСКО през 1978 г. На площ от 320 хектара има 130 исторически забележителности, сред които десетки църкви, колониални сгради и изключително добре запазени площади, като високо над всички се издига Базилика Дел Вото Насионал - най-голямата неоготическа базилика в Южна и Северна Америка. Първият камък е положен през 1892 г., през 1985 храмът получава благословията на папа Йоан-Павел II, а от 1988 г. приема вярващи, като и до ден днешен сградата не е довършена, а местните вярват, че в деня, в който базиликата придобие завършен вид, светът ще свърши.

От висините на базиликата се спуснахме сред ниските къщички на местните извън историческия център в търсене на нещо за хапване. Нямаше много отворени заведения, затова се загледахме в един осветен гараж, където на огън къкреше огромен казан. Мъж и жена нещо си говореха на една маса и нашето любопитство предизвика тяхното и ни поканиха да седнем. Жената веднага отвори казана и ни сипа по една огромна купа супа мондонго. Много любопитно ястие, което е на основата на телешко шкембе, гарнирано с чушки, юка, зеле, моркови и всякакви други зеленчуци и за разкош кочанче царевица и телешко копито. Вместо хляб или ориз ни предложиха по една купичка с пуканки (още няколко пъти по време на пътуването получавахме пуканки към основното). Жената силно се впечатли как си изядохме купите и веднага поднесе черпака за още, но ние с усмивка отказахме и се разплатихме с 5 долара, които бяха с два отгоре от поисканите три. И за пореден път се убедихме, че се чувстваме по-добре при местните, отколкото в заведенията за туристи. Между другото официалната валута в Еквадор е щатският долар.

Когато си в Кито, няма как да не отидеш до т.нар.Център на света, който се намира на 26 километра от столицата. Решихме да се транспортираме с маршрутки и след два неуспешни опита успяхме да се качим на правилното микробусче и срещу 40 цента след около час бяхме на мечтаната дестинация - Mitad del Mundo.

Туристическата индустрия работи на максимални обороти в комплекса, който освен линията, която разделя Северното и Южното полукълбо, съдържа куп бутафорни музеи, много магазинчета за сувенири, ресторанти и красиво аранжирани градинки и алеи.

След като стигнахме до Центъра на света, беше време да хванем самолета до "рая на Земята", както Дарвин определя Галапагоските острови

Пътешествениците Здравко Григоров и Ангел Хаджийски са част от филмовото сдружение "Позор" и организират фестивали като посветения на северноафриканското и близкоазитското кино MENAR и "Кино за пътешественици", чието ново издание започва на 1 август.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал