Карлсон, който живее на покрива

За "невидимото" у децата и техните въображаеми приятели

Shutterstock    ©  Shutterstock

Въображаемото населява детския свят. В детските приказки и филми съществуват фантастични герои и се случват фантастични неща. В детските игри и преживявания въображаемото също присъства – децата играят на пирати и принцеси, говорят с кукли и играчки, разказват небивали истории. И това сякаш не ни плаши. Защото представлява една "като че ли" реалност под знака на играта, която не бива обърквана с действителността. Нещата се променят, когато децата започнат да ни разказват за техни "невидими приятели" - същества с име, пол, определен външен вид и привички; за един продължителен период от време те притежават психическа реалност за детето и са неразделна част от неговата всекидневна комуникация.

Психологията нарича тези фантастични образи имагинерни спътници. Детето е в състояние така да ги опише и дори да живее с тях, сякаш те действително съществуват - те също обичат бонбони, разговарят, искат да се хранят на масата... (дали Карлсон, Мечо Пух и компания не са такива?) За нас останалите обаче те са всичко друго освен нещо реално.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    miro75 avatar :-P
    миро
    • + 8

    Има едно забавно филмче точно за статията " Марсианско хлапе" / с Джон Кюсак/ и една книжка/сериал " Чоки" пак по темата, но показана от друг ъгъл. Има и стотици други научни статии, фантастични разкази, или мистични истории за/на хлапета и техните " невидими приятели ". Тази игра на реални нереалности , доста често обърква възрастните и те търсят най-добрия път, според своите разбирания , за да помогнат по най- правилния начин на "изгубилите се" във фантазията си деца. Затръшването и заключването на вратите към "другото" , нерядко обаче води до обратния ефект, изкопаване на бездънни ями , от които пропълзяават демоните на страховете. Затова би било хубаво , хванати за ръка, да крачим с децата си и по техните пътечки по пътя към реалността. Усмихнати. Заедно :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал