©
Георги Георгиев - jorrras
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
40 коментара
Хубаво е, че някой се е сетил да зададе този въпрос :)
Йово Николов: "Освен това е супервоайорско безконтролното надничане в живота на някакви хора, които са ми станали "приятели", през едни други хора, които не познавам. И доста ексхибиционистично да излагам личния си живот пред тях. Това е някакъв друг филм, паралелна реалност, от която се научават новини за живота на другите."...
Лично мен точно това е, което най-много ме дразни във Фейсбук. Фейсбук е социална мрежа, а социален означава обществен, публичен, и намирам за несъвместими понятията публичен от една страна и шпионаж и воайорство от друга. Фейсбук взе да става прекалено личен и все по-малко социален; място, където хората споделят лични неща, масово отглеждат виртуални ферми, играят си на Mafia war или си теглят късметчета... Аз не споделям нищо лично в профила си във фейсбук и затова той е напълно открит - снимките, които качвам са само от публични прояви, на които съм присъствала, и на забележителности в местата, които посещавам; информацията, която поствам на стената си, е свързана с публични личности и прояви, като го правя, опитвайки се да провокирам някаква дискусия... Намирам за неуместно да имам няколкостотин души приятели във фейсбук и да качвам снимки от рождения си ден например, където сме се събрали няколко приятели около маса, отрупана с ядене и пиене, и си говорим, които тези няколкостотин души изобщо не познават... В последно време се натъквам на все повече напълно затворени профили от страна на приятели на мои приятели във фейсбук - крият всичко, и приятелите си, и страниците, които харесват, абсолютно всичко, сякаш крият някакви тайни, забравяйки, че фейсбук е публична мрежа. Аз ако не искам нещо да бъде видяно и прочетено от много хора, просто не го качвам в профила си, още повече, че и повечето хора в списъка ми с приятели са все хора, които аз изобщо не познавам, но са ми изпратили покана за приятелство и аз съм я приела.
Познавам хора, които са известни публични личности - има много интервюта с тях и техни близки, които също са известни, статии за тях (имам предвид само тези в сериозните медии), където са споделени и лични неща за семействата им - кой, какво, кога, защо и т.н., но са си затворили напълно профилите във фейсбук с аргумента, че не им е приятно да надничат в личния им живот?!?!?!
Аз понякога сърфирам из Фейсбук, защото така, макар и само виртуално и индиректно, се запознавам с много непознати до този момент за мен хора, при това и интересни такива, още повече че, живея в много малък град, където липсва и културен, и социален живот - всичко се ограничава до среща в някое заведение, като трябва да внимаваш с кого и кога, за да не започнат да шушукат и да ти приписват веднага някакви интимни отношения и връзки, а медиите ни натрапват от години едни и същи отдавна втръснали лица. Научавам за прояви в обществения ни живот, за които, сърфирайки в други интернет сайтове, не съм прочела; има, разбира се, и хора, които са ми интересни и за които искам да науча повече - какви са им приятелите, начина им на мислена, какво им харесва, от какво се интересуват... но, както споменах и в началото, фейсбук става все по-личен и все по-безинтересен и скучен, място, в което вече влизам съвсем за кратко...
Забавно е как Капитал Лайт, който вече почти никой не чете на хартия, а само в интернет, бълва статия след статия СРЕЩУ интернет :)
Още по-забавна е групата хора , които бълват огън и жупел срещу фейсбук, новото световно зло :) Повтарят едни и същи митове
1. Фейсбук е средство за шпионаж/ наблюдават ни / знаят всичко за нас --- фейсбук ще има точно толкова данни за вас, колкото доброволно им дадете. Никой няма да знае кога си лягате, ако не го напишете сам (а нормалните хора не използват фейсбук, за да оповестяват на света кога спят и кога тропат). Няма и никаква пречка да се регистрирате с фалшиво име, ако параноята толкова ви е подгонила, да дадете фалшив адрес, или пък - о боже - да не давате въобще адрес? ит ис ъп ту ю май френд...
Впрочем, светът от втората световна насам е поел курс към откритост. Хората са осъзнали , че няма какво да крият, ако са честни, искрени и добри. Тази откритост води до по-голяма толерантност и по-малко лицемерие. Така че свиквайте - светът ще става все по-открит.
2. хората, които ползват фейсбук, нямат истински живот - хахахахаххахаха. Най-социалните, активни и умни мои приятели са точно такива и във фейсбук. Тези, които са затворени и асоциални са, познайте..., такива и във фейсбук. Разликата е друга. В интернет няма нищо скрито - ако някой се представя за твой приятел, защото има някаква цел, лесно ще го установиш.
3. "не ползвам фейсбук защото в свободното си време предпочитам да прочета книга , да гледам филм или да слушам музика" - мда, и аз обичам да правя тези неща. Благодарение на фейсбук и интернет като цяло откривам толкова по-яки неща за четене, гледане и слушане, отколкото съм откривал преди, че направо съжалявам моите родители и ужасно бедния избор , който са имали. Сега като искам книга по някоя тема е достатъчно да напиша едно изречение и веднага приятели, които се интересуват от тази тема ще ми препоръчат книги и сайтове. А ти, скъпа, по твоя традиционен метод с телефона, докато позвъниш на 200 човека - аз вече ще съм я прочел тази книга :) Фейсбук е просто част от еволюцията - писмо - телеграф - телефон - чат и инстант месиджинг и т.н.
И последно ще кажа, че благодарение на интернет и фейсбук в частност, съм срещнал много нови страхотни хора, които едва ли щях да срещна случайно на улицата. Открих неподозирани общи неща с много познати, благодарение на които се сближихме и станахме добри приятели. И не на последно място - помага ми в работата, поддържам връзка с клиенти, намирам си нови и т.н.
WIRED и те..
Six Reasons Why I’m Not On Facebook, By Wired UK’s Editor:
http://www.wired.com/epicenter/2010/09/six-reasons
Много плоски размишления, единствените що годе стойностни мнения са на хората ползвали го, но после отказали се. В техните "разсъждения" се наблюдават много грешки, които ще отнемат много време да се изредят, само бих искал да им задам няколко въпроса:
- facebook дава ли достъп до информация за вас, която не желаете да давате?
- може ли да ограничавате хората, които получават тази информация
- twitter също 99% е шум, ама не се чува защото никой нормален човек не слуша всичко и всички, по същия начин facebook дава информация която ти си поискал, дори да си приятел с някой, може да изключиш информацията за него от news feed-a.
С две думи - оплакват се, че facebook публикува и прави каквото те му кажат и че получават информация, която са казали че искат да получават.
Защо се отказахте от Facebook?
Защото, по думите на поета, I've got shit to do.
Без да искам да обидя някого от интервюираните ми се струва, че в повечето от тях имат нещо сбъркано (не казвам, че са сбърканяци !). Опитват се да блеснат с някакви остроумни размишления, а истината е, че проблемът е в самите тях, а не във Фейсбука.
Напълно съм съгласен с горното мнение. Никой не те кара да се регистрираш, да качваш снимки, да киснеш всеки ден и да имаш какъвто и да е допир с Фейса. Аз също преди година бях на клик разстояние да си изтрия профила, защото ми се струваше много клюкарско, но не го направих. Фейсбука има едно огромно предимство, което всъщност е било замисъла му- да свързва хората. Например, аз успях да намеря съученици, с които съм учил до 7ми клас и които никога нямаше да открия ако не беше Фейса. Влизам веднъж на няколко дни за минутка да видя дали нямам някакви съобщения и въобще не ми пука за клюкарника. И именно това е разликата между мен и всички, онези които роптаят срещу сайта- аз се абстрахирам от това, в което се е превърнал Фейса и го използвам само за онова, за което може да ми е от полза :)
прво беше юзнет... после додоха ирц, мирц, айсиктирю, чатове, форуми, и месинжъри разни безобразни... после надодаха майспейс, ютюб, нетфликс, фликр, уърдпрес, блогищата, скайпът, фезбукът и туитърът... във сички тез (и още сто, дето ме мързи да си ги спомням) съм бил... некъде още съм... другаде ме нема веч... идат хънчове, диаспори, зинги, групони, мобилни социални мрежи и прочее... отсега мое да сте сигурни, че и там ше съм... футпринтя ми в нетя е толкоз голем, че ако днеска стана талибан, сиайей ше ме изфаща до довечера... спя добре, виното ми се услажда и имам цел бънч приятели по целото земно кълбо да го пия със... :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.