С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

36 24 фев 2011, 16:56, 8130 прочитания

Само за жени:

дали все още рушим стената между половете или в крайна сметка я бетонираме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

След олимпиадата в Пекин сайтът за смешни грешки на английски език engrish.com въведе нова категория – Chinglish – за грешно преведени надписи от китайски на английски. Неустоими са – като найлоновата покривка за маса, на чиято опаковка пише: "Нов тип покривка Без отрова Без вкус".* Но единственото, което запазих на харддиска, е табелка от тоалетна с нарисувано човече с пола, под което е китайският йероглиф за жена, а под него английският му превод – Feman**. Дали Фимен е нежната страна на Супермен? Или другото име на Железния човек (Fe – е съкратеният символ за желязо от Менделеевата таблица)? Хареса ми как чисто езиково, като смесиш две женски (female и woman), пак избива някакъв мъж. А и ако някога се наложи да дам име на възгледа ми за разделението между половете, "фименизъм" е добър кандидат.

По принцип не смятам, че полът е най-важната или определяща характеристика за един човек. Дори и в зададените ни семейни и сексуални роли възможността за известна хлабавост позволява да се наместим по-удобно в тях. Да кажем, че полът е пръстен, който носим постоянно, но е добре да знаем, че не се е сраснал с кожата. И че дори понякога можем да го свалим, за да бъдем едно аморфно, неопределително себе си.


Удобно настанена в тази толерантна позиция, не мислех, че балансираният ми свят може да бъде застрашен. Докато нещо толкова подразбиращо се като пазарната сегрегация не започна да ме разсмива и дразни. Започвам и да се чудя колко крачки отделят това, което е "само за жени" от "забранено за жени".

От моя гледна точка всичко започна с историята на две забележителни героини на нашето време. Ето сухите факти:
През 1994 г. Кандис Бушнел започва да списва колонка за вестник "Ню Йорк обзървър", която нарича "Сексът и градът".
През 1995 г. Хелън Фийлдинг започва анонимна колонка за лондонския вестник "Индипендънт". През 1996 г. тя сглобява статиите си в книгата "Дневникът на Бриджит Джоунс". Първоначално продажбите са скромни, но изданието с меки корици от следващата година става международен бестселър.

Тогава излиза и книгата на Кандис Бушнел "Сексът и градът".



Оттам нататък паралелните сюжети на Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс избуяват до феномен с гигантски размери, който едва ли ви е подминал.

Сериалът "Сексът и градът" (1998 – 2004) има главоломен успех, а повторения му и досега се въртят в близо 30 държави. През 2001 г. излиза филмът "Дневникът на Бриджит Джоунс", който има огромна популярност, но все още не се смята за чисто "женски". Чак през 2008 г., след съсипващия успех на "Мама миа" и "Сексът и градът" (приходите от двата надхвърлят милиард долара), продуцентите в Холивуд се усетиха. Че цяло десетилетие са принуждавали половината население да гледа супергерои. И решиха, че сега вече могат да пробутат на "женската публика" всичко, стига да е увито в розова панделка.

Като следствие маркетингът подостри инструмента си за целево сегментиране на пазара и започна да кълца наред тънки филийки, предназначени "само за жени". Дебатът за правата на жените беше избутан в политиката, а обувките им станаха модел за производство и продажба на книги и филми. Свикнахме толкова бързо с отделния щанд за жени, че не си даваме сметка – самите продукти, които го легитимираха, не са замислени като полово детерминирани. Също както и "Жени на ръба на нервна криза" на Педро Алмодовар (1988 г.), историите на Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс не са с категорично зададени ХХ хромозоми. Първоначалният бум на успеха им се дължи на качества, ценени и от двата пола. Сега обаче, когато разделението е налице, реакциите вече са крайно поляризирани.

Само че тенденциите не са необратими и формулите не са безотказни. Чиклит вече се превърна в стигма, а "женските филми по книги" не гарантират приходи, дори и да са с Джулия Робъртс. Но като че ли у нас точно сега вече всички искат да яхнат тази кобила. От производителите на хляб до банките. Женските сериали прерастват в женски канали, защото така е много по-лесно да трупат накуп реклами от сорта на: "Дори любимият няма да може да престане да те обожава." Женските нужди се свеждат до пазаруване, некалорично ядене, поддържане на секси фигура и плоски духовни прозрения.

Да се празнува 8 март винаги е било някак неловко, но сега, 100 години след обявяването му за Международен ден на жената, вече знам точно как ще протече денят ми: Ще започна с чаша аюрведически "чай за активната жена" (с корен от женско биле) и тънка филийка от хляб "Дамски каприз", който тежи 250 г, струва 2.70 лв. и съдържа "брашно, захар, олио, яйце на прах, с. мляко (sic), мед, набухвател, аромати". После ще извадя розовия си телефон и ще поканя приятелки на "женска пържола" в аржентински ресторант, където пак ще платим повече за по-малко, защото е "диетично". След това, тракайки с гланцираната си ноктопластика по сладкото ми, "коригирано" (слава богу, не от д-р Сердев) носле, се чудя как да запълня следобеда. Дали да не проверя този банков филиал за жени? Казват, че е първият в България, и обещават "специално разработени за Вас банкови инебанкови продукти и услуги". Коя небанкова услуга да си пожелая? Разсеях се. Или да си купя книга – "Малки сладки лъжкини Книжка 7: Мис Безсърдечна" или "Интригантката: Така ми харесва"? Защо не на кино – крайно време е да прегледам носоглътката на Кристина Агилера в "Бурлеска". Или "Просто секс" – този Аштън Къчър е много сладък и май че е син на Брус Уилис***. Ето, че се обърках. При всички тези възможности пак не мога да избера правилните продукти. Защото съм само жена.


* Senior New Type Tablecloth No Poison No Taste http://www.engrish.com/2011/01/goes-down-much-easier-now/


** http://www.engrish.com/2008/12/gender-dysphoria-approved/

*** Всички изредени продукти, услуги и заглавия са реални и актуални. Д-р Сердев е първият осъден у нас пластичен хирург, а Аштън Къчър всъщност се ожени за бившата жена на Брус Уилис


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: жена маркетинг

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

12 юли 2019, 1658 прочитания

Да снимаш Пабло Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо

12 юли 2019, 1802 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Модерни времена

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

Мицотакис - наследникът на династия, който иска да е аутсайдер

Гръцкият премиер поддържа имидж на представител на ново поколение политици, но някои го виждат като част от статуквото, банкрутирало страната

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор