E.T. phone home
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

E.T. phone home

E.T. phone home

Милена, Ясен и Калина

9637 прочитания

© Ася Колева


Прибирам се вкъщи към 23:30. Двегодишната ми дъщеря Калина вече спи, но синът ми на 4 още е буден и ме чака. Не сме се виждали от два дни. Прегръщаме се, целуваме се и се заговаряме:

Ясен: Мамооооо!!

Аз: Яско!
Ясен: Къде беше? Аз: На кино. Ясен: С кого?
Ясен: Какво гледа? Аз: Един филм, много смешен. На един режисьор много як, Уди Алън. Ясен: Уди Кълвача ли?
Аз: Не, Уди Алън. Ти последно режисьор ли ще ставаш? Ясен: Не, шофьор на линейка, която ще има чистачки отпред на фаровете. Но отзад ще има поделение за боклуци. Линейка, която става и на боклукчийски камион! Аз: Готино.
Ясен: Да стана ли шофьор на такъв камион? Аз: Ще станеш какъвто си искаш. Каквото ти е готино да правиш – това ще правиш. Абе, Ясене, пиша една статия за майките. Я ми кажи какво трябва да правят готините майки според теб? Ясен: Гледай кви коньове ми подари баба. И наистина цвилят! А Калина днес пръдна и не се извини!
Аз: Е, тя е малка още. Кажи й, че трябва да се извинява. По-добре казвай пръцна вместо пръдна. Ясен: Защо? Аз: Ами... не знам. Не ти ли харесва повече как звучи?
Ясен: Не. Аз: Добре. Кажи сега какво трябва да правят майките? Ясен: Да казват на децата си какво да правят и какво да не правят.
Аз: Стига бе! Това ти сам ли го измисли? Ясен: Да, сам. Аз: Или ти го казаха в детската градина?
Ясен: Да, в детската. Аз: Аха, ясно. А какво друго трябва да правят майките? Ясен: Да готвят и да хранят децата си.
Аз: Леле, ами аз не готвя! Значи не съм готина. Ясен: Ти ми купуваш дюнери. Аз: Тоест готина ли съм?
Ясен: Да. Какво каза за майката на оня шофьор на такси? Аз: Кой шофьор на такси? Ясен: Дето ни задмина онзи ден. Какво каза за майка му?
Аз: Аз ли?! Нищо! Ясен: Каза. Ти познаваш ли я майка му? Аз: Не. Я кажи, как беше оранжево на английски?
Ясен: Orange. А знаеш ли кой е Христо Ботев? Аз: Горе-долу. Кой ти каза за него? Ясен: Дядо Ивайло. Умрял е от куршум в главата на кораба "Радецки" и има един паметник в...
Аз: Не стъпвай с обувки по леглото! Ясен: Ама искам да спя при тати. Обади му се. Аз: Е, сега е много късно. В неделя сигурно ще те вземе. Ясене, не се катери с обувки по леглото, вече ти казах!
Ясен: Не си готина майка! Не си никаква майка! Аз: Защо? Ясен: Защото ми се караш! Наказана си! И ще спя при баба!
Аз: Както искаш. Но ще ми стане мъчно, ако не спиш при мен. Ясен: Добре, ще спя, но ако играем на коли. Аз: Добре, ама после веднага лягаме. Само да си погледна мейла.
Ясен: Мамо, ЕЛА ТУК ДА ИГРАЕМ! Аз: Идвам, само секунда! Ясен: ИДВАЙ!!
Аз: Само да пратя един линк към тоя клип. Ясен: Какво е клип? Аз: Видеоклип. Нещо като филм, само че хората вътре пеят.
Ясен: Ти ли си се снимала в тоя клип? Аз: Аз и още един човек. Ясен: Кой?
Аз: Юлиян се казва. Ясен: Юлиян Вучков ли? Аз: Не, Ясене. Не Юлиян Вучков. При баба ли си гледал Юлиан Вучков?
Ясен: Да. Аз: Ох... Следващия път баба, като ти пусне Юлиан Вучков, й кажи, че съм казала да не гледаш. Ясен: Защо?
Аз: Трудно ми е да ти обясня. Ясен: Мамо, много те обичам. Ще ми купиш ли кран с дистанционно? Аз: Ще ти купя за Коледа. И аз много те обичам, Яско.
Ясен: А защо не сега? Аз: Защото не може всеки ден да ти купувам подаръци. Ясен: Защото нямаш пари ли?
Аз: И заради това, да. Ясен: А Яна каза, че като си имаме деца, ще им купуваме всеки ден подаръци. Аз: Колко деца ще си имате?
Ясен: Две – момче и момиче. Като се оженим, ще си купим голяма къща и вие с майка й ще идвате да ни гледате децата, когато ние ходим на море и на кино. Гладен съм. Аз: Ъ-ъ-ъ, сигурен ли си, че си гладен? Ясен: Да.
Аз: Ама много ли? Няма ли да издържиш до утре? Ясен: Не. Аз: Аха... Ами чакай да помисля... Че май няма нищо в хладилника.
Ясен: Сетих се! Ще си хапна филия с кашкавал и конфитюр. Сладко и солено - като войниците. Сега ще си я намажа - сам! Аз: Ами... Ясен: Нали като войниците, мамо?
Аз: Да, Яско. Супер си, детенце!

Ясен: И ти си супер.

...

Не съм супер, но това е положението за момента. И въпреки че формално присъствам тук като представител на модерното семейство, мисля, че не съм чак толкова модерен феномен.

Първата ми среща с архетипния образ разведена майка беше още преди 25 години, когато гледах "Извънземното". Там една руса усмихната американска супермама отглеждаше сама трите си деца, а впоследствие й се натресе и въпросното извънземно. Тя работеше и нямаше време да готви, затова вечер поръчваше пица, което тогава ми се стори готино. Беше около четирсетгодишна, но ходеше все с дънки, а аз, макар че бях дете, осъзнавах, че това е секси. Даже си мечтаех, като порасна, да стана като нея.

Е, пораснах. И ето ме сега. С някои уговорки мога да мина за осъвременена леко побългарена версия на майката от "Извънземното". И аз съм руса и усмихната. И аз ходя с дънки не само защото са секси, ами и защото са единствената уместна дреха, ако трябва да се качиш до петия етаж с 10-литрова бутилка минерална вода в едната ръка, детско колело в другата и заспало дете на рамо. Иначе децата, които гледам, са само две, при това огромна част от времето прекарват при майка ми, която им готви по цял ден. Освен това не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Вярно, че жени като мен понякога ги обозначават с леко натоварващия термин самотни майки, но не ми пука – така или иначе това е оксиморон. Не може да си майка и да си самотна. Вкъщи е пълно с деца, баби и дядовци, роднини, приятели, живи, виртуални и анимационни герои, така че единственото място, където се усамотявам, е тоалетната. А дори и там Макуин Светкавицата, пеещ с всичка сила някакво китайско техно, редовно ми изкарва акъла от казанчето.

Не съм самотна. Все по-лесно се справям и с битовата страна на нещата. Но не и с идентичностните си терзания.

Веднъж се зачудих коя книга да подхвана - "Изкуството да бъдеш майка", "Изкуството да бъдеш баща" или "Изкуството да бъдеш дете". От една страна, искам да съм за децата си това, което беше Бенини в "Животът е прекрасен". Понякога се хващам да им разправям, че всичко е 6, когато очевидно плуваме в помия. От друга страна, искам да съм грижовната им майка, която всеки ден ги посреща с току-що изпечени курабийки. Отгоре на всичко се чувствам виновна, че не мога да съм им приятел и да играем на гоненица до среднощ.

Но в наглед невинния ми разговор с Ясен чета и нещо друго, което ме натъжава. Между редовете е скрит скритият копнеж на това четиригодишно момченце да си има семейство. Не модерно семейство, в което майка му казва "яко" и му говори за Уди Алън, а традиционно, от най-класическия тип. В което той си има баща - какъвто и да било баща, но присъстващ, и майка, която му готви и му казва какво да прави. На четири години Ясен дори има проекция за собственото си семейство, жена си, двете си деца и голямата си къща. Защо? Инстинкт! Ако питате мен, желанието да създаваме семейство е инстинктивно. Прозявам се всеки път, щом чуя теорията за брака, който изчезвал като институция. Проблемът бил в това, че модерната жена искала да работи, вместо да си седи вкъщи да готви. Откакто се помня, жените работят. Майките ви не работеха ли? Майка ми работеше като луда. Вярно, в моето семейство ролите бяха малко разменени. С две думи: майка ми ме научи да карам кола, а баща ми – да правя палачинки. Но защо тогава нейното семейство не се разпадна, а моето – да? Не знам. Сигурно просто е модерно семействата да се разпадат. Или да мутират в най-причудливи форми. Имам приятел, който гледа три деца – и трите от различни бащи. Друг си има паралелно семейство – двете му жени не подозират една за друга. Две мои състудентки си осиновиха дете. Съседите ми са събрали под един покрив 5 деца от три предишни брака. Модерно ли е това? Сигурно. Дали ми харесва? Не бих казала. Но го приемам и гледам позитивните страни на ситуацията:

  • Ясен може да си маже филии сам, а скоро ще усвои и рецептата за палачинки.

  • Понеже на Ясен никой не му казва какво да прави и какво да не прави, в един момент ще разбере, че просто трябва да прави каквото си иска. Сигурна съм, че това ще е още една стъпка към един по-добър свят.
  • Докато стана баба на децата на Ясен, все ще съм се научила да готвя това-онова.

Нали си мечтаехме да пораснем? Е, пораснахме.

Прибирам се вкъщи към 23:30. Двегодишната ми дъщеря Калина вече спи, но синът ми на 4 още е буден и ме чака. Не сме се виждали от два дни. Прегръщаме се, целуваме се и се заговаряме:

Ясен: Мамооооо!!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    dgavrilova avatar :-|
    Jeanne D'Arc

    Прекрасен текст!

  • 2
    rosen1970 avatar :-|
    rosen

    Рядко талантливо четиво. Диалогът с Ясен е уникален

  • 3
    moreni avatar :-|
    moreni

    Авторката Миленита с "Черните котараци" ли е? Това парче и "Чешмеджийо" много ме кефят, надявам се да направи още подобни. Ако не е тя, извинявайте. Хубаво разказче :)

  • 4
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#3] от "moreni":

    Тя е. Не знаех, че и пише:)

  • 5
    kk avatar :-|
    k

    Чудесен текст!
    Поздравления!

  • 6
    dvemp avatar :-|
    dvemp

    Страшно готина статия. :)

  • 7
    shoshko avatar :-|
    Mарина

    Не само, че го изчетох на един дъх, но и го изпратих по мейл на майка си.

    Прекраснен текст, оптимистичен и леко неудобен с откровеността си за онези, които разбират дома и семейството като тв реклама на маргарин или прах за пране.

  • 8
    al_georgieva avatar :-|
    Albena Georgieva

    "....ако трябва да се качиш до петия етаж с 10-литрова бутилка минерална вода в едната ръка, детско колело в другата и заспало дете на рамо...."

    нямам думи.....
    за това трябва да си много-много здрава майка :)

  • 9
    ghost_dog avatar :-|
    Ghost_Dog

    Много добър текст! Браво!
    Такива истински истории ми се иска да има повече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.