Аз, малкият, и тя - голямата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аз, малкият, и тя - голямата

Аз, малкият, и тя - голямата

6285 прочитания

© Ася Колева


- Коя е столицата на Полша? – питам моята Куки.

- Амии... не знам, защо? – блее тя из въздуха на хола - Не те ли интересува? – усещам в гърдите си заядливо чувство.
- Не особено. - А столицата на Словакия. - А-а-а... Букурещ.
- Аха... ама не е Букурещ. Будапеща е. - Е-е... какви са тия столици, егати тъпото... всички са ги кръстили с Б. Будапеща... чакай, не беше ли на Унгария? - Ми да – казвам аз и ми е объркано, смешно и притеснено.
- Значи е на Унгария, а не е на Словакия... или е и на двете? - На Словакия е Братислава... нарочно ли са ги кръстили само с Б? За да ме объркват? – смее се и негодува Куки.

- Май да – казвам аз и се заглеждаме през прозореца навън, но явно виждаме различни неща. Различни светове.Куки – Калина, е моята четиринайсетгодишна дъщеря. Тя не знае столиците. Не я интересуват. Била е в три пъти повече столици, отколкото аз. Тийнейджърите пътуват. Аз съм отломка от време на граници и студени войни, затова светът за мен е от атласите. За нея е действителен свят от картини от летища и гигантски глобални хипермаркети. Аз я изпитвам за столиците, както магьосник изпитва ученика си за тайните заклинания. Тя е намарлив магьоснически ученик и не ще да учи заклинанията.

За мен тези имена: Стокхолм, Дъблин, Монтевидео и Вадуц, са били заклинания за безкрайност. И за свобода, като погледне човек. Казвам някоя от тези заклинателни думи и съм свободен. Дъщеря ми не може да го разбере.

- Знаеш ли, Куки – отново подхващам аз – важно е да знаеш тези неща... градовете, тяхната история...

- Е да... но аз ще я науча, когато отида там – казва тя и в гласа й няма самоувереност и нахалство – просто знае, че ще отиде там и няма какво да прибързва с научаването на непотребни засега неща.
- Мда... а не ти ли се ще да знаеш?

- Ще ми се... но ще ги науча, като отида там.

М-да... аз знаех, че няма да отида там... на нейната възраст просто бях твърдо убеден, че тези места съществуват само в прекрасните ми фантазии, но знаех, че няма да стъпя там. И страстно запомнях имената им, за да мога да си ги казвам и да се спасявам. Примерно, когато съвсем безнадеждно съм притиснат от другарката по геометрия, която изтърсва върху мене цялата наша българско-софийско-дианабадска безнадеждност. Казвах си тези имена, когато някой бесен майор ми крещеше да падна и да пълзя – гол и окалян, в собствените си кървави следи по подгизналия октомврийски плац на казармата. Затова така добре ги знаех. Братислава – градът на астролозите и окултистите, Прага – града на Швейк и Кафка, Дъблин – града на Джойс и неговите дъблинчани... Все такива неща помнех.

- Куки... какво ще правиш, като отидеш в Германия примерно... след като не те интересува географията й?

- Ами до Дюселдорф има един грамаден увеселителен център... - Не ти ли се ще да отидеш до Байройт, до гроба на Вагнер?
- Не... не знам, честно казано, кой е Вагнер... и представи си колко пък е хубаво да отидеш в такава хубава страна и да ходиш по гробове...

- Вагнер е музикант... но правилно... защо пък ще ходиш по гробове – казвам аз и се гърча от негодувание най-вече срещу себе си.

Добре разбирам колко е права тя и нейното поколение и колко съм нелеп аз с мрачните си и префърцунени изисквания към света и живота. Тя иска да отиде в увеселителния център, а не да ходи по гробове на някакви композитори, възхвалявали героизма на чистата раса. Някакви патетични сифилистици от едно минало, в което най-гордото нещо е била непрекъснатата европейска свинска касапница. Та какво ли, по дяволите, я интересуват моята Куки разни възрастни мъже, които са писали мрачни ужасии по налудничави нотни листа преди сто двеста години?

- Виж... ти мислиш, че само това, което ти знаеш, е важно... а другото не е важно... – казва Куки. - Амиии... – казвам аз и разбирам – права е. Нейното четиринайсетгодишно поколение не обича мрака на миналото. По дяволите! Миналото наистина беше кошмарно, като си помисли човек. Но нали трябва да го знаем, за да избегнем грешките му? Това си казвам... но се сещам, че това също е сентенция от същото това зловещо, касапско, мракобесно минало. - Куки... ето... аз знам... приятелят на Вагнер -  Гьоте... той е казал: "Някои са горди с това, което знаят... и надменни към това, което не знаят"... Виждаш ли как знам разни неща и това ми помага.
- Ами това и аз го знам, без някой да ми го казва... защо трябва да го каже Гьоте, след като и аз го знам? - Ох... дълга и широка – казвам аз. - За тебе всичко е дълго и широко – усмихва се безгрижно моята умна дъщеря. Тя е приета наскоро в най-елитната гимназия и не й пука за моя стремеж към непрактични знания. Тя е приета в свят, който има нужда от хора, които знаят само това, което им трябва. А аз не съм приет. Явно.
- Твоето поколение не иска да знае нищо – казвам аз, за да изляза все пак като победител от спора. - Ти си много досаден понякога, знаеш ли? – казва Куки и аз с изумление откривам, че тя може да каже това без капка обида. Това го умеят само тя и нейните четиринайсетгодишни връстници. Деца израснали без злобата на воюващия свят, в който аз израснах. - Какво дали знам?
- Че понякога си говориш ей така... и не слушаш никого... само натрапваш твоите си знания... и мисли... - Ами не... не знам - засмивам се аз, защото разбирам, че тя не го казва с лошо. Просто иска да ме отрезви. - Ето... ти не знаеш... А аз знам... Знам някои неща.
- Добре, победи ме – казвам.

 И двамата излизаме към парка.

Автор: Ася Колева

- Коя е столицата на Полша? – питам моята Куки.

- Амии... не знам, защо? – блее тя из въздуха на хола

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    ve_san avatar :-P
    Весела Ягодова

    много яко !

  • 2
    mnda avatar :-P
    mnda

    Мн приятно!
    ето тези книги са в тази стилистика и аз мн ги харесвам:
    1. Културата - диалог с дъщеря ми от Жером Клеман
    2. Любовта как да я обясним на децата си от Никол Башаран и Доминик Симоне.
    :-)

  • 3
    dzver avatar :-|
    Веселин

    Само да ви поправя за идолите, вадя ги от туитър класацията.

    #1 е Джъстин Бибер
    #2 са Джонас Брадърс
    #3 е Майли Сайръс
    #4 е Селена Гомез

    Лейди Гага не ми изглежда популярна у нас. Може да бъркам, но в туитър тя не е тема изобщо. Виж, Бибер има поне 200 души от България, които са си го сложили в имената:

    JBTeamKaspichan, BieberManiaaa etc.

    За всичко са виновни Disney Channel, които облъчват народа с русалки и Хана Монтана.

  • 4
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    Седим с един приятел - полиглот , живев чужбина и с много богата обща култура, в бар "Хамбара".Пием някакво вино, пушим цигари и си мелим на теми които ни интересуват.По едно време, до нас се клепнаха някакви младежи, казвам младежи защото бяха първи- втори курс студенти, 4-5 момчета и 2 момичета.Едното момиче седна до приятеля ми (отсреща), а момчето което тръгна да я сваля - до мен.
    Разговора им течеше горе долу така
    -И там до Бургас има един мноо як остров, и на него има някакви концлагери,
    -Какви
    -Комунистически, какви други, затова се е казвал и "Болшевик", сега не знам как се казва.
    Така тече свалка.Момчето демонстрира интелект, момичето трябва да кима с отворена уста.
    Към автора- представи си как ще я свалят твоята Куки

  • 5
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#4] от "Nakom":

    Обратния случай - висим в бирария Халбите, на съседната маса 2 момчета и едно момиче. Говорят доста силно, от дума на дума се разбира, че работят общи работници в известна верига за хранителни стоки и си говорят служебни простотии - кой кава стока объркал, счупил, издънил се и т.н. Работят на постоянен договор и не са студенти. И изведнъж като обърнаха темата на кой какво чете и почнаха да развиват теории по психология относно персонажи от филми като Дарт Вейдър и Нео от матрицата....и колко езици има по света, и какво са казали този и онзи по въпроса.

    Така че умното никой не може да си го спре. И обратното - аз още си спомням от тошово време на морето един гларус как сваляше 2 германки и им обясняваше, че бил роднина на Адолф Хитлер...И после се чудеше защо са си тръгнали....

  • 6
    herman avatar :-P
    herman

    Нарцистично разказче, като по свой начин и таткото, и щерката са еднакво доволни от живота. Куки ще учи в "най-елитната гимнация", защо, по дяволите, след като от нищо "по-затруднително" не се интересува не отиде в лайф-стайл училище. Няма да страда детето, да се обременява с четене на Достоевски, Фокнър, Солженицин и т.н. писатели? Или отново е "яко" да ги четеш? Или снобското, изригнало тук в уж-самосъжаление/самообожание самочувствие на таткото ще бъде накърнен

  • 7
    nukta avatar :-P
    nukta

    Нещо май ви се губи информация г-н Херман! Достоевски, Фокнър и Солженицин принадлежат на университета. В училище преподавателите се занимават само с българските автори, колкото да не е без хич, един вид.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK