Нови хоризонти за хедонизма

Източник: Shutterstock

Да си хедонист е сладка работа – по този въпрос две мнения няма. И най-големите противници на тези разпуснати възгледи за живота си дават сметка, че са се прецакали в избора си. Всяко друго философско течение навява асоциации с асоциални типове, които си губят времето да разсъждават над живота вместо да го живеят. В същото това време хедонистът си се наслаждава на глътката вино, с едната ръка гали нечия плът, а с другата се протяга. И между глътките и тръпките дори намира време допълнително да почеше егото си, изграждайки система от философски разсъждения, които да му отиват на начина на живот. А всъщност всеки искрен трактат по хедонизъм би могъл да съдържа само две простички думи – "Оооох, кеффф..." – изписани бавно и многократно върху 1200 страници. Докато едни хора си губят времето да се съобразяват с моралните капани, с които е осеян живота (че и смъртта), хедонистът предпочита да си вземе всичко тук и сега, защото после не се знае. Като при избора, който получаваш като спечелиш джакпота в една американска лотария – искаш 15 милиона сега или 65 милиона в рамките на следващите 30 години. Хедонистът взима сега, защото изобщо не е сигурно дали ще има следващи трийсет години.