Места

Зимно лято в Колумбия

Дали в Андите или на Карибите, държавата е цветна и вкусна алтернатива за студения тук февруари

Паркът Кокоро, където виреят восъчните палми, извисяващи се на над 60 метра

Сирма Пенкова

Паркът Кокоро, където виреят восъчните палми, извисяващи се на над 60 метра © Теди Василева

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Колумбия е зелена, топла, шарена, евтина и весела. Накратко, чудесно място да избягаш от зимата и да прекараш кратко лято. А за дните там има две основни алтернативи - за градски туризъм - исторически и кулинарен, както и за разходки в природата и най-вече в националните зелени паркове в Андите и по крайбрежието.

При повече време приятна добавка е отскачане до Еквадор и неговите острови Галапагос.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

При повече време приятна добавка е отскачане до Еквадор и неговите острови Галапагос.

Начало в Богота

Столицата на Колумбия - Богота, е голяма (около 8 млн. население) и е на високо - на около 2600 метра. Добра представа за града дава поглед от хълма Монсерат, който може да се изкачи с лифт или по стълби.

Богота съчетава модерност и автентичност. Испанското присъствие е видимо в центъра - катедрали и други стари сгради в историческия център на града. Нови небостъргачи и лъскави квартали се издигат в сърцевината, а гетата остават в покрайнините. Улиците са изрисувани с графити на популярни колумбийски и чужди артисти като част от инициативата на държавата за подобряване на градската среда.

Музеят на колумбийския художник и скулптор Фернандо Ботеро е важен арт адрес. Негови скулптури могат да се видят и в градска среда в Богота, но най-много от тях са дарени на Меделин. Музеят на златото е по-безинтересен. Опция е и еднодневна разходка до солната катедрала в Сипакира, изградена през 90-те в тунел на солна мина. Старият град от криминална локация се е превърнал в шарена атракция за туристите. Малки цветни къщи по хълмистите улички помещават магазинчета за ръчно направени сувенири.

Двете градски звезди

Извън столицата другите две градски задължителни точки са карибската Картахена и цъфтящият Меделин. Крайбрежният град е кокетен, особено частта вътре в крепостта и съседния изрисуван с графити квартал Гетсемани. Нощният живот е силен, има множество барове и ресторанти, а туристи често избират дестинацията за празнуване на ергенски и момински партита и рождени дни. До полунощ парти автобуси със силна латино музика обикалят главните улици.

Кварталът Бокагранде оформя модерната част на града. Небостъргачи се издигат по дълга и широка плажна ивица, която обаче не предизвиква голям интерес нито за местните, нито за туристите. По плажа има малки и невзрачни ресторанти за пържена риба, а шезлонгите са оградени по два с въже с цел уединение. По-добрите опции за плаж са на съседни острови или в по-малки села наоколо. Такова място например е Мансанийо дел Мар, все още непознато за големи групи туристи и подходящо да избягаш от шума на Картахена. През седмицата плажовете са почти празни, а в почивните дни основно местни посетители се радват на Карибско море. Евтина опция за придвижване са таксита и Uber.

Меделин, познат като града на наркобоса Пабло Ескобар, днес, изглежда, се трансформира - в бившите гета вече има зони за изкуство с графити, а придвижването по хълмовете им е улеснено от ескалатори и градска лифт линия. Такъв например е кварталът, наречен "Комуна 13", който само до края на миналия век е бил познат като един от най-смъртоносните в света. След множество военни операции за изчистването му и силно желание за развитие от градската управа наподобяващият фавела "Комуна 13" сега е едно от най-популярните туристически места в Меделин.

Сладък живот

Във всички градски туристически зони разходките са безопасни, има купища ресторанти и барове за всеки вкус - от модерни места, типични повече за Лондон и Ню Йорк, до улични колички с дребни разядки. Храната е типично карибска - риба и морски дарове, кокосов ориз, авокадо, банани, често всичко подсладено. Преобладава пържената храна.

Колумбия e позната с разнообразието си от чудесни плодове - вкусно манго, папая, ананас, маракуя, като често могат да се срещнат и под формата на коктейл или фреш. Популярна е и лимонада от захарна тръстика, докато зеленчуците не са толкова впечатляващи. Напитката на колумбийците е бирата, но има и добър местен ром, вносни чилийски и аржентински вина.

И, разбира се, кафето. По улиците на големите градове продават шотове горещо еспресо от термос, а ароматът на кафето може да се усети далеч преди да сте стигнали до източника му. Най-честият вариант е американо, но и еспресото е откриваемо в някои кафенета. Музиката - естествено латино, при това навсякъде. По улиците местните често могат да бъдат видени с големи колони вместо слушалки, от които звучат силни латино ритми.

Колумбийците са приветливи и топли хора, които обичат да се забавляват. Нямат особени задръжки, свободолюбиви и отворени към света са. Шофьорите на таксита или Uber обичат да разпитват и да разказват истории за страната си. Проблем е, че почти никой не говори английски.

Макар да бяга от образа си на център на кокаина, в повечето градове по улиците ви подмятат оферти за бялото вещество или за марихуана, която местните пушат свободно и мирисът й може да се усети навсякъде. От 2016 г. е разрешено използването й за медицински цели, а от края на 1994 г. е частично декриминализирана. Дори да е вярна версията, че производството се свива, а картелите вече са мексикански, все още Колумбия е топ производител, но туристът не усеща пряко накроприсъствие.

Местните почти не пушат класически цигари и вероятно затова пушенето е забранено дори в изцяло откритите части на заведенията и в националните паркове, в които се прекарват часове.

Разходки из Андите

Природните опции са разходки из националните паркове, пътуване до сравнително новия голям язовир "Пеньол-Гуатапе" (близо до Меделин), плажове на Карибите. Много впечатляващ е паркът Кокоро, където виреят най-високите палми в света - восъчните, извисяващи се на над 60 метра. Те се намират в кафе региона на Колумбия, близо до град Армения, като долината е на около 2000 м надморска височина. Паркът с палмите е подходящ и за планински разходки с маршрути от по три или шест часа. Опция за туристите е и обиколка на ферма за производство на кафе. Плантациите са със сорта арабика, който вирее по-нависоко от робустата, затова и Андите са добро място за продукта, оригинално родил се в Етиопия.

Приятна точка е язовирът с форма на дракон, който е бил избран за вили от Ескобар и други колумбийски звезди. В съседство е стара 200-метровата скала Пиедра де Пеньол, с над 700 стъпала за изкачване, за колекционерите на красиви гледки има опция и за разходка с хеликоптер и с лодка. Опция е и паркът Тайрона до Санта Марта на карибския бряг - но обещаните маймунки капуцини бяха малко, плажовете - красиви, но с бурна и студена вода (поне през януари).

Различните острови Галапагос

На 1000 км навътре в Тихия океан западно от Еквадор, вулканичният архипелаг е уникално слабо населено (включително и от туристи засега) място, в което началото на февруари може да се изживее приятно лято. С температури от порядъка на 35 градуса и на водата около 27, при разходките и гмуркането усещането е за български август. Но гледките са различни - фауната и флората са достатъчно отдалечени от континенти, затова през вековете са се пренесли основно влечуги, а заради почти пълната липса на свежа вода растителността е полупустинна, заради малкото пчели цветя, дървета и кактуси са основно с жълти и бели цветове.

Два са основните острови (от над 200 скални формирования в групата), които са големи, близо до точките на интерес и с хотели и ресторантчета - Санта Крус и Изабела. На първия остров има паркове с десетки гигантски сухоземни костенурки, така че няма риск турист да посети островите и да не види тези уникални екземпляри (трябва да стои на 3 метра от тях). Живеещи по над 170 години, тежащи и над 400 кг (мъжките са по-големи), известни са най-вече с това, че са допринесли Чарлз Дарвин при пътуването си през 1835 г. до островите да развие теорията си за еволюцията.

Всъщност най-често срещаното живо същество по островите беше игуаната. А най-любопитните, но редки екземпляри, бяха малки тропически пингвини, както и синьокракият рибояд. На остров Изабела приятна разходка може да се направи и около калдерата на все още действащия вулкан Сиера Негра. Тортуга бей на Санта Крус пък бе най-хубавият посетен плаж.

Ако разполагате с повече време, може да отскочите и до континентален Еквадор. Там най-любопитен е престоят на екватора (съвсем близо до столицата Кито). Уникалното е, че там е най-високата точка на екватора. Иначе интересна е демонстрацията как водата изтича в различни посоки буквално в рамките на метър (водовъртежът е обратен на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по часовниковата в Южното). Куенка е най-благосъстоятелният град в държавата и е пълен с църкви (включително недостроен гигант, компилация между европейски катедрали). В региона има руини от времето на инките, но са далеч от запазените в Перу.