С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

5 6 юли 2010, 17:18, 7480 прочитания

В какво се превръщат мечтите

Анкета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В какво се превръщат мечтите


Всяка неделя

Марко Браун, 40, малтиец, художник /учител

Някога си представях, че като възрастен ще приличам на моя чичо, на когото се възхищавах. Летата си той прекарваше в комуна, практикуваща изцяло природосъобразен начин на живот. Аз исках да правя същото и освен това да преподавам и да рисувам.
За свое най-голямо постижение в живота до момента считам това, че пътувах по света, отворих си очите, поживях тук и там и най-накрая се успокоих и установих на едно място. Нямам собствено дете, но с моята най-добра приятелка заедно се грижим за дъщеря й и живеем като щастливо семейство.
С връстниците ми говорим за изкуство и образование (такава ми е средата), но много обсъждаме и истинските проблеми на планетата като екология, мир, fair trade.
Мислим си да създадем нова концепция на международно езиково училище, където се изучават житейски умения, пермакултура, биоготварство, изкуства и междуобщностно разбирателство.


Чувал съм за криза на средната възраст, но някак не мога да разбера защо лично аз не съм я преживял. Защо пък този обрат, моментът, когато правиш преоценка на живота си, на посоката, да идва на 40, а не всяка неделя вечер?
Убеден съм, че трябва непрекъснато да изпитваме нашите действия и посоки в живота. Така ще се придържаме към собствените си желания и инстинкти, а няма да се поддаваме на инерцията да правим това, което се очаква от нас. За целта трябва да познаваме себе си добре, да не живеем в миналото и да знаем какво искаме. Тогава няма начин да не го постигнем.

В какво се превръщат мечтите


Препоръчвам дайвинг и Харуки Мураками
Любен Дилов-син, 46, журналист/сценарист/водолаз

В детството си представях, че като порасна, ще бъда водолаз, собственик на джип и любовник на красива жена. Всичко постигнах. Единствената неизпълнена мисия е да разбера защо точно това съм искал да постигна, а не да изсвиря вариациите Голдберг по-добре от Глен Гулд.



На 40 години се научих да бъда свободен. Най-голямото ми разочарование е израждането на българската демокрация. Аз и моите връстници приличаме на поколението след Освобождението през 1879 година – живеем много бързо. В изключително млада възраст на повечето ми познати се случиха неща, за които трябват няколко живота. Прякото ми наблюдение е, че връстниците ми имат сериозен проблем изобщо с въпроса за Доброто и Злото. Вероятно, когато се изправят пред Великия системен администратор, ще кажат "Господи, не научихме кое е Добро, и кое Зло, но поне се забавлявахме".

Криза на средната възраст? Предполагам, става дума за заблудата, че ако си купиш червено ферари, жените ще те харесват повече и самият ти ще се харесаш повече. Виж, точно в България в момента е много трудно на 45 години да се събудиш, облян от студена пот с прозрението "Животът ми е безсмислен", защото всичко през последните години беше особено безсмислено…

Много от приятелите ми се развеждат и женят повторно за същото чудо като предишната си жена, само че по-младо и по-способно окончателно да ги убие. Или си купуват много скъп и мощен автомобил, което – при състоянието на републиканската пътна мрежа – също е проява на някакъв самоубийствен нагон.

Аз горещо препоръчвам дайвинга, пътуванията на нелуксозни места и четенето на Харуки Мураками.

Джуди е с лилавата шапка

Джуди е с лилавата шапка


Работя за жълти стотинки
Джуди Линът, 53, американка от германско-финландски произход, преподавател на деца с увреждания

Като малка учех в католическо училище и си представях, че ще стана монахиня. После нещата се развиха по съвсем друг начин. За свой най-голям успех считам двамата ми синове. Най-разочарована съм от факта, че изкарвам смешни пари. Общите притеснения на познатите ми на моята възраст са как ще платят сметките, колежа на децата.

Пример за криза на средната възраст е да имаш афера на 50. Или да си купиш Harley Davidson на 55.

В какво се превръщат мечтите


Апатията и алчността пречат
Тери Мандевил, 58, американка, медицинска сестра

До 40 исках да съм постигнала следните неща: да съм щастлива, да съм допринесла с нещо за добруването на света, да имам хубаво семейство и много приятели, да съм финансово независима. Последното остава цел. Най-голямото ми разочарование е, че на малко хора им пука за замърсяването, пренаселването на планетата, възобновяемите източници, рециклирането и пр., ако не ги засяга лично. Апатията и алчността толкова затрудняват нещата, че най-лесно е просто да се откажеш.

Общите характеристики на 40-50-годишните ми познати са:
Липса на особен ентусиазъм за каквото и да било.
Преживяна загуба.
Тревога, свързана с финансовия им статус или бъдещата пенсия.
Може би 50% от тях са разведени.
Децата на повече от половината продължават да живеят при родителите си.
Някои от приятелите ми все още са верни на младежките си убеждения и начин на живот, но по-голямата част са се разтворили в обществото и са забравили мечтите си.

Разговаряме най-вече за децата – тяхното бъдеще, техните проблеми. Друга редовна тема на моите връстници са отношенията им със съпруга/та. Имаме много приятели, които се разведоха, зарязаха си работата, промениха си начина на живот около 45-ата си година.

Криза на средната възраст е, когато човек изведнъж поглежда живота си по нов начин, проумял, че вече не е млад. Виждала съм го при 30-годишни, наблюдавала съм "симптомите" и при 80-годишна жена, моята майка. Тогава човек се пита: Пропилявам ли си живота? Какво значително съм направил, нещо, което да остане за следващото поколение? Нямам много време, какво трябва да променя, за да постигна нещата, които искам преди да умра?

В какво се превръщат мечтите


Бунтът си е в нас
Емил Марат, 39, поляк, програмен директор, радио ПиН (най-популярното радио за музика и бизнес в Полша)

Най- големият ми успех е чудесното ми семейство и това, че живея в много интересни за Европа времена. В професионално отношение успяхме да направим едно качествено и печелившо радио. Като дете мечтаех да работя един ден с легендите, гласовете от 80-те години на полското национално радио. Днес тези хора искат да работят в радиото, което създадох.

Проблем е може би това, че и до днес харча повече, отколкото изкарвам.

Моето поколение диаметрално се различава от това в Западна Европа. Сещам се за т.нар. bo-bos generation theory. На Запад младите започват като bourgeois - правят пари и кариера. След това ще ги видим в галериите, ще ги чуем как критикуват корпоративната култура и ред, тоест минали са в следващото bo, станали са бохеми. Ние първо бяхме бохеми - пънк рок, странни прически и дрехи, а след това ето ни отново - медийни шефове, собственици на рекламни агенции, учители... Независимо от това обаче човек си остава такъв, какъвто е бил в началото, през онези младежки години. Моето поколение и до днес е поколението на бунтарите. На своите отговорни позиции сме бунтари, а не хора от системата, които решават да се противопоставят. Бунтът си и в нас. И сега да обобщим - нашите западни връстници се правят на бохеми, бидейки bourgeois, а ние сме бохеми, правещи се на bourgeois.

Прави това, което си планирал. Това не е въпрос на криза на средната възраст, а по-скоро въпрос на зрялост.

В какво се превръщат мечтите


Моногамията е недоразумение
Макс Суски, 39, поляк, журналист на свободна практика

Като дете, във времето на комунизма, си мечтаех, че като порасна, ще имам собствена работилница, гараж, бизнес някакъв, който да ми докарва кинти и с тях да пазарувам в Pewex ("Кореком"). После дойдоха други времена, а с тях и други мечти. Ами, по едно време исках да имам зряла сексуална връзка. Това донякъде е изпълнено.

Като фрилансър имам известни свободи – свободата да не отговарям на идиотски въпроси, свободата да не знам как се пише CV, свободата да спя до три следобед и да не нося вратовръзка.
Не ми е приятно това откритие, но вече съм сигурен, че моногамният живот е недоразумение.
Част от моите връстници са женени, с деца, имат апартаменти и пари и ходят на почивка в Азия. Нямам представа защо го правят. Пълната необвързаност е много по-приятна.

Колкото до кризата на средната възраст – подминала ме е. Ъхъ, усещам, че се променям, но това не е криза, а съзряване. Най-после. И пак ще се намерят хора, които да ми кажат, че остарявам без дойстойнство.

Сега вече си се представям с жена и деца. Без страх, без изход. Просто едно приятно чувство на приемане, така е редно. Но, пак повтарям, това не е криза, а по-скоро мирясване, наместване. А за онези в криза един съвет от мен: пийте, веселете се, правете любов, когато е възможно, и спете добре. Ама без да наранявате другите хора, нали.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕСМ на 50 ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

6 дек 2019, 1344 прочитания

На източния фронт всичко е ново На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

21 ное 2019, 3300 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
703 думи

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10