Моля, пипайте

Как един израелски ресторант се бори да покаже невидимите проблеми на хората с увреждания

   ©  Gwoeii

Тя се казва Хила. Усмихва се и се представя. "Родителите ми са родени в Ирак, еврейската общност там има много дълга история. Аз съм родена тук, в Израел. Извинете ме за лошия английски, но съм сигурна, че ще се разберем. Добре дошли в "Блекаут". Аз съм вашата сервитьорка тази вечер. Има ли гладни? Ок, тръгваме, само се хванете на влакче и слушайте напътствията ми."

Така с бавни стъпки се понасяме към масата. "Леко там, отляво има маса", казва Хила. Потъваме в абсолютна тъмнина в буквалния смисъл на думата. Един по един се настаняваме около масата. "Отдясно са приборите, отляво е чашата за вода, каната е пред вас." Опипвайки масата, по случайност понякога съседите по стол, започваме до опознаваме стъпка по стъпка пространството. Отляво Магда ликува. Намерила е водата. "О, не, залях се." "Сложете си палеца в чашата", съветва как да контролираме количеството вода Мати.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове