Кучешки живот
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кучешки живот

Кучешки живот

Хората от Animal Rescue Sofia правят така, че повечето истории от приюта в Богров да завършат с щастлив край

8065 прочитания

© Михаил Новаков


Знам как мирише страхът.

Не е фикция, нито метафора, а съвсем реална миризма. Усетих я, когато за пръв път нападнаха Бърди – нашия йоркширски териер с размери на гълъб, сърце на лъв и човешка душа. Отначало помислих, че кучето, което за малко не му откъсна главата, е оставило миризмата си по него. Но после мирисът на неговия страх се появяваше при всяко следващо нападение. За последно – когато една банда помияри така го отъркаля, че му извади задния крак от ставата.

На 30 септември, четвъртък, в градинката на "Хладилника" при колелото на автобусите определено миришеше на страх. Носеше се откъм шестте безпризорни кучета и очевидно наскоро натирения на улицата доберман, превърнали я в свой ареал. Три момичета и едно момче ги ловяха едно след друго и ги водеха към спрения наблизо бус. Напълниха шестте клетки в каросерията и се канеха да тръгват, когато седмото куче въпреки страха доброволно скочи вътре. Явно перспективата да остане само в градинката се оказа по-непоносима дори пред ужаса от неизвестното.

Тия кучета извадиха късмет, макар че докато пътуваха към кв. Горни Богров все още не го знаеха. Бяха попаднали при хората от Animal Rescue Sofia, което гарантираше, че нито ще бъдат евтаназирани още с пристигането си в приюта, нито ще продължат живота си в условия, за които "кучешки живот" е просто комплимент. Те ще бъдат кастрирани безплатно и върнати в градинката (реално всяка кастрация струва на приюта между 40 и 70 лв. в зависимост от количеството упойка). Две от тях обаче остават за лечение – едното е женска с немарлива кастрация, завършила с инфекция. Другото куче е доберманът, защото има нищожен шанс да оцелее на улицата. В приюта задържат само животните, които реално са подложени на риск – новородени кучила, болни, сакати, непригодни за живот на улицата бивши домашни любимци.

Фотограф: Михаил Новаков

В Горни Богров има немалко домашни кучета, изоставени от техните най-добри приятели - хората. Когато помиярите осакатиха Бърди, това, колкото и странно да е, не ме озлоби срещу тях. Но когато в Богров видях прекрасно ловджийско куче, останало куцо и без дясно ухо след схватка с глиган и заради това изоставено от стопанина си, ми се прииска да причиня на този т.нар. връх на еволюцията нещо особено мъчително и болезнено. В Animal Rescue Sofia могат да ви разкажат много ужасяващи истории за зверствата на човек над животни. Хората от приюта обаче предпочитат онези с щастлив край. Като тази за осиновените слепи кучета Чибурашка и Буран. Или за глухата Люли, която също си намерила семейство. Или за трикраките Тони и Оскар, които вече живеят в свой дом. От началото на април т.г., откогато съществува приютът, 275 от неговите обитатели са вече осиновени. Двайсет и девет са останали в България, другите са намерили дом извън страната. Откарани са до различни места в Европа с буса, с който пристигнаха в приюта седемте кучета от "Хладилника". Това е единственият транспорт тук, ако не се броят частните автомобили на хората от Animal Rescue Sofia, които често влизат в акция. На връщане бусът докарва храна от дарители в чужбина. За ден в приюта са необходими 200 кг суха храна, като част от нея отива при някои от животните в приюта на кв. Сеславци, за които се грижат хората от Animal Rescue Sofia.

Надя Станчева, с която се запознах в градинката на "Хладилника", също е започнала като доброволец в Сеславци. Сега е управител на приюта в Горни Богров и председател на управителния съвет на фондация Animal Rescue Sofia. Изобщо не се е родила с мечтата да прави точно това, така й се е стекъл животът. Първото си куче взима, когато е на 25 години, но усеща, че може да прави много повече за животни, изпаднали в беда, когато открива кашон с новородени кученца и успява да им намери осиновители. Преди това е работила във винена изба и една от задачите й е била да търси инвеститори. В това отношение сегашните й ангажименти не се различават особено. На месец трябва да осигури 15 000 лв. за издръжката на приюта, наемът е поет от Столична община (докато разговарях с Надя, тя трескаво обмисляше откъде да намери 4000 до следващия ден). Разликата е, че тук вече става въпрос за оцеляването на 500 живи същества. От 1 октомври те се увеличиха с още няколко десетки. Предишния ден в един от хангарите на изоставения "Кремиковци" Надя беше открила трийсетина кучета, заключени и изпосталели като скелети. Сега и тяхната съдба е нейна грижа. А, да не забравя - Надя има две деца, на 2 и 12 години. Казвам го само за да спестя на някои неприятното жужене относно кучетата и децата.

За повечето от хората в приюта заниманията тук са наравно с някаква друга професия, само десет души се водят на заплата. Видях как я изкарват. Наскоро пароструйката в приюта се развалила. Сега няколко момчета непрекъснато обират с лопати и кофи изпражненията в клетките, после почистват останалата мръсотия с маркуч. Докато стигнат до последната клетка, първата отново се нуждае от почистване. А клетките са общо 21. В случай че искате да помогнете, най-много ще ги зарадвате с една нова пароструйка. Или със средства за отоплението през зимата. Дори най-символичната сума спасява нечий живот. А хората, които не обичат кучета, с дарението си помагат на приюта да намали броя на бездомните чрез кастриране и осиновяване. Тези, които обичат кучета… Е, те си знаят.

Милена от Челопечене обича кучетата, на 13 години е и още учи. Заварих я да мие стълбището в карантинното отделение – търпеливо заличаваше с парцала следите на тичащите нагоре-надолу хора, без да престане да се усмихва. Цяло лято е работила в приюта, сега идва само в събота и неделя. Родителите й я карат, защото иначе няма как да се добере дотук. В края на лятото е осиновила куче. Това е поредната история от приюта с щастлив край. Както между другото и е редно да завършват такива истории.

За да осиновите куче в беда или да помогнете на Animal Rescue Sofia да помогне на повече кучета в беда – заповядайте на www.ARSofia.com

Фотограф: Михаил Новаков
Фотограф: Михаил Новаков

Знам как мирише страхът.

Не е фикция, нито метафора, а съвсем реална миризма. Усетих я, когато за пръв път нападнаха Бърди – нашия йоркширски териер с размери на гълъб, сърце на лъв и човешка душа. Отначало помислих, че кучето, което за малко не му откъсна главата, е оставило миризмата си по него. Но после мирисът на неговия страх се появяваше при всяко следващо нападение. За последно – когато една банда помияри така го отъркаля, че му извади задния крак от ставата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

44 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Animal Rescue Sofia, добре, гледал съм за колегите им в щатите. Идеята е похвална. Но защо ми се струва, че "там" заловените, лекувани и кастрирани кучета не се връщат отново в градинките?
    Търсят им се осиновители, минават през тестове и ако не са агресивни получават семейство или заминават в друг приют, на доброволни начала, където живеят. Агресивните кучета се евтаназират. Там имат евтаназия.
    И Animal Rescue в щатите не се занимават само с кучета, а с всички животни и птици, неполучили човешката грижа, която заслужават в дома на човека.
    Писна ми да слушам за кучета по улиците. След години кастрация и връщане на улицата популацията им не е намаляла никак.
    И ми омръзна да слушам кучезащитници да се нахвърлят върху всяко мнение на човек, че кучето не е по-важно от него и децата му.
    Между другото обичам животните - грижил съм се за тях, сега се грижа за повече от едно /не тези, дето дават вълна, мляко и яйца/, но темата за уличните кучета не ми е особено приятна, поднесена толкова мило и сладко.

  • 2
    zonker avatar :-|
    zonker3m

    Jelezen: Animal Rescue Sofia са фокусирани върху кучетата, на този етап нямат финасови средства нито физически възможности (коли, екипи за бързо реагиране, капацитетът на приюта в Богров също е ограничен) за нещо повече. Това не значи, че не са откликвали на всякакви животни в беда.
    За кастрираните и върнатите: евтаназията не е решение, поне в българската действителност. Дори да изловиш и прибереш/евтаназираш всички безстопанствени кучета в един квартал, тяхното място веднага бива заето от други безсотапанствени, усетили свободната ниша. Отделно програмите с масова евтаназия водят до свръхпопуляция на "застрашения" вид.
    Отделно липсата на контрол върху домашните животни е основна причина улиците да не се изпразват от безстопанствени животни. Влез в dog.bg или bezdom.info и сам ще се убедиш колко домашни животни се озовават на улицата некастрирани...Липсата на чипове, регистрация и санкции за изоставени животни директно обезсмисля всякакви кампании за кастрации и евтаназиране на безстопанствени животни.

  • 4
    iosarian avatar :-|
    iosarian

    киара13, Надя Станчева е извела над 250 животни от Сеславци само за миналата година и им е намерила домове в чужбина чрез АРС. Мъкнала е дарения и храна в приюта и е следила работата на Екоравновесие, както и продължава да я следи. Това по въпроса, че не е доброволец.

    Относно преустановяването на храненето - АРС отдавна е в диалог с управата на Сеславци относно факта, че общинското предприятие има бюджет, в който е предвидена храната на животните, настанени в Сеславци - и именно с тези средства следва да бъдат хранени кучетата. Само за протокола - там в момента има между 40 и 60 трайно пребиваващи животни, в приют Богров, за който отговаря АРС, обаче има 500.

    Относно това, че доброволците от понеделник и сряда не са от АРС - доброволецът в понеделник е и един от учредителите и член на УС на АРС, доброволецът в сряда е сред най-активните хора на АРС в кастрацията на кучета по квартали. Не АРС е причината условията за кучетата в Сеславци да са такива, каквито са и АРС е единствената организация, която следи какво точно се случва с животните на това забравено от Бога място.

    А за Кремиковци - жалко, че така скептично се отнасяте към опита да бъде помогнато на тези изтерзани животни. Ако ги бяхте видели - вероятно нямаше да злословите така. Апелът за средства е свързан с липсата на ресурс, необходим за извозването, оздравителните процудери, обезпаразитяването и кастрацията на такова голямо количество кучета в отчайващо състояние. Кастрацията на животните там е приоритет - размножават се и в момента, малките стават жертва на канибализъм и болести. Невъзможно е да бъдат прибрани и задомени всички, затова трябва да се направи максимално усилие да бъдат кастрирани възможно най-бързо, да се ваксинират и доведат до минимум причините за страданието им.

    АРС не може да бъде единственото решение за всяко страдащо животно в София, но предлага максимума по силите си - кастрация, възможност за осиновяване, оздравителни процедури. Хубаво е човек преди да се изказва да знае за какво говори. Подобни писания, уж от кухнята, вредят на общата ни кауза и на кучетата в крайна сметка.

  • 6
    iosarian avatar :-|
    iosarian

    250 са кучетата в Сеславци като се броят и временно настанените за кастрация животни, киара13. Почти всички трайно пребиваващи в Сеславци кучета бяха преместени в приют Богров през лятото. 300 грама на ден биха били предостатъчни, ако се даваха. Храната, която се доставя в Сеславци е същата, като тази, с която общината участва в Богров и е добра. Проблемът е в това, че не достига до кучетата, не в това, че е некачествена.

    А относно контрола - точно това смятаме да направим, както е и редно при наличието на общински бюджет за хранене. Откъде-накъде хората ще събират пари за нещо, за което вече събрани пари - и то от тях, защото това са бюджетни средства?!

    Позволявам си да помисля, че и по-добре от вас познавам условията в Сеславци, така че можете да си спестите описанието на ужаса, който живее в това място. И не с плюене по АРС ще се подобрят условията там, уважаема киара.

  • 7
    annika avatar :-|
    annika

    Киара13, важно е да разбере, че всеки си има капацитет. И нещата нямат нищо общо с хаотично организиране на нещата или нежелание те да се правят.
    Не ви познавам и не смятам, че Вие напълно сте запознати с трудностите и усилията които се изискват за изхранването на 500 /Богров/ + 200 /Сеславци/ животни.
    Смятам, че ако АРС имат възможност никога, не биха се отказали да хранят в Сеславци и това, че сега не могат не значи, че не биха, ако се появят средства - тоест разпространето инфото, помагайте за ежемесечното събиране на пари, за да може това да се случи по бързо.

  • 9
    annika avatar :-|
    annika

    Киара13 Вие живеете в изолатора или в населеното място?
    Колко често ходите в изолатора?
    Вие колко често храните?
    Вие колко пари и време отделяте?

    И какво точно значи, не искам да плюя, по никой, но.....?
    Съжалявам, но не виждам рояк от хора и организации готови да помогнат на кучетата от Кремиковци - или смятате, че АРС трябва да ги гледат как умират, как се самоизяждат чрез канибализъм и умират в кански мъки, докато не изчезне Сеславци. Аз просто наистина не разбирам - събират се пари и за Сеславци и за Кремиковци,но те не стигат - помагайте да стигнат, отколкот да пречите, което правите в момента, с неясни обвинения.

  • 10
    iosarian avatar :-|
    iosarian

    Явно съвсем отдалече трябва да се почне... Кремиковските кучета трябва да си ги гледа Кремиковци, киара13. Нашата помощ може да се изрази в това да помогнем кошмара да се ограничи до вече наличните там изстрадали животни. Да ги приведем в що-годе нормално състояние, да ги кастрираме, обезпаразитим, ваксинираме и върнем на място. Именно върнем на място - защото ако тези животни не се върнат кастрирани на тяхно място ще се появят нови некастрирани, които ще завъртят колелото отначало. Разбира се, ще направим всичко възможно за задомяването на част от тях, както и за намиране на трайно решение на проблема заедно с управата на Кремиковци.

    Явно не сте чак толкова добре запозната щом твърдите, че в Сеславци има 250 трайно пребиваващи кучета. Това просто не е вярно. Сеславци е кастрационен център - с трайно пребиваващи животни се пълнят само част от външните клетки. Останалите са там за кастрация и връщане по места.

    Обвиненията, че се прави ПР и търсят пари чрез кучетата на Кремиковци са, разбира се, безпочвени, но в крайна сметка е хубаво, че толкова ви вълнува работата на АРС, явно работи. А ПР и средства за работата на АРС носи именно добре свършенатаработа, многото задомени и кастрирани животни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK