Кой живее на Галапагоските острови

Дарвиновият "рай на Земята" е място, където флората и фауната властват над човешкото присъствие

Докато бяхме на континенталната част на Еквадор всеки ден стискахме палци съдбата да ни разреши да отлетим до Галапагоските острови. Трепетно очаквахме срещите с гигантските костенурки, синьокраките рибояди, морските игуани и великолепните фрегати.

Освен обичайните спирки пред запалените пътешественици (скъпите самолетни билети до островите и таксата от 100 долара, за да пребиваваш на територията), пандемията увеличи препятствията със задължителна ваксинация и допълнителен PCR тест.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Докато бяхме на континенталната част на Еквадор всеки ден стискахме палци съдбата да ни разреши да отлетим до Галапагоските острови. Трепетно очаквахме срещите с гигантските костенурки, синьокраките рибояди, морските игуани и великолепните фрегати.

Освен обичайните спирки пред запалените пътешественици (скъпите самолетни билети до островите и таксата от 100 долара, за да пребиваваш на територията), пандемията увеличи препятствията със задължителна ваксинация и допълнителен PCR тест.

За наша радост тестовете бяха отрицателни и ни допуснаха на борда, за да се озовем след двучасов полет в "рая на Земята", както Чарлз Дарвин определя островите в "Произхода на видовете" (1859). Архипелагът се намира на 965 км от Еквадор. От 1978 г. територията е част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Слязохме от самолета и взехме летищната маршрутка за 5 минути, която ни стовари пред една лодка. След петминутно прекосяване на водата вече можеше да вземем автобуса до Пуерто Айора.

Избрахме да отседнем на остров Санта Крус, където е и изследователската станция на името на британския учен. И това беше първото място, което посетихме, след като се настанихме в една приятна къща, която местни хора отдаваха под наем.

А местните са по острова едва от 1959 г., когато правителството обявява територията на архипелага за национален парк и разрешава да се заселят до 2000 души, които да поддържат инфраструктура в помощ на флората и фауната. Днес вече населението надхвърля 30 000, а туристите основно пребивават на островите Санта Крус и Сан Кристобал.

В изследователския център "Чарлз Дарвин" учените отглеждат при максимално естествени условия ендемичните за района слонски костенурки. В природата възрастните екземпляри оставят без надзор яйцата си и много често хищници ги изяждат, затова в Центъра се отглеждат костенурки до петата им година, след което се пускат на свобода. Обиколихме центъра с много малка група туристи, след което се отправихме към едно закътано местенце, откъдето да поснимаме птичия свят на острова. Огромни кафяви пеликани прелитаха над главите ни, високо в небето се рееха така жадуваните фрегати, а между камъните се стрелкаха ярки жълто-червени раци.

За да видите отблизо фрегати, добре е да посетите Норт Сеймур, където птиците се размножават. На острова не живеят хора, а лодки с ограничено количество туристи акостират ежедневно. Тук са най-големите колонии от великолепна фрегата, както и колонии от галапагоска чайка и синьокрак рибояд. Хората минават по маркирани пътеки, за да не притесняват птиците. А те изнасят своите представления по целия остров: за да привлекат вниманието на женските, мъжкарите издуват до пръсване червените си гуши, встрани от тях, под огромен кактус, красива игуана се припича на слънцето.

След птичия рай на Норт Сеймур се отправихме към остров Москера, където пък морските лъвове не спират да "досаждат" на новопоявилите се с игриво плискане във водата, спокойно излизане на сушата и лягане до хората наоколо.

В най-голямото селище на остров Санта Крус - Пуерто Айора има обособена туристическа част, където ние гледахме да не стъпваме. Освен че си живеехме сред местните, ходихме да хапваме в едни неугледни семейни ресторантчета, където имаше дневно меню срещу 5 лева - супа, някакво месо с много ориз като основно и сок. Бащата и майката готвеха, децата сервираха и почистваха. И там имаше само местни. В началото ни поглеждаха недоверчиво, че май сме объркали мястото, ама след като довършехме супата с голяма усмивка носеха второто и оставяха кана със сок на масата.

Една от големите атракции на градчето е рибният пазар. Сергиите са отрупани с всякакви морски дарове, а запотени младежи транжират по-големите екземпляри и от време на време хвърлят по някое парче на строените в редица пеликани и чапли, които само чакат поредната плячка, за да се сборичкат помежду си. Съвсем необезпокоявани от врявата на метри от тях дремят морските лъвове и блажено се прозяват.

Райското кътче на остров Санта Крус е безкрайната пясъчна ивица на Тортуга бей. До това вълшебно място се стига по много дълга павирана пътека, прокарана измежду избуяли трънаци и множество кактуси. Но преди да тръгнеш по пътеката, трябва да се запишеш в книгата за посетители, защото районът е защитена местност и в 18 часа всички трябва да са напуснали.

Вървяхме около половин час, през който различни интересни птици разведряват еднотипния пейзаж, можеше да се види буйното море и широката необхватна пясъчна ивица. Нещо помръдна из камъните във водата, вгледахме се внимателно и разпознахме силуета на морската игуана, която напълно се е сляла със сиво-черните скали. Големите гущери са ендемичен вид за Галапагоските острови. Влизат във водата, за да се нахранят, след което часове наред се припичат на камъните, докато се изсушат. Компания им правят огромните раци, които са като истински произведения на изкуството с преливащата се червено-жълто-синя окраска. По плажната ивица се гонят ситни дъждосвирци и малки гущери, а дългоклюни свирци крачат гордо, без да обръщат внимание на огромните кафяви пеликани над тях.

Но тази магия не е всичко, което Тортуга бей може да предложи. Зад скалите се крие малък залив с избуяли мангрови дървета и цъфнали кактуси, където вятърът затихва, лъчите на слънцето се пречупват през листата и човек може спокойно да се попече в компанията на игуани и пеликани.

Но за да се почувствате истински в рая, трябва да дойдете тук рано сутринта. Малко след 10 часа тръгнахме обратно към града и по пътеката се разминахме с множество местни, които отиваха на плаж.

Дарвиновият "рай на Земята" на този етап продължава да е място, където флората и фауната властват над човешкото присъствие. Голяма част от островите са необитаеми, организираните посещения до тези, на които може да стъпиш, са доста скъпи (тур до Норт Сеймур 120-150 долара), което ограничава човекопотока, а високите цени на "туристическите кулинарни и алкохолни удоволствия" (бира 8-10 долара, пица 15-18 долара) на обитаемите острови спират масовите туристи от тези територии. Това пък гарантира, че повечето хора, които са дошли дотук, имат интерес към природата и няма да се натъкнете на шумни и неприятни алкохолни компании, а ще усетите това, което Дарвин е описал в "Произхода на видовете".

Все още няма коментари
Нов коментар