Час по всичко

До коментар [#4] от "jelezen"

Точно така. Чел си автори, чиито идеи стоят в основата на съвременната образователна философия. Наистина те проповядват отделяне на децата в един различен свят – света на държавните училища. Когато децата излязат от света на държавното училище са неподготвени и шокирани от реалността за разлика от децата, които учат неотделени от реалността. Мисля, че изкуствената реалност е в държавните училища, а не в естествената среда на децата – домът им.

Браво на Тома и Маги. Поздравления за това, че са от малкото родители в България, които знаят какво точно правят с децата си.

До коментар [#5] от "wiseman":

Не отричам това, което правят родителите. Но пък аз имам деца, които също се опитвам да предпазя, уча ги на определени неща, държа ги настрани от други. Но на една възраст от 15г. на сина ми разбирам, че е много трудно да го опазиш от реалността. Поне съм изградил връзка с него - когато има въпроси от различния, заобикалящ свят, идва при мен и говорим. Ние говорим.
В същото време друтото дете е на 6. Сладка възраст. Всичко е мило, добро и прекрасно. До едно време обаче - докато излезе извън "стените"

Звучи ми като малка утопия. Ами какво ще стане, децата като станат на възраст 6-7-8-9 клас - майка им ли ще им преподава физика, химия, биология, езици. Ами навиците за организирана целенасочена работа - те как се придобиват - и те ли с игровия метод? Ами какво става с контактите на децата - не мога да си представя да лиша детето си от контактите му със съучениците му. За малки деца - до 3 клас - гореописаното може и да сработи, макар че и за това съм малко скептичен, ами след това? Не знам, може би и самата статия леко се плъзга по проблема .

тук не става дума за система, училища, свобода и други такива.
нещата са по първични - става дума за егоизъм, дълбок и непроменим, егоизмът на една жена, която й липсва лична реализация ( не може да продължи с нея) и проектира своето съществуване върху децата. контролът е преди всичко движещата сила на тези хора, жалко че мъжът няма сили да се противопостави.
в крайна сметка , трябва да са напълно сигурни, напълно, ама просто като изгрева на слънцето, че ще си платят за това, че са предпочели собствените си интереси пред тези на децата си.
само един теоритичен въпрос - ако някое от децата не иска да ходи в чужбина, ей така не може да приеме чуждата среда, не може да се адаптира (ясно ми е, че отговорът им ще е "това не е възможно" или "на нас не може да се случи") какво ще му кажат, когато на 16 ги погледне в очите и ги попита "защо нямам възможностите на другите хора". интересно дали отговорът на родителите му ще бъде "ми ние искахме да си вечно с нас, защото иначе няма какво да си каже" или "ми мило ти си толкова всестранно развита личност, що не станеш творец".

препоръчвам на тези млади хора - родители и деца - едно кратко четиво, казва се "сърца за изтръгване" на борис виан.

До коментар [#7] от "arte":
На мен също ми е много интересно какво ще се случи след примерно пет години с тези деца..Едва ли майката ще продължава с обучението. Предполагам че ще се наемат частни учители или децата ще бъдат изпратени в чужбина, където има училища в които се дава нетрадиционно обучение. Тук в България нещата са толкова консервативни и бюрокрацията е жестока. Просто не виждам шанс за реализация тук без диплома, а за да я получиш, ще трябва да се съобразиш със строги критерии. До 4 клас, тази система е чудесна, но за по-големи деца става много трудно.

Много интересна статия. Хареса ми и #5.

Между другото, много хора не си дават сметка, че съвремените държавни училища са сравнително нов феномен - рожба на индустриалната епоха. Има определени economies of scale от това да се съберат много деца и да се обучават на конвейер. Но атмосферата, която се създава е много далече от тази в живота. Правилото е, че "тарторите" от класа много рядко успяват да бъдат такива и в живота, но пък дори и съвестните деца изпитват peer pressure да се нагаждат към една изкривена ценностна система.

Пол Греъм (известен предприемач, есеист и преподавател по информатика в Харвард) пише: "Public school teachers are in much the same position as prison wardens. Wardens' main concern is to keep the prisoners on the premises. They also need to keep them fed, and as far as possible prevent them from killing one another. Beyond that, they want to have as little to do with the prisoners as possible, so they leave them to create whatever social organization they want. From what I've read, the society that the prisoners create is warped, savage, and pervasive, and it is no fun to be at the bottom of it.

In outline, it was the same at the schools I went to. The most important thing was to stay on the premises. While there, the authorities fed you, prevented overt violence, and made some effort to teach you something. But beyond that they didn't want to have too much to do with the kids. Like prison wardens, the teachers mostly left us to ourselves. And, like prisoners, the culture we created was barbaric."