Суров поглед

Високо в Родопите, където знаят всичко за суровоядството

През септември прекарах две седмици с група суровоядци в едно отдалечено родопско село. На рождения ми ден беше ред на Мер да готви и тя направи две невероятно вкусни торти. Отне ѝ един час – време, в което е включено пренасянето на блендера от лагера ни до електрифицирана къща, връщането му обратно, както и намирането на каменна плоча, защото имахме само една тава. На външен вид тортите не се различават от тези в сладкарниците. А невероятният им вкус ме накара да полюбопитствам за суровоядството. Затова разпитах за подробности Мер, която работи като цветови коректор на списания и е основател на zemianazaem.com (онлайн общност на интересуващи се от здравословен начин на живот), и Дани, бивша съсобственичка на вегетериански ресторант, емигрирала в планината на чисто и връщаща са от време нав реме за кратко в големия град да приготви нещо невероятно вкусно. В двете няма и следа от фанатизъм или желание да проповядват на другите как да се хранят или, не дай боже, да живеят..

Самата Мер не се счита за суровоядец, тъй като от време на време яде и готвено. Основната причина да промени толкова сериозно стила си на хранене са здравословни проблеми, с които се е опитвала да се справи дълги години безуспешно. Единствено суровата храна е успяла да я излекувала окончателно. Дани е преминала към суровоядството, подтиквана от любопитство и страст към експериментиране. При нея е станало постепенно, лека-полека увеличавайки дела на суровата храна, докато накрая е останала само тя.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове