Само за жени:

дали все още рушим стената между половете или в крайна сметка я бетонираме

След олимпиадата в Пекин сайтът за смешни грешки на английски език engrish.com въведе нова категория – Chinglish – за грешно преведени надписи от китайски на английски. Неустоими са – като найлоновата покривка за маса, на чиято опаковка пише: "Нов тип покривка Без отрова Без вкус".* Но единственото, което запазих на харддиска, е табелка от тоалетна с нарисувано човече с пола, под което е китайският йероглиф за жена, а под него английският му превод – Feman**. Дали Фимен е нежната страна на Супермен? Или другото име на Железния човек (Fe – е съкратеният символ за желязо от Менделеевата таблица)? Хареса ми как чисто езиково, като смесиш две женски (female и woman), пак избива някакъв мъж. А и ако някога се наложи да дам име на възгледа ми за разделението между половете, "фименизъм" е добър кандидат.

По принцип не смятам, че полът е най-важната или определяща характеристика за един човек. Дори и в зададените ни семейни и сексуални роли възможността за известна хлабавост позволява да се наместим по-удобно в тях. Да кажем, че полът е пръстен, който носим постоянно, но е добре да знаем, че не се е сраснал с кожата. И че дори понякога можем да го свалим, за да бъдем едно аморфно, неопределително себе си.

Удобно настанена в тази толерантна позиция, не мислех, че балансираният ми свят може да бъде застрашен. Докато нещо толкова подразбиращо се като пазарната сегрегация не започна да ме разсмива и дразни. Започвам и да се чудя колко крачки отделят това, което е "само за жени" от "забранено за жени".

От моя гледна точка всичко започна с историята на две забележителни героини на нашето време. Ето сухите факти:

През 1994 г. Кандис Бушнел започва да списва колонка за вестник "Ню Йорк обзървър", която нарича "Сексът и градът".

През 1995 г. Хелън Фийлдинг започва анонимна колонка за лондонския вестник "Индипендънт". През 1996 г. тя сглобява статиите си в книгата "Дневникът на Бриджит Джоунс". Първоначално продажбите са скромни, но изданието с меки корици от следващата година става международен бестселър.

Тогава излиза и книгата на Кандис Бушнел "Сексът и градът".

Оттам нататък паралелните сюжети на Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс избуяват до феномен с гигантски размери, който едва ли ви е подминал.

Сериалът "Сексът и градът" (1998 – 2004) има главоломен успех, а повторения му и досега се въртят в близо 30 държави. През 2001 г. излиза филмът "Дневникът на Бриджит Джоунс", който има огромна популярност, но все още не се смята за чисто "женски". Чак през 2008 г., след съсипващия успех на "Мама миа" и "Сексът и градът" (приходите от двата надхвърлят милиард долара), продуцентите в Холивуд се усетиха. Че цяло десетилетие са принуждавали половината население да гледа супергерои. И решиха, че сега вече могат да пробутат на "женската публика" всичко, стига да е увито в розова панделка.

Като следствие маркетингът подостри инструмента си за целево сегментиране на пазара и започна да кълца наред тънки филийки, предназначени "само за жени". Дебатът за правата на жените беше избутан в политиката, а обувките им станаха модел за производство и продажба на книги и филми. Свикнахме толкова бързо с отделния щанд за жени, че не си даваме сметка – самите продукти, които го легитимираха, не са замислени като полово детерминирани. Също както и "Жени на ръба на нервна криза" на Педро Алмодовар (1988 г.), историите на Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс не са с категорично зададени ХХ хромозоми. Първоначалният бум на успеха им се дължи на качества, ценени и от двата пола. Сега обаче, когато разделението е налице, реакциите вече са крайно поляризирани.

Само че тенденциите не са необратими и формулите не са безотказни. Чиклит вече се превърна в стигма, а "женските филми по книги" не гарантират приходи, дори и да са с Джулия Робъртс. Но като че ли у нас точно сега вече всички искат да яхнат тази кобила. От производителите на хляб до банките. Женските сериали прерастват в женски канали, защото така е много по-лесно да трупат накуп реклами от сорта на: "Дори любимият няма да може да престане да те обожава." Женските нужди се свеждат до пазаруване, некалорично ядене, поддържане на секси фигура и плоски духовни прозрения.

Да се празнува 8 март винаги е било някак неловко, но сега, 100 години след обявяването му за Международен ден на жената, вече знам точно как ще протече денят ми: Ще започна с чаша аюрведически "чай за активната жена" (с корен от женско биле) и тънка филийка от хляб "Дамски каприз", който тежи 250 г, струва 2.70 лв. и съдържа "брашно, захар, олио, яйце на прах, с. мляко (sic), мед, набухвател, аромати". После ще извадя розовия си телефон и ще поканя приятелки на "женска пържола" в аржентински ресторант, където пак ще платим повече за по-малко, защото е "диетично". След това, тракайки с гланцираната си ноктопластика по сладкото ми, "коригирано" (слава богу, не от д-р Сердев) носле, се чудя как да запълня следобеда. Дали да не проверя този банков филиал за жени? Казват, че е първият в България, и обещават "специално разработени за Вас банкови инебанкови продукти и услуги". Коя небанкова услуга да си пожелая? Разсеях се. Или да си купя книга – "Малки сладки лъжкини Книжка 7: Мис Безсърдечна" или "Интригантката: Така ми харесва"? Защо не на кино – крайно време е да прегледам носоглътката на Кристина Агилера в "Бурлеска". Или "Просто секс" – този Аштън Къчър е много сладък и май че е син на Брус Уилис***. Ето, че се обърках. При всички тези възможности пак не мога да избера правилните продукти. Защото съм само жена.

* Senior New Type Tablecloth No Poison No Taste http://www.engrish.com/2011/01/goes-down-much-easier-now/

** http://www.engrish.com/2008/12/gender-dysphoria-approved/

*** Всички изредени продукти, услуги и заглавия са реални и актуални. Д-р Сердев е първият осъден у нас пластичен хирург, а Аштън Къчър всъщност се ожени за бившата жена на Брус Уилис

Етикети

жена маркетинг
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


36 коментара
  • 1
    inka19 avatar :-|
    inka19

    Шегата с А.Кътчър и Брус Уилис вече я направи британският актьор Рики Жерве като водещ на тазгодишната церемония "Златен глобус".
    Иначе статията не е лоша.

  • 2
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    изглежда, че съдбата на моето поколение е да се справя с махмурлука, оставен от феминизма. със замяната на строго разграничените полови идентичности, без съмнение желателен ход с оглед максимизирането на екзистенциалната свобода, с един по-гъвкав модел, наследяваме също и една идеология, която в момента произвежда огормен брой псевдо-мъже и от двата пола.

    нежният се е амбицирал, вече догонва в повечето показатели и днес никой не би се учудил да види жена-едикакво си. всъщност, вече едва ли остават позиции, където откорвено може да се намери "първата жена-едикакво си". силният пол пък се е деморализирал, поне донякъде, от тази гледка и или се подвизава в измисления свят на псевдо-мъжество (или "мачизмо" с неговите "кучки" и прочее) или го избива на традиционно нехарактерна мекушавост и безгръбначност. докато идеята се комерциализира, и двата пола губят.

    без да се опитвам безвкусно да намекна, че завръщане към каквато и да била форма на патриархия е желателно (тъй като смятам всяка форма на зависимост за пагубна както за зависимия, така и за принципала), липсата на кавалери - най-често чуваното оплакване сред познатите ми от женския пол - е пряко предизвикана от рядкостта на истински дами.

  • 4
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#3] от "Еми":
    наистина ли държите да чувате повече точно за тези теми? Не затънахме ли и без това предостатъчно в анално-сексуална тематика и терминология? Дали да не оставим някои неща скрити и интимни? И дали да не оставим хората сами да определят какви мъже или жени желаят да са, или просто са... Предполагам, че това е искала да каже авторката, но за съжаление вместо да предложи нещо ново просто е изпаднала в стари клишета, както са направили и горните коментиращи

  • 5
    daenerysm avatar :-|
    Михаела Савова

    Ivaylo Chatov: "...липсата на кавалери - най-често чуваното оплакване сред познатите ми от женския пол - е пряко предизвикана от рядкостта на истински дами..." - Много вярно, но не разбирам, защо за това трябва да се обвиняват т.нар. феминистични книги и сериали. Аз обвинявам "чалгаризацията" и потъването на всякакви морални ценности и - честно казано - предпочитам да изгледам повторение на "Сексът и Градът", отколкото да си изгладя мозъчните гънки с поредния турски, бразилски и не знам още какъв сериал ;)
    И относно 8-ми март - не, че бих направила нещо от горепосочените неща, но според мен нормалните жени в България (изключвам типажи от сорта "мутреси", "кифли" и подобни) заслужават поне един ден да се поглезят - тъй като те работят на пълен работен ден, след това се плибират вкъщи и продължават да работят - мъж, деца, домакинство - не са много мъжете, които помагат или поне оценяват това. Слава Богу, има и такива! :)
    Поздрави и с пожелания за незабравим 8-ми март на всички нормални жени :)

  • 6
    bbm avatar :-|
    bbm

    "Има ли смисъл, когато няма значение." - за говоренето става дума. Хубава тема, кофти разработка.
    Има прекрасни жени, има и прекрасни мъже и те никога не са били на изчезване, но винаги са били в критичните проценти за масата.

  • 7
    est.1985 avatar :-P
    est.1985

    Обичам 19 годишни мацки в разни стаи 2 звезди :)

  • 8
    yanislav_russev avatar :-P
    yanislav_russev

    Заради "Женските нужди се свеждат до.... и плоски духовни откровения" авторката много ми се вдигна в очите :)

  • 9
    asystolette avatar :-|
    Теодора

    Това е абсолютно вярно, че маркетингът толкова рязко детерминира различия в половете..

  • 10
    gt avatar :-P
    гт

    Стига, де - това звучи като Девствен пояс:

    Само за жени:дали все още рушим стената между половете или в крайна сметка я бетонираме

    :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал