разпознаваем, но не досаден

Всеки следващ албум на Моби е като прословутата кутия с шоколадови бонбони от „Форест Гъмп“ - никога не си сигурен какво точно има вътре. Докато в поп периода му дотук поравно сме свикнали да свързваме името му със семплирани госпъл вокали и трип-хоп парчета като в Play или с радиофонични балади със собствения му глас, в новия му диск има равни части от двете без много експерименти. Е, ако не се броят за експеримент собствените вокали на Моби, който вече не крие гласа си срамежливо зад ефектите, а се е престрашил и пее в голяма част от парчетата, при това не зле. Въпреки че семплерът отдавна събира прах в чекмеджето му, а крайният резултат от парчетата му е по-скоро във формата „модерен рок“, всеки ще разпознае добрия стар Моби. Веднага след ембиънт интрото на диска следват няколко парчета с блъскащ ритъм, мелодични китари и моментално запомнящ се текст в стилистиката на първия сингъл Lift Me Up. После съвсем изненадващо дискът преминава в по-електронната си част, където е и кавърът на Temptation на „Ню ордър“, само че този път вокалите са оставени на Лаура Даун.

Моби, колкото и да не е за вярване в момента, започва кариерата си като лице на рейв сцената в началото на 90-те. Всъщност Ричард Мелвин Хол, наричан от приятелите Моби заради далечна родственост с автора на „Моби Дик“, преди да се забърка в рейв сцената, има зад гърба си солиден китарен бекграунд - първо в групата „Ватикън командос“, после и като заместващ вокал на „Флипър“, докато фронтменът им бил в затвора. Пънк сцената скоро му омръзва и Моби си намира работа в денс клубовете, където започва да диджейства в края на 80-те.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Do Look Up

Do Look Up