Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
До пролетта на миналата година никога не бях ходила до Бузлуджа. Може би така и нямаше да отида, ако не беше фотографът Никола Михов, на когото дължа това преживяване. Неговата идея беше да пътуваме заедно с архитект Георги Стоилов – авторът на паметника, който се оказа, че не е стъпвал там от времето на "тържественото откриване" през 1981 г. Така щях да бъда в компанията на един запален "фен фотограф" на Бузлуджа като Никола, който беше изчел всичко възможно по темата, и на архитекта, който не беше виждал произведението си почти цели 30 години. Стори ми се доста интригуващо.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
43 коментара
Много силно. И много добре илюстрира какво изпитват 80% от населението на тази държава - безразличие.
А защо не пуснахте фото-галерия?
Такива паметници на културата трябва да се пазят и поддържат. Не можете да си представите колко ценно ще е след 50 или 100 год. Но нали всичко ни е все тая... :(
Дааа, наистина е въздействащо. Архитектурата на този паметник е чудесна и наистина е добре паметниците да се пазят, независимо за какво са построени и какво възхваляват. Все пак те са историята ни.
Хм примерно новият фараон да се ядоса на предшествниците си и да разруши Хеопсовата пирамида :-)
...
Прекрасно би било да уважаваме миналото си, каквото и да е то и независимо дали ни допада или не.
Много пъти съм ходила на Шипка, но никога не и на Буздлуджа. А изглежда интересно и силно наситено с разнородни емоции.
Летяща чиния на (предполагаемото) лобното место на Хаджи Димитър ...
Чудесен материал, много добре описан.
Бузлуджа и за мен винаги е било много интересно, странно и провокативно място.
Но като фотограф и мен ме привлича с архитектурата си и състоянието, в което се намира. Прилича на умиращ исполин, все едно разяждан отвътре, но все още непоклатим там на върха!
За съжаление си мисля, че паметника на Бузлуджа е най-яркото доказателство, как ние не можем да оценим миналото, да го преценим трезво и да извлечем полза от него. Във всички други държави това щеше да е паметника на комунизма и да има тъли с туристи и родители да водят децата си там да им показват какво е било навремето, нещо което ние така и не запазихме.
И все пак за да не съм голословен и от мен една снимка от Бузлуджа - http://atphoto.bg/photos/index.php?fi=buzludja_120
Тъжно...
Тъжно минало...
Тъжен паметник...
Тъжно безразличие...
Събирам група да ходим през пролетта, време е.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.