Той беше Bloke. И ме караше да се смея. И да се замислям. И да се ядосвам. И да се чувствам като член на "Църквата на свидетелите на Тайлър Дърдън от последния ден". Въоръжен с простички инструменти - спрей и шаблон, той успяваше да постигне повече, отколкото повечето сочени за ветропоказатели на нашето време културтрегери и техните медийно натрапчиви празнословия.
Виртуалната ми среща с него спокойно можеше и да не се случи. Един ден приятел ми писа по скайпа, че "май" авторът на "ония" графити му е коментирал снимките им във Flickr. Не се и надявах на отговор, но пък реших да се пробвам. И взе, че се получи едно загадъчно, но достатъчно интересно интервю.
Мина време, случиха се случки, някой тъпак залепи плакат върху един от графитите (добър човек го скъса), рутината и депресията от София през зимата заеха мястото си. Докато един ден забелязах графита "Мъртвите да погребат мъртвите" на "Раковски". И се замислих, че мракът и отвращението му към средата, в която живеем, явно започват да взимат превес.
Минаха още няколко дни и научих, че се е самоубил. Тишина, пауза, бял шум...
Коментари, предположения и умозаключения за причините и следствията са абсолютно ненужни. Всеки от нас може да си направи изводи за себе си защо. Нужно е обаче да помним. И да се опитаме да променим нещо. You're not the contents of your wallet. You're not your fucking khakis. И така нататък.
Няколко дни по-късно дупката, тъгата, онова празното все още са тук, но са по-малки. Защото човекът Bloke го няма, но истината Bloke винаги ще е тук, и там, на ей онази стена. И всеки ден нови хора ще минават, може би ще се загледат, може би нещо в главите им ще мръдне нанякъде. И така, ден по ден армията Bloke ще се разраства.
Защото, като се замислиш, всички ние сме Bloke. Просто може би сме го забравили...
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
4 коментара
тъжно ебати... и рисунките и те...
Banksy wannabe...
RIP.
Натъжен съм, но и адски изненадан, на това каква история за вътрешната борба се е развивала пред очите ни, на Софийските улици...