По удоволствията ще ги познаете

Българският образ на успеха е онова, което в крайна сметка виждаме: да има по много. И най-вече – ядене.

Няма по-ужасна гледка от веселящия се българин в неговото насипно състояние. Разпищолени, потни, шкембести индивиди по анцузи (мъжките екземпляри) и прозрачни черни блузки с ламе (женските, пардон), набиващи мешана скара и лющещи ракия си подвикват с грапави, груби гласове, напълно недокоснати от онази сдържаност, която идва с цивилизацията: "Аре, ма... К’во, бе... Стига се пра’и па ти... Тоа ли, бе, да му е.. мамата..."

Сетне, зачервени и потни, започват да си катерят телесата по масите, а покрай тях се стеле миризмата на разлагащи се органични вещества. И всичко това – потопено в слузестата пулсация на чалгата. Пискливи женски гласове, напълно неспособни да се справят и с най-правата музикална фраза ("Тих бял Дунав се вълнува" например) се мъчат с близкоизточни извивки, подпреяни от сълзливо-бандитски текстове, които ти събуждат стария зъбобол в мъдреца.

"Кажи, нали си професор", преди време почти проплака Васко Кръпката, "докога ще се ориентирам откъде отлита самолетът за София по това накъде се движат хора с маймунски походки, облечени в анцузи?" Беше се върнал от Прага и след седмица в сърцето на европейската цивилизация се беше смазал още на обратния полет.

"Има ли друга държава, из която бродят такива хора?", ме запита накрая. Има: Беларус, Русия, Молдова, Узбекистан, Зимбабве... Няколко седмици по-късно Кръпката обяви себе си за емигрант в собствената си държава. Че и албум издаде на тази тема.

По удоволствията им ще ги познаете. Още първите изследвания, проведени в България преди 15-ина години, вдигнаха червено знаменце: образът на успеха, който се рее из главите на българите, не включва обличането във вечерен костюм, редовната игра на тенис, потъването в света на изкуствата, нито пък овладяването на кулинарните тайни на тайнствения Изток.

Българският образ на успеха е онова, което в крайна сметка виждаме: да има по много. И най-вече – ядене. Да има тави кебапчета, плата луканка и тенджери, пълни догоре с пържоли. Да има и много пиене – за предпочитане не фини вина от Новия свят, а елементарни ракии. Жените да имат много-много големи цици. Да се карат много големи джипове. На врата ти да се люлее много злато. И прочие.

Еднакво, мазно, но да е много. Това е една чудесна дефиниция на простащината.

При простаците няма разделение между различни неща, няма равнища, градации или йерархии. Затова дори не говорят членоразделно, а ръмжат. Затова си развяват анцузите и в къщи, и на работа, и в мола, и в самолета – и затова в крайна сметка, всички изглеждат еднакво, звучат еднакво и правят едни и същи крайно скучни неща.

А истината е, че разнообразието от удоволствия е онова, което прави живота поносим и понякога дори красив. Ние отдавна не сме онова, което работим – стругари, тъкачки, фрезисти, комбайнери, говедовъди или професори. Ние сме онова, което правим във времето, в което не работим – тогава, когато се развиваме. Когато се отдаваме на онова, което намираме за удоволствие.

Тънкостта на удоволствията е в това, че те са различни. Работенето е (беше?) еднакво и скучно. Удоволствията са обратното – разнообразни, интересни, пленяващи. И най-важното: цивилизоващи. Няма да станеш по-цивилизован човек, ако станеш по-добър стругар. Но задължително ще станеш по-цивилизован, когато се научиш да правиш разлика между френски, италиански, испански и български вина. А сетне: между вината от Стария и от Новия свят.

Не става дума за наливане с алкохол, приятели. Става дума за такова възпитание на възприятията, което да ти позволи да правиш разлика между нещата. Колкото по-разнообразно, разчленено, многопластово е едно нещо – толкова повече цивилизация има в него. А когато вече си стигнал до онази степен на възприятие, на която можеш да оценяваш на кое ниво кое нещо се намира – тогава идва и истинското удоволствие.

Развитието на удоволствията и развитието на цивилизацията вървят ръка за ръка. Ако за теб удоволствието това е да си навлечеш анцуга, да се завлечеш до кръчмата и да се наливаш с мастика, докато въздухът трепти от извивките на разни чалга повлекани – значи не си цивилизован.

Как изглежда подобно занимание, правено от цивилизован човек ли? Ето как.

Първото решение, което взимаш, е да си уточниш какво точно удоволствие искаш тази вечер. Все пак, докато за средния простак удоволствието е едно – да се напие, наплюска и пр., за цивилизования човек удоволствието е разнообразие. Да речем, решаваш да ходиш на кръчма. После се замисляш в коя. Какъв тип хора искаш да те заобикалят точно днес? Решаваш и това и се обличаш за вечеря.

Не вдигайте вежди. Обличането според ситуацията е едно от истински цивилизовани удоволствия на този свят, тъй като представлява упражнение по онази сдържаност, онова разбиране за разликите между нещата, което е цивилизацията.

На опера – с вечерно сако и черна папионка. Ако е дневно представление – пак с вечерно сако, но с дневна папионка. На рок клуб – с кожено яке. На джаз клуб – с кадифени панталони и артистична риза. На вечеря с художници – свободно, но стилно. На вечеря с банкери – с двуреден тъмен костюм. И т.н.

Да не влизам в света на вратовръзките, защото там няма край. Но дори и в секса – удоволствие, което всеки си мисли, че познава, не става дума за елементарно, неразчленено, еднообразно ебане. И в секса удоволствието е въпрос на градации, фини разлики и възпитание на възприятията. Онова, което правиш с начинаеща девойка, не е онова, което правиш със зряла жена. Не предлагаш на връзка еднодневка онова, което предлагаш на по-траен полов партньор.

Едва тогава, когато научиш правилата, когато усвоиш даденото удоволствие на всичките му равнища и във всички ситуации, качваш по-високото ниво -  нарушаването на правилата. Не е възможно да получаваш удоволствие от нарушаването на правилата, ако преди това не си ги усвоил. Затова сексът на публични места е например удоволствие от висш порядък. Никой простак не е способен на това, тъй като просто не е цивилизован.

Да се съблечеш в Южния парк и да ти правят орални виртуозности посред бял ден, да правиш секс на стълбите на църквата "Света Неделя", точно на пъпа на София, да свършиш едновременно с партньора си на терасата на елитен клуб-ресторант, докато зад гърба ти ромоли пиано, а клиентелата се радва на поредното кулинарно чудо – това, приятели, е удоволствие.

Нарушаваш правилата не защото не ги знаеш, а защото ги знаеш. И да те сгащят, така да се каже, без гащи, няма да те заклеймят като простак. Пробвайте и ще се убедите. Стилното нарушаване на правилата за удоволствие – това не е простащина.

Удоволствието, изпълнено със стил, е крепител на цивилизацията. Това се постига трудно. Когато е просто разпищолване, е терористично нападение срещу цивилизацията. Това се постига лесно.

Изборът е ясен, решението всеки си го взима сам.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


86 коментара
  • 1
    kokou1 avatar :-|
    kokou1
    • -53
    • +117

    Е.а ти снобарщината, Евгени!

  • 2
    nicks avatar :-|
    nicks
    • -14
    • +102

    Интересна статия, но определено мисля, че има хора, които имат и други интереси.

  • 3
    maximxx avatar :-|
    Максим
    • -15
    • +232

    Статията става, но залита прекалено много в неправилно формулиран биполярен модел - дебел и мазен чалгаджия по анцуг срещу метросексуален полугей, който си е обличал артистичната риза с огромна наслада поне 30 минути.

  • 4
    galarad avatar :-|
    galarad
    • -18
    • +215

    Не съм съгласен с автора. В живота съм се срещал с наистина богати българи, за които числото милион не впечатлява. Те се обличат елегантно, дори и да са простаци (просто защото дрехите, които носят не са създадени от простаци). Те купуват изкуство, дори и да не го разбират. Те се хранят в най-елитните ресторанти, където храната е качествена, разнообразна и здравословна, а нерядко си имат собствен екип, който се грижи за приготвянето на храната им.

    Те наемат най-добрите и ползват най-доброто, нерядко със специална доставка по куриер от другия край на света.

    А тези, за които професор Евгений Дайнов говори, със сигурност съществуват, но са рядкост в групата на богатите, ако въобще ги има. Такъв може да е местният "големец" на село, кварталната мутра, собственикът на някоя кръчма и т.н.

    Сексуалния финал на статията е пълна пародия и поне в мен предизвиква съжаление. Да говориш за естетика, за култура и да завършиш с възхвала на секса "на терасата на елитен клуб-ресторант" е някак си... не много елитно. По-скоро се вписва в образа на тези с тавите кебапчета и пържоли.

  • 5
    moreni avatar :-P
    moreni

    Анцузи и ламе, хаха много точно! И цивилизацията като сложно удоволствие. Обаче сложността от даден момент нататък се превръща в предвзетост. И почваме да си говорим за мярата. Древен разговор, нали :)

  • 6
    the_carrot avatar :-|
    Carrot

    Всичко беше достоверно, докато не прочетох края.....предполагам авторът просто се опитва да ни подскаже нещо за извисеността при секса, НО това е адски хлъзгава материя и е по-добре човек да не стъпва в мътните води на желанията :))

    Какво значи да не можеш да си сдържиш оная работа и да се **** на публично място на фона на пиано или църковни камбани:)))
    не извисяване, то си има имена: нарцисизъм /велик любовник, неустоим/ и ексхибиционизъм /насладата все пак някой да те види/. Но това не е привилегия на цивилизованите, драги ми писателю.

  • 7
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Само искам да питам, как се вмества груповия секс в думата "изискано"? А още нещо - по действителен случай е, момиче духа на десет човека в тоалетната на дискотека - това изискано ли е?
    Накрая искам да попитам, защо елитно е да се държиш културно, а свръх елитно да се държиш като животно. Трябва ли първо сам да изградиш окови за да чувстваш жив после като ги строшиш.

    Това ми напомня, че като малък ми правеше голямо удоволствие след като много време съм строил замък в пясъка да го разруша собственоръчно.
    Всъщност съм напълно съгласен, че разнообразието е истинското богатство. Това да отделяш много време на облеклото, не ми се струва разнообразие пък било то и в различни стилове... РАзнообразие за мен би означавало всеки ден да изглежда уникално като преживяване без значение как съм се облякъл и дали правя секс. Най-необходимото условие за да се осъществи е контакта с различни хора, всеки с неговите емоции и пристрастия, идеали и битие...

  • 8
    id_3 avatar :-P
    Id_3
    • -21
    • +141

    Поредният жалък псевдоинтелектуален псевдоелитарен клиширан напън на Дайнов. Не знам на кое да се смея повече в този неадекватен текст- на жалката категоризация на ламетата и анцузите или на абсурдния край в "елитния клуб ресторант".

  • 9
    kakawida avatar :-|
    kakawida

    ПретенЗии, претенЗии... След Петроний май няма някой, който официално да е обявяван за "арбитрум елеганциорум", но автора се бори здраво за този пост. Уви! Според мен залита към гей аудиторията. Да им е честит!

  • 10
    daniel123 avatar :-|
    daniel123

    Написаното е напълно вярно. Представите на огромна част от българите за удоволствие, забавление и успех са просташки.

    Финалът на статията - за секса на публично място, е твърде краен, но е вярно, че преди да нарушаваш правилата, е необходимо да ги научиш и да придобиеш определена култура (характерна за онази част от света, в която е създадена съвременната цивилизация и където хората живеят далеч по-добре от нас от много векове насам) и да не ги нарушаваш като простак.

    Не зная защо авторите на отрицателните коментари по-горе не разбират, че текстът не е снобски, нито Евгени Дайнов твърди, че е необходимо да бъдем с прекалено изискани обноски - като по учебник. Става дума за това, че е необходимо просто да бъдем културни хора и статията е отрицание на заливащата ни простащина (характерна преобладаващо за българите със селски произход).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал