Народът vs. децата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Народът vs. децата

Народът vs. децата

Преглед на няколко пословици и поговорки, кодирали отношението на българина към възпитанието и живота като цяло

10933 прочитания

© Станка Желева


Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

Ако използваме езика на рекламите, тази прочута фраза би могла да прозвучи горе-долу така:

"Искаш ли цял живот да скучаеш? Да не ти се случва нищо? Но не от онова "нищо", което кара поетите да редят думи като "...гледам аз: ни слънце, ни звезди, - ни ден, ни нощ, - безцветен здрач - мъгла...". Не за това "нищо" става въпрос тук. Искаш ли НАИСТИНА да не ти се случва НИЩО?

Ако отговорът е "да", сега вече можеш да се възползваш от техниката "СЕДЯ МИРНО", разработена от най-добрите професионалисти в областта на екзистенциалния полисинхронен мултифункционален бихейвиоризъм. Гарантиран резултат, само за седем години!"

Две дини под една мишница - сам пада в него

Пословиците са мъдростта на народа. Казал го е самият народ, така че не може да не е вярно. Те носят в себе си натрупания през вековете опит на всички минали поколения. На теория пословиците би трябвало да са най-голямото богатство на всяко общество, един вид универсално ноу-хау, божието упътване за начините на употреба на артикула ЖИВОТ. На теория.

На практика обаче пословиците имат предимно декоративна стойност, служат обикновено на писатели в писателска криза или на HR директори във финансова криза (в момента е много актуална пословицата "в условията на глобална финансова криза се налагат някои съкращения"). В главите на днешните хора пословиците са изтъркани, те са обект на подигравки, хората или не ги взимат на сериозно, или ги взимат прекалено на сериозно. В много случаи пословиците са и анахронични (какво значи например "Казана дума - хвърлен камък", откакто има twitter, с неговите "Вечерях, лягам си.").

Глас народен - глас божи

Най-ценното на народната мъдрост – това, че е народна – е всъщност и нейният най-голям недостатък. Народната мъдрост важи за народа, не важи за мен или за теб. Да се водиш по принципите на народната мъдрост е все едно да се опиташ да отключиш вратата на апартамента си с ключа от колата и да се чудиш как така не става, след като пак е ключ (което е простено единствено ако се връщаш от бясно парти). Универсалното упътване към щастието не съществува. "Общото е наше", казал е народът, "а моето си е мое", допълнил след това. Или може би беше обратното?

Лесно е на готови деца баща да бъдеш

В книгата си "Времетръс" Вонегът разказва, че леля му мразела китайците. "Не можеш да мразиш толкова много хора, казвал нейният мъж, това е проява на лош вкус".

Аз не вярвам на народната мъдрост. Не за да се правя на някакъв антиконформист. Просто смятам, че е проява на лош вкус да вярваш на толкова много хора. А когато става въпрос за отношенията между деца и възрастни, лошият вкус има и още по-лош послевкус.

Всъщност да не забравя - това тук е текст за отношенията между деца и възрастни и мястото на народната мъдрост в тези отношения. След тази въздълга прелюдия нека да разгледаме малко по-детайлно няколко случая на народна "мъдрост", приложена към децата.

За смях на кокошките

Едно от най-тежките престъпления на българските деца е, когато излагат родителите си пред хората. "Не ме излагай пред хората", казват възрастните на детето, което крещи, че иска балон примерно. Дори и да си от този тип хора, които не плащат тежък дан на общественото мнение (т.е. – не ти дреме кой какво мисли за тебе), ако изпаднеш в подобна ситуация, ти също ще изпиташ известно притеснение. (Сещаш се за онзи писклив глас, който нарежда: "Тате, тате, искам шоколад, шоколад-лад-лад, искам ШОКОЛАААААД!") Всъщност по този начин детето дава сигнал, че има някакъв проблем, който няма нищо общо с шоколада или балона, или каквото там е видяло в момента. Важно е да знаем, че в повечето случаи този проблем е в самите нас. Детето не може да облече в думите на възрастен своите оплаквания. То не може да каже: "Човек, айде стига с тия твои грижи в работата, всеки има проблеми, бъди малко по-ведър, ще ме побъркаш, по дяволите!" То просто започва да "мрънка". Дълги години по света и у нас се смята, че добрите отношения между деца и родители са тези, в които няма конфликти. В авторитарните семейства и досега най-големият конфликт е породен именно от стремежа да няма конфликти. "Я да мълчиш, че ще ти дам да разбереш." Детето млъква, но това не означава, че проблемът е решен. Означава само, че си потъпкал неговото лично достойнство. Получава се нещо като ремонтите на улиците в българските градове – правят се за отбиване на номера, "за пред хората", повърхностно, а скоро след това дупките се появяват отново, още по-големи.

Много приказки на пазара

Ако развитието на всяка цивилизация минава през етапите Как, Какво, Къде (съответно - как да се нахраним, какво ще ядем и къде ще обядваме), развитието на всеки човек минава през етапите "слушаш ли", "какво слушаш" и "защо никога не ме слушаш".

Въпросът "слушаш ли" до такава степен е обсебил умовете на възрастната част на човечеството в България, че няма как да не му отделя един капс лок. СЛУШАШ ЛИ? Неизменният въпрос, задаван при всяко запознанство на възрастен с дете. Детето има възможността да избира между да, не или опцията да си замълчи, като и в трите случая гарантирано ще предизвика умиление най-малко. Не е ясно защо хората продължават да задават този предварително обречен на провал въпрос. Ясно е обаче едно – децата определено слушат и попиват всичко около себе си. Така че трябва много да внимаваме какво им казваме. Днес например дъщеря ми каза (след като се опитвах надълго да й обясня защо не е добре да казва на приятелката си тъпачка) следното изречение: "Ох, тате, запушиха ми се ушите с думи от това говорене." Това ми каза и аз млъкнах.

Без наука няма сполука

Всъщност всички дефекти на народопсихологията по отношение на децата могат да бъдат обобщени в едно масово клише, в една всеобща заблуда, която не е с местен характер, а се среща в различни форми по целия свят. Това е заблудата, че децата са някакви получовеци, които трябва да станат хора с нашата помощ. Всички проблеми тръгват от тук и се израждат в различни форми според различния контекст. Вярно е, че родителите трябва да сме там, до тях, винаги когато е нужно. Но това е почти всичко, което се иска от нас (останалото – малко по-надолу). Когато дъщеря ми беше почти на три години, един ден я попитах: "Кой те научи да скачаш така?" И знаеш ли тя какво ми отговори? "Животът ме научи."

Ние не можем да научим децата как да живеят. Животът ще ги научи.

Цял живот човек все ум събира и пак без ум умира

Смятам да цитирам поне два пъти гениалния Кен Робинсън, за което предварително се извинявам на запознатите с неговите лекции. Но аз твърдо вярвам, че когато нещо е казано перфектно, не е нужно да се търсят нови начини то да се каже само за да бъде различно. Та: в час по рисуване, учителят пита едно момиченце: "Какво рисуваш?" Детето отговаря: "Рисувам Бог." Учителят възкликва: "Но никой не знае как изглежда Бог!" А детето спокойно отвръща: "Ей сега ще разберат."

Внимание, стигаме до най-важната част!

Ето какво – децата са хора.
Те са различни хора от нас, възрастните. Има неща, които умеят по-добре от нас, и други, които не им се удават. Имат своите добри и лоши настроения и не се колебаят да ги демонстрират. Те нямат нужда от мъдрост, а от чувства.
Имат нужда от нашата обич и от нашето разбиране. Имат нужда от нашето добро настроение. Имат нужда от нашето лошо настроение също.

Имат нужда от нашето уважение. От същото уважение, с което се отнасяме и към останалите, порасналите хора.

Който пее, зло не мисли

Ще завърша с обещания втори цитат от Кен Робинсън. В края на една от своите лекции той чете ето този стих на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс (преводът е далеч от перфектен, за по-голямо удоволствие виж оригинала):

"...Ако имах от бродираните райски платове,

извезани със златна и сребърна светлина,
сините, избелелите и мрачните платове на нощта и светлината, и полумрака, бих ги постлал под твоите крака.
Но аз съм беден и имам само моите мечти, постлал съм моите мечти под твоите крака,

стъпвай леко, защото стъпваш върху моите мечти..."

И след това сър Робинсън, добавя: "Всеки ден децата постилат своите мечти в краката ни. Трябва да стъпваме леко."

Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

Ако използваме езика на рекламите, тази прочута фраза би могла да прозвучи горе-долу така:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    alexandria avatar :-|
    alexandria

    Невероятно добро!

  • 2
    hahohi avatar :-?
    hahohi

    Чудесен текст! Браво за идеята, за простичкия, но гениален подход, за вдъхновението... :)

  • 3
    kim avatar :-|
    Violeta Keremidchieva

    и негативизмът на балканската майка е изследван много подробно, само се сетете за "ух на мама, спи като заклано"

  • 4
    chereshi avatar :-|
    chereshi

    Да не забравяме "бий дупе, за да не биеш дупище" и "който щади пръчката, не щади детето".

  • 5
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Странно, че дъщеря й й вика "тате" :-)))

    Но текстът е много хубав.

  • 6
    gv avatar :-P
    gv

    Благодаря за това чудесно писание :)

  • 7
    aliceofoz avatar :-|
    aliceofoz

    Уф, на мен пък не ми хареса статията. Темата е обещаваща. Първият абзац - много. И оттам нататък - пълна скръб. Първо, подборът на поговорките е лош - много от цитираните са световно неизвестни и/или въобще не се отнасят до отглеждането на деца.

    Ще съм благодарна ако авторът или някой друг може да ми обясни смисъла на подзаглавието "Две дини под една мишница - сам пада в него". Това изглежда е комбинация от израза "нося две дини под една мишница" и поговорката "Който гроб копае другиму, сам пада в него." Поне на мен не ми стана ясно 1) защо са обединени тези два фрази, след като нито смислово, нито граматично те се връзват по какъвто и да било начин; 2) защо текстът под това подзаглавие няма нищо общо с подзаглавието; 3) Защо това подзаглавие е тюрлю гювеч от фрази, след като всички останали подзаглавия следват принципа да представляват реално съществуващи поговорки - къде по-добре, къде по-зле подбрани.

    По подобен начин текстовете под "Глас народен - глас божи", "Лесно е на готови деца баща да бъдеш", "Цял живот човек все ум събира и пак без ум умира", "Който пее, зло не мисли" нямат нищо или почти нищо общо със съответните подзаглавия.

    Мисълта на автора е хаотична, несвързана. Заглавието на статията му е "Народът срещу децата", но поговорки като "Който пее зло не мисли" или "Глас народен, глас божи" тотално не илюстрират и не подкрепят каквато и да било теза на автора.

    Още един пример за глупаво изречение е това: "Общото е наше", казал е народът, "а моето си е мое", допълнил след това." Първо, изразът е "Чуждото е общо, а моето си е мое," второ, това не е никаква поговорка, а е популярна шега от доста по-ново време. Използването й в текста, както и супер обърканото подзаглавие за дините, за което споменах по-горе, ме навеждат на мисълта, че авторът е нахвърлил набързо някакви мисли на листа, не е проверил източниците си и с лекотата, характерна за хората с неоправдано високо самочувствие, е пратил статията на редактора. Защо редакторът не обърнал внимание на пълния миш-маш в този текст за мен остава загадка.

    Многото положителни коментари под текста ме изумяват, честно. Вероятно цялата рода на автора се е мобилизирала да го подкрепи.

    И накрая, никак, ама никак не се учудвам, че и дъщеричката на автора е намерила хаотичните му брътвежи за уморителни...

  • 8
    phooey avatar :-|
    Phooey

    He wishes for the Cloths of Heaven
    by W.B. Yeats

    Had I the heavens' embroidered cloths,
    Enwrought with golden and silver light,
    The blue and the dim and the dark cloths
    Of night and light and the half-light,
    I would spread the cloths under your feet:
    But I, being poor, have only my dreams;
    I have spread my dreams under your feet;
    Tread softly because you tread upon my dreams.

  • 9
    miro75 avatar :-P
    миро

    Готино. Разпиляно като за дечурлига. Разни там думички, мечета, книжки, кубчета, кукли по земята. Тук, в "Лайт", бях видял нещото "сказ" / джазиране на изказа/. Таковата е и тва. И онова с коментиращата Дороти , попаднала в чуждата дупка би минало за подобно, ако обаче я нямаше стената "цел и анализ" спираща музиката. "....леко. За да се научим отново да летим. "

  • 10
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    До коментар [#7] от "aliceofoz":

    Права си за всичко. Единственото, което може да се добави: авторът не просто хаотично е нахвърлял нещо си на лист, а го е направил и по поръчка - "Хайде, напиши някакъв текст за възпитанието на децата", - по тема, която нито го вълнува особено, нито е обмислял често. Никакъв джаз няма тука, обикновен шум.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.