Какво да правим, когато детето плаче
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво да правим, когато детето плаче

Какво да правим, когато детето плаче

Как различни школи отговарят на този фундаментален педагогически въпрос през вековете

16374 прочитания

Книги за родители, които ме вдъхновяват:

Your Competent Child, Jesper Juul

Unconditional Parenting, Alfie Kohn

Raising Our Children, Raising Ourselves, Naomi Aldort

The Absorbent Mind, Maria Montessori

"Детето и ние", д-р Хаим Гинът

По въпросите на родителството човек без мнение трудно ще се намери. Авторитетните гласове са влудяващо много. И понеже е ясно, че ръката, която люлее люлката, управлява света, всеки сякаш се напъва колкото сила има да надвика другия. Вижданията за отглеждането на децата винаги са били въпрос далеч не само на наука, а и на идеология, на политика, на власт. В САЩ много от противниците на войната във Виетнам бяха гледани по Спок, докато "ястребите", повечето без да са го чели, го заклеймяваха за прекалената му либералност. В България поколението, израснало по адаптираното му социздание, днес често го отрича като ограничаващ и строг. Но каквото и да мислим за кърменето по часовник и оставянето на бебето само в кошара в отделна стая, сигурно е, че стилът на отглеждане на децата може да бъде двигател за обществени промени.

Вярно, че препоръките на експертите твърде често си противоречат в детайлите. И, обезсърчаващо, докато търсим абсолютната космична истина кога например е най-правилно да се захранва, откриваме, че едни и същи съвети сякаш се появяват периодично през няколко десетилетия. Страхотен повод баба ви да възкликне, че нищо не се променя истински и следователно изпитаното старо си е най-добро – важно е детето да си изяжда манджата, да не е потно и да не "отговаря", останалото са превземки и мимолетни прищевки на модата. Така е, обаче само ако вярвате, че обществото, семейството, хората и техните взаимоотношения в дълбочината си никога не се променят, не и към по-добро.

Поддържането на подобно убеждение може да изисква висока доза турски сериали и вероятно ще се окаже по-лесно за баба ви, отколкото за вас. Ако сте изложени на малко по-широк информационен поток, по-скоро ще забележите спадаща толерантност към насилието, растящ респект към правата на личността, достойнството и емоционалния й комфорт, разбиване на старите властови структури в семейството, свобода на изразяването и масов достъп до знание, толкова по-силно изразени, колкото по-развито е обществото. Нещата, които знаем и чувстваме за света, ни насочват как да се държим с децата. Всяко наше взаимодействие с тях им казва кои са, какво е мястото им сред хората и какво могат да очакват от живота си. А погледът назад към традициите и авторитетите в гледането на деца потвърждава, че развитието не е хаотично и без посока.

За се види тази посока малко по-добре, пък и защото се оказа забавно, се опитах да си представя как някои известни мислители, възпитатели и идеолози биха реагирали на една ежедневна ситуация между възрастен и дете. Какво са ни съветвали или биха ни посъветвали да направим, когато детето плаче? Моите любимци от тоя списък са Бубер, Монтесори, Юл и Гинът. Вижте кои са вашите.

Какво да правим, когато детето плаче? Отговори на един фундаментален педагогически въпрос през вековете

Баба ви: Оставете го да реве, така се развиват дробовете. Ако много ви дразни, кажете му, че другите деца ще му се смеят.

Платон: Само не използвайте принуда. Принудителното физическо усилие не вреди на тялото, но обучението чрез принуда не се задържа в ума.

Аристотел: Нищо няма да помогне. Децата са неспособни да бъдат щастливи.

SOS бавачката: Кажете му, че според правилата след изгасянето на лампите в 20 часа трябва да се спи. Ако не спазва правилата, ще му вземете едно камъче от кутийката за добри дела, а да не забравяме, че камъчетата се осребряват.

Мери Попинз: Опитайте да щракнете с пръсти, би трябвало само да млъкне. Поне ако ви бива за нещо.

Мария Монтесори: Детето изразява себе си. Подтиснете ли спонтанността му, последствията са непредвидими. Тя трябва да бъде уважавана с религиозно преклонение.

Библията: Накажете го и то ще ви успокои. Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

Уилям Кадоган: Това дело за нещастие фатално дълго се оставя на разпореждането на жените, които не биха могли да имат подобаващото знание за него, ако и да го приемат за свое владение. Тук е нужно философско познание за естеството, на което само ученият е способен.

Джийн Лидлоф: Плаче, защото е нарушена връзката с естествената му среда. Бебетата на южноамериканските индианци никога не плачат.

Джон Лок: Намокрете му краката със студена вода.

Жан-Жак Русо: Нека плаче. Правилното възпитание не изисква непременно детето да се чувства добре.

Хаим Гинът: Направете същото, което бихте направили, ако ваш приятел се разплаче, докато ви е на гости.

Мартин Бубер: Няма абсолютна формула. Важното е взаимоотношенията ви да са автентични и човешки.

Съседката: В никакъв случай не отивайте при него, за да не му внушите, че може да ви управлява. Плаче само за да ви манипулира и да ви се налага.

Франк Синатра: Напомнете му, че ако плаче, Дядо Коледа, който скоро идва в града, няма да му донесе подарък.

Д-р Ричард Фърбър: Оставете го да поплаче 5 минути, след това идете при него, успокойте го с думи, но не го вземайте на ръце. Излезте от стаята.

Емилия Масларова: Нищо не може да се направи, те бебетата толкова си могат.

Д-р Спок: Вие знаете какво да правите по-добре, отколкото си мислите. Може да го гушнете, но не го хранете, ако не са минали 3 часа от предходното хранене.

Ла Лече лига: Когато детето плаче, майката разполага с две възможности да го утеши – лявата гърда и дясната гърда.

Йеспер Юл: Отговорността за качеството на взаимодействието между възрастния и детето никога не може да пада върху детето. Потърсете проблема в себе си.

Жан Пиаже: Плачещото дете е солипсист. Ако не му откликнете, вие не съществувате.

Кари Брадшоу: Повикайте бавачката и излезте да си купите обувки.

Книги за родители, които ме вдъхновяват:

Your Competent Child, Jesper Juul

Unconditional Parenting, Alfie Kohn

Raising Our Children, Raising Ourselves, Naomi Aldort

The Absorbent Mind, Maria Montessori

"Детето и ние", д-р Хаим Гинът

По въпросите на родителството човек без мнение трудно ще се намери. Авторитетните гласове са влудяващо много. И понеже е ясно, че ръката, която люлее люлката, управлява света, всеки сякаш се напъва колкото сила има да надвика другия. Вижданията за отглеждането на децата винаги са били въпрос далеч не само на наука, а и на идеология, на политика, на власт. В САЩ много от противниците на войната във Виетнам бяха гледани по Спок, докато "ястребите", повечето без да са го чели, го заклеймяваха за прекалената му либералност. В България поколението, израснало по адаптираното му социздание, днес често го отрича като ограничаващ и строг. Но каквото и да мислим за кърменето по часовник и оставянето на бебето само в кошара в отделна стая, сигурно е, че стилът на отглеждане на децата може да бъде двигател за обществени промени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Хааааааааа.
    Това беше добре. Моите като плачеха ги гушкахме и им говорихме. Или млъкват бързо, или наистина искаха да си поплачат.
    В зависимост от възрастта и възможността да говорят обикновено си казват. Ама като не искат да кажат за кво се инати - Жан-Жак Русо: Нека плаче. Правилното възпитание не изисква непременно детето да се чувства добре.

  • 2
    maria_maria avatar :-P
    MAria

    Ето я истината: Ла Лече лига: Когато детето плаче, майката разполага с две възможности да го утеши – лявата гърда и дясната гърда.

    Подпис: една майка

  • 3
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Хахаха, готино!
    С една малка забележка. Емилия Масларова не би се изразила така. Тя би започнала с "КЛЕТО СЪЗДАНИЕ!"

  • 4
    memi avatar :-|
    Милена Пехливанова

    Хахаха, просто чух Масларова, браво! От друга страна - трагедия.

    Аз съм твърдо съгласна с Йеспер Юл. Напоследък започнах да виждам примерите със зрели мъже и жени. Те, примерите, винаги са си били там, просто досега не си давах сметка. Сега винаги си обяснявам дадени отклонения по този начин. Както се казва - търси родителя!
    Зловещо, а?

  • 5
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Не разбрах за деца ли става въпрос или за бебета. Ако дете на 3-4 години плаче, пак ли ще си вадите цицитеда го кърмите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.