Народът vs. децата

Невероятно добро!

Чудесен текст! Браво за идеята, за простичкия, но гениален подход, за вдъхновението... :)

Странно, че дъщеря й й вика "тате" :-)))

Но текстът е много хубав.

Благодаря за това чудесно писание :)

Уф, на мен пък не ми хареса статията. Темата е обещаваща. Първият абзац - много. И оттам нататък - пълна скръб. Първо, подборът на поговорките е лош - много от цитираните са световно неизвестни и/или въобще не се отнасят до отглеждането на деца.

Ще съм благодарна ако авторът или някой друг може да ми обясни смисъла на подзаглавието "Две дини под една мишница - сам пада в него". Това изглежда е комбинация от израза "нося две дини под една мишница" и поговорката "Който гроб копае другиму, сам пада в него." Поне на мен не ми стана ясно 1) защо са обединени тези два фрази, след като нито смислово, нито граматично те се връзват по какъвто и да било начин; 2) защо текстът под това подзаглавие няма нищо общо с подзаглавието; 3) Защо това подзаглавие е тюрлю гювеч от фрази, след като всички останали подзаглавия следват принципа да представляват реално съществуващи поговорки - къде по-добре, къде по-зле подбрани.

По подобен начин текстовете под "Глас народен - глас божи", "Лесно е на готови деца баща да бъдеш", "Цял живот човек все ум събира и пак без ум умира", "Който пее, зло не мисли" нямат нищо или почти нищо общо със съответните подзаглавия.

Мисълта на автора е хаотична, несвързана. Заглавието на статията му е "Народът срещу децата", но поговорки като "Който пее зло не мисли" или "Глас народен, глас божи" тотално не илюстрират и не подкрепят каквато и да било теза на автора.

Още един пример за глупаво изречение е това: "Общото е наше", казал е народът, "а моето си е мое", допълнил след това." Първо, изразът е "Чуждото е общо, а моето си е мое," второ, това не е никаква поговорка, а е популярна шега от доста по-ново време. Използването й в текста, както и супер обърканото подзаглавие за дините, за което споменах по-горе, ме навеждат на мисълта, че авторът е нахвърлил набързо някакви мисли на листа, не е проверил източниците си и с лекотата, характерна за хората с неоправдано високо самочувствие, е пратил статията на редактора. Защо редакторът не обърнал внимание на пълния миш-маш в този текст за мен остава загадка.

Многото положителни коментари под текста ме изумяват, честно. Вероятно цялата рода на автора се е мобилизирала да го подкрепи.

И накрая, никак, ама никак не се учудвам, че и дъщеричката на автора е намерила хаотичните му брътвежи за уморителни...

He wishes for the Cloths of Heaven
by W.B. Yeats

Had I the heavens' embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half-light,
I would spread the cloths under your feet:
But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Tread softly because you tread upon my dreams.

Готино. Разпиляно като за дечурлига. Разни там думички, мечета, книжки, кубчета, кукли по земята. Тук, в "Лайт", бях видял нещото "сказ" / джазиране на изказа/. Таковата е и тва. И онова с коментиращата Дороти , попаднала в чуждата дупка би минало за подобно, ако обаче я нямаше стената "цел и анализ" спираща музиката. "....леко. За да се научим отново да летим. "

До коментар [#7] от "aliceofoz":

Права си за всичко. Единственото, което може да се добави: авторът не просто хаотично е нахвърлял нещо си на лист, а го е направил и по поръчка - "Хайде, напиши някакъв текст за възпитанието на децата", - по тема, която нито го вълнува особено, нито е обмислял често. Никакъв джаз няма тука, обикновен шум.