Синята къща с благородна душа

Къща "Хиндлиян" е от малкото примери, че държавата може да се грижи за паметник на културата, който съхранява историята на род на интелектуалци

Темата накратко
  • Къща "Хиндлиян" в Стария град на Пловдив е един от редките случаи на съхранено културно наследство
  • Къщата е построена от едноименната фамилия през 30-те години на 19 в. и е дом на впечатляващи истории
  • Един от потомците на рода, Степан Хиндлиян, споделя някои от тях, както и виждането на семейството за бъдещето на къщата


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Къща "Хиндлиян" в Стария град на Пловдив е един от редките случаи на съхранено културно наследство
  • Къщата е построена от едноименната фамилия през 30-те години на 19 в. и е дом на впечатляващи истории
  • Един от потомците на рода, Степан Хиндлиян, споделя някои от тях, както и виждането на семейството за бъдещето на къщата

Синьото на къща "Хиндлиян" се откроява по смел начин в Стария град на Пловдив. Тя не е просто възрожденска къща, в която може да се видят пъстри черги и носии. Тя е къща на космополити, които в началото на XIX в. са били граждани на света, и пленява с фасада, но и със запазен пищен интериор. Сградата е построена през 1835 г. от Степан Мануг - богат арменски търговец, чийто род е дошъл в Пловдив два века по-рано.

Впечатляващо в къщата, която е паметник на културата, е фактът, че макар да е отнета от семейството от народната власт през 40-те години на ХХ в., тя избягва всеобщата разруха на 90-те. Държава и община я стопанисват с грижа и внимание десетилетия наред. Тя е отлично запазена, което показва, че с желание културното наследство би могло да се съхранява. Последната противоречива идея на общината е да отвори кръчма в сградата, което би убило голяма част от атмосферата, но засега планът не е одобрен.

Родът Хиндлиян

Степан Хиндлиян, един от потомците на този арменски род и може би десетият мъж, носещ това име във фамилията, разказа пред "Капитал Градове" за връзката с пловдивската къща и още по-дълбоката връзка с рода на хора, които ценят достойнството повече от всичко.

Корените им могат да се проследят до XVII век в Шорот, тогавашна Персия. Предците на Степан са се занимавали с чифликчийство, пасища, добитък, търгуват с кожи и платове, търговските им кораби излизат от Османската империя и стигат до Индия. Покрай това постижение местните започват да наричат строителя на къщата Степан Манук Хинди, което значи индиеца, разказва потомъкът на рода. Впоследствие това остава и фамилното име на рода с арменско окончание - Хиндлиян.

Първият Хиндлиян е бил доста млад при построяването на къщата - бил на 33 години. "През XIX в., когато са били на 35 години, са си били сериозни вече. Българските революционери на тази възраст са били доста политически грамотни хора. По онова време той е бил в разгара на силите си", разказва наследникът на рода Степан Хиндлиян.

След това родът продължава с впечатляващи личности. Степан разказва за прадядо си, който е бил талантлив юрист. "Като млад е бил убеден марксист, но за него важи максимата "Който като млад не е убеден социалист, няма сърце, а който продължи, като порасне, е напълно луд", казва през усмивка Степан. Същият този прадядо е и първият, превел стихотворението на Пейо Яворов "Арменци" на арменски език. Дядо му също е адвокат, който обаче не се примирява с промените на властта през 40-те и това му пречи в живота въпреки уменията и знанията му. Бащата на Хиндлияновия наследник пък е журналист и работи в арменското посолство години наред.

Любопитна е и традицията на родословието да се редуват имена на синовете Степан и Манук вече векове. Единствено бащата на съвременния Степан се казва по-същия начин като първородния си син и там се обърква редът. "Баща ми е е първият, който се жени за етническа българка, а не за арменка, и майка ми по емоционални съображения кръщава сина си на бащата вместо на дядо му. За сметка на това по-малкият ми брат е Манук. Аз съм "оправил" грешката и моят син си продължава "по правия път" - той е трябвало и се казва Степан, мисля, че е 11-ият Степан, откакто имаме поглед върху родословното дърво", разказва той.

Дом за спасение

През 1915 г. започва болезненото и жестоко време на арменския геноцид в Османската империя и Хиндлияновият род решава, че е безсмислено да живее нашироко и в разкош на фона на събитията. Фамилията предоставя къщата си на пловдивската арменска общност, за да е убежище за бежанци - общо около 15 семейства. Те остават там до 60-те години, когато сградата е отчуждена, разказаха за "Капитал" от общински институт "Старинен Пловдив", който стопанисва къща "Хиндлиян".

Когато влиза закона за реституцията след 89-а, дядото на Степан прави опити да претендира за собственост върху къщата, но е отрязан, с аргумента че семейството е получило скромно обезщетение - етаж от кооперация в Пловдив. Обезщетението е "кон за кокошка", но това няма значение. "В крайна сметка прадядовците са решили, че тази къща ще бъде за обществено ползване, когато са я предоставили на арменската общност, и ние, понеже сме широко скроени, не предявяваме повече претенции за нея", усмихва се 43-годишният Степан Хиндлиян.

"Доста е задължаващо, когато се запознаеш с историята и отидеш като малко дете в тази къща, оставаш силно впечатлен. На мен това ми се случи в по-късна детска възраст, защото баба ми и дядо ми не са ги пускали през 80-те години по конюнктурни причини", споделя Хиндлиян. По данни на общинския институт къщата е отворена за посетители на 5 април 1983 г.

Родът Хиндлиян отстъпва къщата си на арменски бежанци през 1915 г.

Стените шептят, мебелите говорят

В момента къщата се стопанисва от Общински институт "Старинен Пловдив", който е под шапката на градската община. Последната носи и отговорност за опазването на паметника на културата. Още с влизането си посетителите могат да усетят полъха на модерното, който е заложил Степан Манук преди почти два века в дома си. Стенописите в алафрангите на горния етаж са пейзажи от Александрия, Венеция, Цариград, Лисабон. "Това са местата, на които дядо Степан е ходил, пътувал и имал търговски отношения. Това са неговите лични впечатления, доколкото ми е известно от баща ми. Това е неговият инстаграм", смее се наследникът му.

На втория етаж има и фонтан от мрамор, който пръскал розова вода, за да ароматизира въздуха. "Фонтанът обаче е само детайл от лукса в дома. Само холът, наричан по онова време хайет, е с размери 86 квадратни метра", споделят от института. И наистина - просторът на мисълта на пътешественика и създател на този дом си личи дори и в интериора на сградата.

Другото, което се откроява в къщата, е банята от мрамор и гипс, която е единствена от този тип в България, подчертават от "Старинен Пловдив". "Банята се е отоплявала чрез подово отопление. Били са вградени глинени тръби с отвори, по които е циркулирал горещ въздух. Той се е подгрявал от огнището, разположено в кухото пространство между стените на кухнята и на банята", разказват специалистите.

Да се бориш с времето

"Истината е, че държавата е полагала усилия за това къщата да се запази във вида, в който е", отбелязва Степан Хиндлиян. От "Старинен Пловдив" разказват, че къщата е била значително увредена още през 50-те години на миналия век, но реставрацията не е започнала, тъй като в нея все още живеели избягалите от геноцид бежанци.

През 1974 г. е обявена за паметник на културата и тогава започва реставрация за няколко години.

През 2013 г. започва период на грижи за сградата пак, като тогава в реставрация на фасади и подмяна на дограма институтът влага около 125 хил. лева. През 2015-2016 г. се работи по решаване дългогодишния проблем с подпочвените води в дворното пространство. "Проблемът с обратния наклон на двора, който наводняваше къщата, е решен през септември 2016 г. и това позволява да се пристъпи към следващия етап и да започнат аварийно-реставрационни работи по нарушената декорация на банята в къщата", казват стопаните.

През 2020 г. финансиране от Министерството на културата помага за реставрация на таваните, а от 2021 г. се прави реставрация на стенописите и фасадата със собствени средства. Важно е да се обърне внимание, че не става дума за милиони, каквито често са цитирани като нужни, за да се поддържат паметниците на културата - просто трябват постоянство, грижа и на институциите да им пука.

Риск от кич

Фасадата и интериорът са опазени, но опазването на духа й също е важно. През 2010 г. е открита енотека в къщата, като тя е носела името "Хиндлиян", въпреки че потомъкът на рода няма представа кой и защо я е направил. Екипът на "Старинен Пловдив" откри в архива обаче, че въпросната енотека най-напред е функционирала като ведомствено помещение за хранене на служителите в института през 80-те, а впоследствие е била затворена. За кратко на по-късен етап около 2010 г. е отворена отново като енотека, като обектът е стопанисван от Регионална лозаро-винарска камара Тракия - Пловдив, казват експертите. Тя вече не съществува.

През пролетта на 2022 г. зам.-кметът на община Пловдив Пламен Панов е представил идеята за откриване на първо общинско заведение в енотеката на къща "Хиндлиян". Проектът предвижда кухненски блок, кафетерия и енотека, където общината да предлага специална храна и напитки. "На този етап това е само идея, по която не са предприети никакви действия от страна на община Пловдив. Ако идеята види зелена светлина, първо проектът за енотеката трябва да мине съгласувателна процедура през Националния институт за недвижимо културно наследство, което е дълъг процес", обясниха от "Старинен Пловдив".

Наследниците на рода Хиндлиян са твърдо против тези идеи, но не са били канени да участват в дискусии с общината по темата. "Това са неща, които фрустрират и притесняват мен, брат ми, майка ми, защото тази къща е предоставена за благородни цели, за благотворителност и за едни хора, които са бягали от ужасни гонения. Впоследствие е превърната в паметник на културата и някой да развива дребен стотинкаджийски бизнес е изключително дразнещо и неприятно", казва Степан Хиндлиян.

Все още няма коментари
Нов коментар