Час по всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Час по всичко

Ученете на Тони, Линка и Фифо се случва основно чрез игра<br />

Час по всичко

Едно семейство, което обучава децата си вкъщи

Босилена Мелтева
17300 прочитания

Ученете на Тони, Линка и Фифо се случва основно чрез игра<br />

© Цветелина Ангелова


Магдалена и Тома са щастливи да прекарват голяма част от деня си заедно със своите деца. Не ми го казват, просто много им личи. И двамата са в зората на трийсетте и живеят вече шеста година под наем в къща с двор в Самоков, след като се убеждават, че трябва да се махнат от лудницата в София. Другото важно решение в тяхното семейство е свързано с децата. Антон (10 г.), Магдалина (7 г.) и Филип (5 г.) учат в домашни условия.

Всъщност решение не е точната дума, защото то се случва "естествено" – в синхрон с времето, с техните разбирания и интуиция. "Децата си растат и ние никога не сме си мислили, че трябва да ги махаме някъде", казва Тома, който е собственик на фирма за търговия с интернет услуги в София, работи често от вкъщи и е един от създателите на българския лейбъл HMSU. (С последното си обяснявам и свежия джънгъл - фон на срещата ни).

В българския контекст домашното обучение (homeschooling) не е популярно. Законово не е регламентирано като възможен избор за родителите и децата им (образованието у нас е задължително от пет до шестнайсет години, за нарушителите са предвидени глоби, но само на хартия, защото досега няма прецедент на санкционирани). Без диплома човек няма право да учи в български университет. Въпреки законовите пречки "хоумскулъри у нас има. Малко хора се осмеляват да го практикуват, но са все повече тези, които го обмислят като алтернатива. Причината за тази вълна е масовото недоволство от остарялата и нереформирана образователна система и желанието децата да не попадат още от ранна възраст там.

Домашното образование като съвременно явление се възражда през шейсетте години на миналия век – децата учат в домашни условия, ръководени най-често от своите родители, по-рядко от частни учители (било масова практика в Европа и Северна Америка преди индустриализацията). Повечето съвременни държави уреждат законово този тип обучение през последните две десетилетия и то често е обвързано със строг институционален контрол и наблюдение на тези семейства, за да се следи спазването правата на децата.

Когато говорим за тяхното домашно обучение, Маги обяснява избора им основно с интуиция, дава ми примери от природата, където майката е близо до малките си, докато укрепнат и пораснат. Непривични са й принудата в отделянето на детето, което тръгва на градина или училище в ранна възраст и това се отразява на самооценката и отношенията му с другите. Вижда колко по-освободени и спокойни са децата й в сравнение с връстниците им, които ходят на градина. Докато си говорим, Линка и Фифо играят наоколо в двора, похапват от "почерпката за гостите" и допълват разказа на майка си. Тони е в къщата и чете "Изгубеният свят" на Артър Конан Дойл, всички знаят, че ще я изчете, дори и да е за по-големи, защото в нея има динозаври. Линка ме информира, че брат й е на пета глава.

Да, на Маги й се занимава с много други интересни неща - като писане например, има проект за биоресторант, обича и да шие, но тези планове отлага за времето, когато децата поотраснат. "Децата ми веднъж са на тази възраст, после нямам шанс да бъда с тях точно в този момент, когато те имат нужда от мен", казва.

"Стига умни хора! Хайде да отгледаме и малко добри хора!" е един от статусите на Магдалена във фейсбук, който обобщава добре светогледа на семейството. За Маги и Тома най-важното е, че могат да насочват и възпитават децата си, докато са прекалено малки, да се грижат за себе си сами. "Играят по много навън с децата от квартала. Даваме им по-голяма свобода да действат сами, да разглеждат света около себе си, но знаят, че сме наоколо и винаги можем да водим по-интимни разговори за нещата, които ги вълнуват или притесняват."

"Домашните ученици", или по-скоро техните родители, избират между разнообразни методологии и материали – ученето може да става и по различни парадигми - системи на класическо образование (тривиум), методът на Монтесори, образование по Валдорф, на Шарлот Мейсън и т.н. Много семействата смесват различни системи и пробват кое работи най-добре за тях. Вече е възможно обучението да минава под шапката и програма на някои традиционни училища. Разработени са онлайн програми с виртуални преподаватели. Съществуват тестове, които могат да се държат в края на всяка година за регулация или приравняване със стандартните нива в училища, както и като вход към висши учебни заведения.

Хоумскулърите ползват активно обществените източници на информация – музеи, клубове и библиотеки. В някои американски щати като Ню Мексико законът позволява подобни семейства да посещават училищните бази и да се включват в отборите и клубовете им. Интересно е, че висок процент от американските хоумскулъри (78%) ползват като основен източник на информация обществените библиотеки. У нас обаче децата на Маги и Тома не могат да посещават местната библиотека, защото, за да се запишат, трябва да посочат училището, където учат. Затова пък си купуват книги, по много и каквото им е интересно.

Двете основни философски течения в домашното обучение – и на педагога Джон Холт, и на Реймънд и Дороти Мур, се срещат в тезата, че homeschooling не трябва да е опит за копиране на училищната схема в домашни условия. Това не е академично знание, а естествената и експерименталната страна на живота, който се случва, когато членовете на едно семейство са погълнати заедно в ежедневието си. Това е явно и светоусещането на моите домакини: "Ученето става между другото, всичко се случва заедно и преплетено, както е в реалния живот, няма отделно време за учене, часове за почитане на българските герои, време за близките и време за игра." От спомените на Маги в училище нещата стават "насилствено, без да са съобразени с начина, по който различните хора учат и възприемат, с наклонностите и естествените интереси на учениците. Въобще не се прави разлика между децата и няма възможност за индивидуално внимание, нямаш право да си нещо различно, ти си част от група."

Самите Тони, Линка и Фифо досега никога не са проявявали желание да ходят на училище. Нещото, което най-много ги притеснява, е седенето мирно на чина и това, че в час не само че не може да се играе, но не може да се говори с другите деца.

Терминът unschooling е въведен от един от основните пилигрими в домашното обучение – Джон Холтq и изразява в една думичка цял подход в домашното обучение, при който родителите не дирижират авторитарно обучението на децата си, то се случва интерактивно и следва интересите на детето, оставят ги да изследват и да учат свободно. Изразът акцентира на факта, че ученето у дома не е идентично с училищния стил на преподаване. Центърът на тежестта тук са детето и неговият интерес. В приятния разговор, който водим с Тома и най-вече с Маги, тези термини и имена не се споменават, но подразбирам, че това е и тяхна философията.

Държат децата им да научат базови умения – да пишат вярно, да четат гладко и да имат елементарни математически познания. Вече я виждам не като учителка, а като екскурзовод – не им преподава, те учат сами за себе си, както и един от друг, а тя помага с инструменти, с които да намерят и да боравят с информацията. Обикновено ученето става непланирано. "Давам им тетрадките (засега им подбира от тези, които дават в началните класове в училище) и им предлагам – избирам нещо, което да е леко трудно. Ако им е интересно - го правят, ако имат нужда - помагам. Може да им е скучно или пък сложно, тогава отлагам за момента, когато ще е подходящо. Не насилвам нещата."

Мисли, че всяко нещо, което се научи, трябва да се прилага на практика, и то не насила. Най-важно засега е децата й да бъдат самостоятелни, да правят неща, които са неделима част от ежедневието на всеки нормален човек. Друго важно нещо е да се съобразяват с другите. Едва след това са академичните знания като нещо, което ще им бъде полезно за изпълнението на предните две задачи.

Ученето им се случва основно чрез игра. "Верижка" е игра на думи, която е различна според "урока" - започват с дума, с чиято последна буква Тони продължава с глагол в минало време, а Линка играе с думи само със звучна съгласна. "Бонбонената математика" е смятане с бонбони - Тони дели 36 бонбона за девет приятелчета примерно, защото, за да научи нещо, той трябва да "го види и пипне", със зубрене не запомня, но е добър в работа с ръце - с хартия и глина. Обича да рисува, но не по тема, както правели на частните уроци по рисуване. Така се родило и произведението му "динозавър в народна носия", с което обаче спечелил награда раница. Линка е различна, харесва систематизирани методи на учене, обича да си прави каквото пише в тетрадката, най-добра е в смятането от тримата и саморъчно е направила лични тетрадки по математика на братята си с измислени от нея задачи. Фифо вече се справя без проблем със събиране и изваждането до 100, има логична мисъл, но буквите са му по-трудни.

Маги открива лесно начини да им предлага познанието в активна форма: геометрията - като показва колко по-лесно ще е да метат пода на кухнята, ако го разделят на сектори - първо метеш триъгълниците, после малките правоъгълници и накрая големия квадрат под масата; география - като прерисуват от енциклопедии и изрязват различните видове риби и си правят океан в детската стая, наред с вулканични гърла, падини, коралови рифове – "При печката ще са топлите течения, тук ще живеят шарените рибки. Кита ще го сложим най-високо, защото отива нагоре да диша, а шкафът ще бъде Големият бариерен риф." Друг път стаята им се преобразява на Космос или на джунгла.

Децата се сблъскват със закономерностите в природата. Правят и експерименти по една книжка и търсят обяснението защо така се получава, това е химията и физиката на този етап. Английски учат като първи език, разговарят свободно на него. Контролни и изпити няма, защото майка им знае отлично кой на какво ниво е, а страхът и стягането са излишни.

Приятелите и познатите им приемат семейството много положително и одобряват начина, по който възпитават децата си. За бъдещето им Маги няма притеснения и не държи на диплома. Западните висши учебни заведения обаче признават и високо ценят хоумскулърите заради високите им резултати в тестове по ниво на социализация и академични знания. Съществуват начини да получат образование с приравнителни тестове за домашно обучавани деца, стига те да искат това, казва тя.

Засега един от плановете на Тони е да има "динозавърско училище", в което всичко да е свързано с динозаври, дори да се смята динозавърска математика. Линка иска да прави неповторимо красиви торти, да се научи да шие от баба си и да си има поне две деца. Фифо e прекалено малък, за да има подобни "сериозни" планове, но както неведнъж изтъква майка му: " Надявам се да стане добър и съзнателен човек, а може да работи много неща, с които да е полезен на хората и да му е забавно."

Фотограф: Цветелина Ангелова

Магдалена и Тома са щастливи да прекарват голяма част от деня си заедно със своите деца. Не ми го казват, просто много им личи. И двамата са в зората на трийсетте и живеят вече шеста година под наем в къща с двор в Самоков, след като се убеждават, че трябва да се махнат от лудницата в София. Другото важно решение в тяхното семейство е свързано с децата. Антон (10 г.), Магдалина (7 г.) и Филип (5 г.) учат в домашни условия.

Всъщност решение не е точната дума, защото то се случва "естествено" – в синхрон с времето, с техните разбирания и интуиция. "Децата си растат и ние никога не сме си мислили, че трябва да ги махаме някъде", казва Тома, който е собственик на фирма за търговия с интернет услуги в София, работи често от вкъщи и е един от създателите на българския лейбъл HMSU. (С последното си обяснявам и свежия джънгъл - фон на срещата ни).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

138 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Гимназиална държавна диплома трябва да се дава на този, който издържи централизираните изпити (матури) по съответните предмети от дипломата си. На матурите да може да се яви всеки, който желае. Оттам нататък всеки да си прави сам сметката, как ще достигне тази цел. Според мен същият резултат може да бъде постигнат спокойно за 9-10 учебни години, вместо сегашните 12-13. Казвам го от личен опит, защото днес за 12 класа учат същия материал, какъвто навремето спокойно се взимаше за 11 класа. Изобщо не броя, че навремето нямаше предучилищна, но имаше УПК в 11. клас, военно, летни бригади и т.н. губивреме фактори, които днес ги няма. Едно стегнато частно училище ще дава същата продукция без проблеми.

  • 2
    vladimiryosifov avatar :-P
    Владимир Йосифов

    Браво !
    Бъдете здрави и щастливи !

  • 3
    atpetrov avatar :-|
    atpetrov

    Не съм фен на училищната система, но контакта със съучениците и трудностите, които предоставя училищния живот не могат да се заменят с нищо. Това е част от изграждането на личността.Иначе всеки си решава как да отглежда и възпитава децата си...

  • 4
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    От една страна е похвално, че семейството има достатъчно доходи, за да си позволи живот на чисто, в сравнение със София място, майката да се занимава с децата непрекъснато /контакта, който липсва иначе в семействата/, да обучава децата си по начин, който вече е утъпкан и описан. Едно наистина интелигентно семейство за пример.
    От друга страна - не са ли затворени всички зад стените на идеалния си свят. Някъде отвън едни други деца ги възпитават със шамари родители алкохолици, роми или първосигнални индивиди. И по улиците има бездомни кучета, мръсотия, груби и невъзпитани хора, неживеещи по примера на природата, а с темпото на мръсния голям град или сбутаното населено място.
    Колкот и добър родител да си в един момент двата свята трябва да се срещнат. По същия начин ние, които сме "навън" трудно възприемаме спокойно абсолютно всичко, нищо че вече сме обръгнали достатъчно с годините.
    Чел съм Русо и Монтесори, и Песталоци. Идеите им са точно това - отделяш деца от външния свят и ги учиш да живея извън него.

  • 5
    wiseman avatar :-|
    wiseman

    До коментар [#4] от "jelezen"

    Точно така. Чел си автори, чиито идеи стоят в основата на съвременната образователна философия. Наистина те проповядват отделяне на децата в един различен свят – света на държавните училища. Когато децата излязат от света на държавното училище са неподготвени и шокирани от реалността за разлика от децата, които учат неотделени от реалността. Мисля, че изкуствената реалност е в държавните училища, а не в естествената среда на децата – домът им.

    Браво на Тома и Маги. Поздравления за това, че са от малкото родители в България, които знаят какво точно правят с децата си.

  • 6
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    До коментар [#5] от "wiseman":

    Не отричам това, което правят родителите. Но пък аз имам деца, които също се опитвам да предпазя, уча ги на определени неща, държа ги настрани от други. Но на една възраст от 15г. на сина ми разбирам, че е много трудно да го опазиш от реалността. Поне съм изградил връзка с него - когато има въпроси от различния, заобикалящ свят, идва при мен и говорим. Ние говорим.
    В същото време друтото дете е на 6. Сладка възраст. Всичко е мило, добро и прекрасно. До едно време обаче - докато излезе извън "стените"

  • 7
    arte avatar :-|
    arte

    Звучи ми като малка утопия. Ами какво ще стане, децата като станат на възраст 6-7-8-9 клас - майка им ли ще им преподава физика, химия, биология, езици. Ами навиците за организирана целенасочена работа - те как се придобиват - и те ли с игровия метод? Ами какво става с контактите на децата - не мога да си представя да лиша детето си от контактите му със съучениците му. За малки деца - до 3 клас - гореописаното може и да сработи, макар че и за това съм малко скептичен, ами след това? Не знам, може би и самата статия леко се плъзга по проблема .

  • 8
    263i avatar :-|
    263i

    тук не става дума за система, училища, свобода и други такива.
    нещата са по първични - става дума за егоизъм, дълбок и непроменим, егоизмът на една жена, която й липсва лична реализация ( не може да продължи с нея) и проектира своето съществуване върху децата. контролът е преди всичко движещата сила на тези хора, жалко че мъжът няма сили да се противопостави.
    в крайна сметка , трябва да са напълно сигурни, напълно, ама просто като изгрева на слънцето, че ще си платят за това, че са предпочели собствените си интереси пред тези на децата си.
    само един теоритичен въпрос - ако някое от децата не иска да ходи в чужбина, ей така не може да приеме чуждата среда, не може да се адаптира (ясно ми е, че отговорът им ще е "това не е възможно" или "на нас не може да се случи") какво ще му кажат, когато на 16 ги погледне в очите и ги попита "защо нямам възможностите на другите хора". интересно дали отговорът на родителите му ще бъде "ми ние искахме да си вечно с нас, защото иначе няма какво да си каже" или "ми мило ти си толкова всестранно развита личност, що не станеш творец".

    препоръчвам на тези млади хора - родители и деца - едно кратко четиво, казва се "сърца за изтръгване" на борис виан.

  • 9
    carmen69 avatar :-|
    Carmen69

    До коментар [#7] от "arte":
    На мен също ми е много интересно какво ще се случи след примерно пет години с тези деца..Едва ли майката ще продължава с обучението. Предполагам че ще се наемат частни учители или децата ще бъдат изпратени в чужбина, където има училища в които се дава нетрадиционно обучение. Тук в България нещата са толкова консервативни и бюрокрацията е жестока. Просто не виждам шанс за реализация тук без диплома, а за да я получиш, ще трябва да се съобразиш със строги критерии. До 4 клас, тази система е чудесна, но за по-големи деца става много трудно.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Много интересна статия. Хареса ми и #5.

    Между другото, много хора не си дават сметка, че съвремените държавни училища са сравнително нов феномен - рожба на индустриалната епоха. Има определени economies of scale от това да се съберат много деца и да се обучават на конвейер. Но атмосферата, която се създава е много далече от тази в живота. Правилото е, че "тарторите" от класа много рядко успяват да бъдат такива и в живота, но пък дори и съвестните деца изпитват peer pressure да се нагаждат към една изкривена ценностна система.

    Пол Греъм (известен предприемач, есеист и преподавател по информатика в Харвард) пише: "Public school teachers are in much the same position as prison wardens. Wardens' main concern is to keep the prisoners on the premises. They also need to keep them fed, and as far as possible prevent them from killing one another. Beyond that, they want to have as little to do with the prisoners as possible, so they leave them to create whatever social organization they want. From what I've read, the society that the prisoners create is warped, savage, and pervasive, and it is no fun to be at the bottom of it.

    In outline, it was the same at the schools I went to. The most important thing was to stay on the premises. While there, the authorities fed you, prevented overt violence, and made some effort to teach you something. But beyond that they didn't want to have too much to do with the kids. Like prison wardens, the teachers mostly left us to ourselves. And, like prisoners, the culture we created was barbaric."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Мисли на glass

Мисли на glass

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK