Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Неща

8 17 дек 2010, 14:25, 14404 прочитания

Илф и Петров откриват Америка

Иля Илф и Евгений Петров правят американското си пътешествие между ноември и януари 1935 г., точно преди 75 години. Така се ражда «Едноетажна Америка». Днес говорим за това с Александра Илф*

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато Иля Илф и Евгений Петров, вече известни като автори на "12-те стола" и "Златният телец", слизат на пристанището в Ню Йорк през октомври 1935 г., първото им впечатление от нощния град е, че хората не ходят, а тичат. Двамата не губят време и се втурват да разнищват тънкостите на американския бит и психология. Акредитирани като кореспонденти на "Правда", за Илф и Петров всички врати в САЩ са отворени. Вашингтон и Москва са установили дипломатически отношения само две години по-рано, понятието суперсила не съществува, хиляди симпатизанти в Америка със затаен дъх следят експеримента, предприет от болшевиките през 1917 г.

Резултатът от тримесечното пътуване на Илф и Петров в САЩ - от Атлантическия до Тихия океан и обратно (25 щата и 16 хиляди километра, пропътувани с "Форд-Т") се появява през 1937 г. като "Едноетажна Америка". В продължение на десетилетия пътеписът на Илф и Петров остава единственият достъпен за съветския читател прозорец към съвременна Америка. Написана с остро перо и с апетит за детайлите, "Едноетажна Америка" си остава класика в жанра и продължава да се преиздава.


Наскоро препрочетох илфо-петровския пътепис с по-скоро антропологичен интерес - вече 15 години живея в Ню Йорк и познавам града отвътре. Макар че от самото начало двамата си дават сметка, че "Ню Йорк не е Америка", те прекарват тук три седмици - най-дългият им престой по време на пътешествието. Впечатленията на двамата московчани се материализират пред очите ми - ясно виждам разходките им през 1935 г. и неизбежно правя съпоставки как е сега. Учудващо е колко много от нещата са останали същите: технически са променени, но духът на града е същият.

Ако Илф и Петров са впечатлени от масовото присъствие на електрически уреди в американския бит - прахосмукачки, хладилници, радиоприемници - лукс по онова време в СССР, не е ли днес втренченият поглед на Америка в компютрите резултат на същия стремеж към технологично съвършенство - винаги най-новото и най-интересно... до следващата по-нова компютризирана играчка няколко месеца по-късно. Или липсата у американците на интерес към външния свят? Илф и Петров са направо стъписани, че никой в САЩ не ги разпитва откъде са, защо са тук, какво възнамеряват да правят, докато те самите изгарят от любопитство - характерна славянска черта.

Още с пристигането си в Ню Йорк Евгений Петров, по-напористият от двамата, започва да взима уроци по английски и да уговаря срещи. Иля Илф се свива в някой ъгъл и кротко си води записките. Но в град като Ню Йорк възможно ли е да се свиеш?



Александра Илф (75 г.) живее в Москва, редактор в пенсия от издателство за чуждестранна литература. Баща й умира от туберкулоза, когато тя няма 3 години. Животът й е посветен изцяло на съхранение на литературното наследство на Илф и Петров

Фотограф: Никола Кръстев

Наскоро имах късмета да се срещна с Александра Илф - дъщерята на Илф. Тя ми разказа как баща й всеки ден изпращал на майка й картичка или писмо, докато бил в САЩ. И всяко писмо и картичка се получавали в Москва след две седмици. Александра се оплаква, че през 2010 г. толкова време отнема на руската поща писмо да стигне от един до друг район на Москва. Пазител на литературното наследство на двамата (синът на Петров е починал в средата на 90-те години), Александра дава визитната си картичка, на която пише: "Александра Илф, дъщеря на Илф и Петров". Двамата автори се помнят най-вече като създатели на безсмъртния Остап Бендер, а "Едноетажна Америка" се оказва последният им голям съвместен проект. Само две години след завръщането им от САЩ Иля Илф умира от туберкулоза, а Евгений Петров загива като военен кореспондент през 1942 г., след като немски изтребител атакува самолета, в който летял за Москва.

Питам Александра дали, ако двамата бяха останали живи, щеше да ги сполети съдбата на толкова много други съветски интелектуалци след 1937 г.? Тя се затруднява да отговори, но това, което е документирано, е заседание на Политбюро през 1935 г., на което е решено Илф и Петров да бъдат командировани в САЩ за написване на книга и сценарий. Сталин е харесвал "12-те стола" и "Златният телец", но е останал недоволен от "Едноетажна Америка", казва Александра, защото е очаквал Илф и Петров да са по-критични. А те просто се опитвали да гледат САЩ с отворени очи. И явно са успели.

В книгата има пропагандни елементи, но те са естествено втъкани в повествованието и не дразнят. Авторите съпоставят например безвкусната американска храна с храната, която в социалистическото общество би следвало да е вкусна и да доставя радост на хората, както твърди в една своя знаменита реч др. Микоян. Или пък изтъкват наличието на портрети на Сталин, Молотов и Каганович в залата за гости при посещението на руска емигрантска колония в Сан Франциско.

В "Едноетажна Америка" могат да се открият дори отзвуци от комунистическия терор в СССР през 1937 г., макар книгата да е писана по-рано. Името на генералния консул на СССР в Ню Йорк по онова време, Жан Аренс, се споменава в първото издание на книгата, но не и във второто. Той разстрелян е през 1937 г.

Носталгия предизвиква една от прекрасните глави на "Едноетажна Америка" с описанието на деня след първата нощ, прекарана от Илф и Петров в Ню Йорк. Двамата се взират с любопитство в Манхатън от 27-мия етаж на хотела и откриват колко идилично е спокойното слънчево утро. Хотелът им е разположен точно срещу известния "Уолдорф - Астория" на Парк Авеню. През 70-те години сградата беше съборена, а на нейно място днес се издига корпоративната централа на "Колгейт - Палмолив". Забързани минувачи хвърлят през 1937 г. по два цента в канче на тротоара и се навеждат да грабнат копие на "Ню Йорк таймс" или "Ню Йорк хералд трибюн". Вестникаря го няма, отишъл е да пие кафето си на топло. "Ню Йорк таймс" е популярен вестник и днес, само дето не струва два цента, а два долара. "Трибюн" обаче извадил по-малко късмет – той спрял да излиза през 1966 г.

Илф и Петров са впечатлени от изобилието на хранителни продукти в САЩ, но в същото време се дивят на вкусовото еднообразие на американската храна. Тези номерирани менюта - 1-2-3, тези стандартизирани на вкус кренвирши, чипсове, салати – и всичко това идеално подредено, чистичко, стерилно. Първият "Макдоналдс" ще се появи едва през 1956 г., но формулата е стара и проверена. Описанието на американското бързо хранене през 1935 г. почти напълно се отнася и за днешното.

Илф носи със себе си фотоапарат «Лайка» и заснима повече от хиляда кадъра по време на престоя в САЩ. Почти всички негативи впоследствие са загубени - поради нехайство или неправилно съхранение в държавния литературен архив на СССР. Александра пази петдесетина оригинални фотографии от онова време - силно пожълтели или прегънати, но това е най-доброто, останало от пътуването. Запазен е и здрав американски кожен куфар, който може да се ползва и днес. Александра го държи в килера. Там е и японското кимоно, което баща й купил като подарък за майка й в Сан Франциско. Фактически, казва тя, баща й донесъл съвсем малко неща от САЩ, тъй като двамата на връщане спрели за една седмица в Париж. Там живеел братът на Илф, а той вече бил напазарувал всичко, което съпругите им поръчали от Москва.

Интересна е съдбата на чисто новия автомобил "Форд-Т", който Илф и Петров купуват в Ню Йорк. С него те пътуват из САЩ. Преди да отплават обратно за Европа, уреждат фордът да бъде изпратен в СССР. Той пристига с товарен кораб след няколко месеца. Първоначално двамата, а след смъртта на Илф само Петров го ползва за транспорт в Москва с шофьор. През 1937 г. в Москва това определено е лукс, достъпен само за висшата номенклатура. Когато войната започва, всички частни автомобили са конфискувани и пратени по фронтовете, Александра не знае съдбата на форда.

Като кореспонденти на "Правда" двамата пишат обширни репортажи по време на пътуването, които биват печатани без съкращения и цензуриране, казва Александра, но за съжаление и без снимки. Популярното списание "Огонёк" пуска в 11 броя специална поредица от снимките на Илф с кратки текстове под наслов "Американски фотографии". Известният съветски фотограф Александър Родченко пише есе за тях. Той определя снимките на Илф като добър опит на аматьор, но се усеща, че хич не ги харесва. Илф не е фотограф, или поне не е репортажен фотограф от класата на Уолкър Евънс, който е снимал Голямата депресия в САЩ по същото време и чиито снимки днес са смятат за класика. Но Илф определено е имал усет за композиция и структура, а днес снимките му имат и историческа стойност. От онези, които са оцелели, през 2000 г. е организирана изложба в Ан Арбър, САЩ.

"Едноетажна Америка" е преведена на английски и издадена в САЩ през същата 1937 г. Тя обаче постига значително по-скромен успех от издадените по-рано "12-те стола" и "Златният телец".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Домът, моят приятел Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

22 май 2020, 1987 прочитания

Майсторът, Маргарита и ние 1 Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

22 май 2020, 2485 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Моят първи път

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10