С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

2 16 сеп 2010, 16:13, 4461 прочитания

Моля, пипайте

Как един израелски ресторант се бори да покаже невидимите проблеми на хората с увреждания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя се казва Хила. Усмихва се и се представя. "Родителите ми са родени в Ирак, еврейската общност там има много дълга история. Аз съм родена тук, в Израел. Извинете ме за лошия английски, но съм сигурна, че ще се разберем. Добре дошли в "Блекаут". Аз съм вашата сервитьорка тази вечер. Има ли гладни? Ок, тръгваме, само се хванете на влакче и слушайте напътствията ми."

Така с бавни стъпки се понасяме към масата. "Леко там, отляво има маса", казва Хила. Потъваме в абсолютна тъмнина в буквалния смисъл на думата. Един по един се настаняваме около масата. "Отдясно са приборите, отляво е чашата за вода, каната е пред вас." Опипвайки масата, по случайност понякога съседите по стол, започваме до опознаваме стъпка по стъпка пространството. Отляво Магда ликува. Намерила е водата. "О, не, залях се." "Сложете си палеца в чашата", съветва как да контролираме количеството вода Мати.


През 2002 г. е създадена неправителствената организация Nalaga'at (в превод от иврит означава "Моля, пипайте"). Първа задача - създаване на театрална група за актьори с увреждания, незрящи или глухонеми. Целта е всички благодарение на своята креативност да намерят общ език, който да ги събере на сцената. Резултатът се казва "Светлината се чува на зиг-заг", първото представление на групата. Следват нови театрални проекти и окуражаващи рецензии. Пет години по-късно в "Яфо", стария пристанищен квартал на Тел Авив, е открит уникалният център Nalaga'at, включващ кафенето "Капиш" (Café Kappish), ресторанта "Блекаут" (Blackout) и познатия театър. Брой служители - 70, в огромното си мнозинство слепи, глухонеми или с висока степен увредени зрение или слух. Представления в афиша -  четири.

Една от задачите на ресторанта е да запознае гостите с всекидневието на хората с увреждания, като ги поставя на тяхното място. Работещите в центъра. Nalaga'at се превръща в платформа за обмяна на впечатления и съобщения по всички възможни начини. В кафенето на центъра например официалният език е този на знаците. Жадният трябва сам да измисли език, начин по който да обясни какво би желал да поръча. Глухонемият барист използва своя език, който гостът постепенно започва да разбира.

На входа на ресторанта ни посреща мениджър с малка слушалка в ухото. Очакваме знак кога можем да влезем в ресторанта. Междувременно приема поръчката ни - вегетариански и рибни кашер ястия - и дава инструкции. Разделяме се с източниците на светлина - мобилни телефони, часовници - и всякакви други предмети по джобовете. Време е за последното ходене до тоалетната, след което получаваме и черни лигавници. Основното правило гласи: "Помни името на келнера!". В "Блекаут" не можем просто да помахаме с ръка на когото и да е било от персонала. Готови сме.



Първа реакция веднъж седнали - започваме да викаме. Не от страх, просто не сме сигурни къде точно е събеседникът ни и дали ни чува. Чува ни прекрасно. Трябва да се успокоим, защото келнерите не могат да работят. Нашите крясъци ги лишават от ориентира им - нашите спокойни гласове. Втора реакция - главобол. Започва леко някъде на петата минута и се поуспокоява няколко минути, след като си затваряме очите. Със затворени очи преминаваме през предястие, първо, второ, десерт, две чаши вино и една "Маргарита".

Менюто на ресторанта се събира на две страници - едната е за ястия и десерти, втората за безалкохолни и алкохолни напитки. На първа страница трима от нас забелязват "Изненадата на готвача". Предложението отговаря на името си - никой не знае какво ще хрумне да сготви на готвача и неговите глухонеми помощници точно в този момент. Останалата петорка предпочита да не рискува.

Хила носи предястията, като ги разпределя, ориентирайки се по гласа. "Предястие изненада с риба?" "Тук, тук. Отляво на Мати", помагам й. Хила деликатно почуква с чинията пред мен, така че да ми помогне да я локализирам. При нужда просто я връчва на съответния гост, след кратко опипване по ръцете. Сьомгата със зеленчуци изяждам без особени трудности. Накрая, за всеки случай, вдигам чинията до устата си и с кръгове с вилицата по чинията прибирам това, което остава пропуснато до преди малко.

Нашата сервитьорка има малко време да си поговорим, преди да стане време за главното ястие. Личните въпроси са разрешени, но отговорите нямат за цел да изтръгнат нашето съжаление. Работещите тук нямат нужда от съчувствие и помощ. Ние сме на тяхна територия, тук те са важни и забелязани. "Нищо не виждате, нали? Ето така изглежда дневната светлина за мен, вече 22 години. Ослепях напълно за четири месеца, когато бях на 18 години. Диабет. Знам какво има от другата страна. Знаете ли какво означава името ми? Еврейските имена имат по хиляда значения, но едното е светлина, светлина на ангели. Вътре в мен има много, много светлина."

"Много ви моля, по-тихо", мениджърът отново е тук, за да въведе ред. Млъкваме за малко и едва сега забелязвам, че от колоните се лее ранният Джамирокуей. Тук всичко си го бива, дори да не го виждаме. Усещам качествения материал на покривката, салфетките не са хартиени, обслужването е на много високо ниво, а чакането - сведено до минимум. Хила продължава с историята си. "Трудно е разбира, се, но се оправям. Имам куче-водач, което много ми помага. Доскоро живеех с родителите си, но вече съм сама. Мама почина преди четири месеца, татко преди един. Адски ми е мъчно. Какво да се прави, такава ме е създал Бог. Ние сме много голямо семейство. Знаете ли колко прекрасни племенници имам? И не мога да ги видя. Ето затова съжалявам, че съм сляпа."

Нина моли за помощ, иска да излезе навън. Хила я хваща за ръка и отвежда. "Нина се разплака. По-добре е сега, но ще ви чака навън", казва с разбиране. "Когато не съм тук се занимавам с холистична медицина, опитвам се да помагам на хората. Имам си изпитан начин да си подбирам приятелите. Пипам ги! Усещам позитивната им енергия чрез допир и знам с кой е насреща. Още вино? Шардонето е разкошно!"

Основните ястия вече са сервирани. Съседът от дясно дори ползва нож, но моите първи опити да набода риба на вилицата не се увенчават с успех. Бързо се отказвам и от яденето с ръце. Разговорът на масата отдавна е напуснал Хила и нейната история. Успокояващо е, че Хила не разбира езика ни. "Ами то това ядене няма никакъв вкус, като не мога да го видя." "Как можах точно тук да си поръчам кус-кус, каква съм глупачка, как се яде това чудо в тази тъмница?" "На пипане храната изглежда ужасно, но на вкус е още по-ужасна." "Дали пък Хила не ни разказва историята си, за да получи по-голям бакшиш?" Напуска ни поредната позната. "Сама съм си виновна, казва по-късно. Моето развинтено въображение се включи и се замислих какво ли тези слепи сервитьори правят с храната ни. Повърнах", признава си.

Може би понякога е по-добре човек да не вижда такива неща, изпращам такава мисъл към Хила. Малко преди десерта сме забравили напълно защо сме дошли. Не ни интересува разбирането на света на Хила и нейните колеги, по-важното е да разберем защо шоколадовото суфле не е топло. Чува се предложение да изядем десертите навън, само за да се махнем по-рано оттук. Хила почуква с чаша пред всеки от нас. "Някой да е поръчвал "Маргарита"? Не, получаваме коктейл подарък. Този път никой не се оплаква.

"Може би това е смисълът на цялото упражнение? Държим се така, както бихме се държали във всеки един ресторант. Капризни и раздразнителни. За нас тъмното пространство престава да е чуждо", чуди се в тъмнината моята позната. Може би. На излизане, вече на светло, което за Хила остава тъмно, следват прегръдки, обещания да се върнем, благословии за здраве и късмет. Неусетно са изминали три часа. По стъпалата на старинния "Яфо" припваме към плажа. Малко след полунощ животът по крайбрежната улица "Хаяркон" кипи. Температурата на водата на Средиземно море е малко под 30 градуса.

Хила пък ще вземе кучето си, очакващо я на входа на ресторанта, и ще потъне в седалката на таксито, платено от работодателя й. Предстои й един час път до апартамента. "Много ми харесва тук. Обичам контактите с хората, имаме и постоянни гости. Харесва им тъмнината, казват, чувствали се тук уютно, успокоява ги. Имаме и много двойки, които идват тук на романтични срещи. Защо не? Не е ли прекрасно да разчиташ на половинката ти да те нахрани?"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

На източния фронт всичко е ново На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

21 ное 2019, 865 прочитания

Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа

Авторите - Борис Мисирков и Георги Богданов, за правенето на несълзлива документалистика за време, което децата ни не познават

20 ное 2019, 975 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Какво научих за парфюмите в рамките на една година?

Урок N4: Как избираме според обстоятелствата: нотки; тип; автор

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10