Черно на бяло

Дали модният бизнес е толкова "нетолерантен към расизма", колкото твърди

Модели на Valentino по време на седмицата на модата в Милано, юни 2007
Модели на Valentino по време на седмицата на модата в Милано, юни 2007    ©  REUTERS/Alessandro Garofalo
Модели на Valentino по време на седмицата на модата в Милано, юни 2007
Модели на Valentino по време на седмицата на модата в Милано, юни 2007    ©  REUTERS/Alessandro Garofalo

Преди броени дни "Диор" отстрани своя топ дизайнер Джон Галиано заради скандалното му поведение – той влязъл в конфликт с непознати в едно парижко кафене, отправяйки им антисемитски и расистки обиди. В любителското видео се чува как Галиано казва: I love Hitler. Реакцията на модната къща беше мигновена. Изпълнителният директор на Dior Couture заяви, че думите на Галиано са "в пълно противоречие с основните ценности, които винаги са били изповядвани от модната къща на Кристиян Диор".

Дали обаче модният бизнес е толкова "нетолерантен към расизма", колкото твърдят от "Диор".

Стандартът, който ни преследва навсякъде, е синеоки блондинки с тесни носове и прави коси. Според непредставените става дума за расизъм. Дизайнерите се оправдават с какво ли не - с пазара, с модата, с това, че цветнокожите им клиенти са малко - независимо дали са в Европа, Африка или Северна Америка. "Чернокожите не се интересуват от котюр", твърди Карл Лагерфелд пред френската телевизия F2 и допълва, че сред тях няма и много известни, които да покани за рекламни лица. Сред всичко това е и схващането какво е красотата, което е все още много, много, хм, бяло.

Клиентите трябва да се идентифицират с лицето на марката, а по-голямата част от богатите са бели и според пазарната логика на модистите бедните цветнокожи не трябва да рекламират "техните" брандове. Това не е расизъм, а статистика - според списъка на Forbes милиардерите с африкански произход през 2007 г. са 0.21% от всички милиардери, сред тях и до момента лидер е Опра Уинфри с 2.4 мрд. долара, но тя дори не е сред първите 50. Все пак не за всичко е виновен пазарът - петимата на върха са двама индийци, един мексиканец и двама бели американци. Правилото обаче не важи за манекенки с индийски, латино и азиатски черти. Клиенти на скъпите марки не са само свръхбогатите, логото носи със себе си статус, за който някои хора биха хвърлили повече, отколкото могат да си позволят.

Съмнявам се, че когато Том Форд ми каже да му доведа красиво момиче, има предвид цветнокожа, казва пред Jesebel Джеймс Скъли, който селектира фотомодели за ревюта, и допълва, че тенденцията, която Prada започнаха през 2000 г., е да се търсят "безцветни" лица. Според модния репортер на "Ню Йорк таймс" и автор на книгата Style Noir, Констанс С.Р. Уайт (която е тъмнокожа въпреки името си), в сравнение с 70-те и 80-те години, общият брой на известните черни фотомодели е намалял. Петдесет години след разцвета на движението "Черното е красиво" не е постигнато много, предпочитани са африканки със светли кожи и европеидни черти. Ако природата не е била благосклонна, на помощ идват козметиката и пластичната хирургия - ако сравним ранни снимки на известни личности в миналото и настоящето, ще видим, че носовете са изтънени, лицата са избледнели, косата е изправена. Дори Наоми Кембъл е естествено къдрава, ако вярваме на детските й снимки.

Те не разбират красотата на чернокожите, казва Констанс С.Р. Уайт. Според нея част от проблема е, че няма дизайнери и модни фотографи, които да популяризират това разбиране. Как изобщо се е стигнало до цветнокожи фотомодели, щом са толкова нежелани?

Първият професионален фотомодел от афроамерикански произход е Доротеа Чърч, която пробива във Франция в края на 40-те. Започва със снимки за Dior, продължава с Balmain, но на французите и през ум не им минава да я продават в САЩ - когато от американското списание Ebony искат снимки на Чърч, те отказват, защото се страхуват, че ще "отблъсне американските им клиенти". По това време работи и Офелия Девур, която пък е първата със смесен (в случая - германско-африкански) произход. Помага светлата й кожа, агенцията я предлага като момиче от Норвегия. Повечето си ангажименти получава от Европа. Двете са сред малкото изключения - по това време етно фотомодел означава да се снимаш само в списания с етноаудитория. До големия пробив през 60-те и 70-те остават близо 20 години. Според скорошна статия в New York Times модната индустрия в САЩ дължи своя успех на екзотиката на чернокожите - те са нещо, което Париж не може да предложи. "Дизайнерите искаха да покажат разнообразието и вълнението на улицата", казва пред NYT Харолд Кода, куратор на изложба, посветена на моделите с африкански произход. В ерата на хипитата интересът към различното процъфтява, но това се дължи и на силната музикална сцена на афроамериканците. На тях започва да се гледа като на новия идеал, идващ от Новия свят. Едва ли е случайно, че по това време се появява Наоми Симс, спрягана за първия черен супермодел. Отхвърлена от много агенции като "твърде черна", тя става става корица на приложението за мода на NYT, следва и големият пробив с участие в рекламата на телефонната компания АТ&Т и корица за списание Life през 1969 г. Монополът на блондинките в американския Vogue е разбит от Бевърли Джонсън през 1974 г., година по-късно е френският Elle. Голяма козметична компания наема цветнокожа за основно лице на кампанията едва през 1992 г. - Revlon подписва с Вероника Уеб. Дори в най-добрите времена за цветнокожите фотомодели те често са описвани като героини на "Моята прекрасна лейди" - май за доста хора е трудно да повярват, че цветнокожите могат да са с добър статус в обществото. Докато пробива, дори Иман е представена като бедно сираче, намерено да пасе козите. Всъщност тя е студентка по политология и идва от семейство на дипломат и лекарка.

След години на критика, че показват само бели модели, тази година седмицата на модата в Ню Йорк получи похвала, че е намерила правилния етнически баланс. Дефилетата са хубаво нещо, но рекламните кампании са тези, които ти осигуряват прехраната, казва пред NYT едно от младите лица, Шанел Иман (р. 1990, четвърт корейка по майчина линия, с баща афроамериканец). Наоми Кембъл се оплаква, че й отказват да бъде корица - тя има само седем на Vogue, за сравнение, колежките й Линда Еванджелиста и Жизел Бюндхен са съответно с 13 и 12. Естествено има и изключения - рекламните лица на Burbеrry за тази пролет са Саша М'Бай и Джордан Дън, която е основната конкурентка (и бивша най-добра приятелка) на Шанел Иман. Пред тийнейджърското издание на Vogue Джордан казва: "Не сме много (цветнокожите модели - бел. ред.), хората казват на Шанел, че заемам нейното място." Едва ли е съвпадение, че в началото на кариерите им отношенията между Кембъл и Тайра Бенкс са подобни.

И ако положението с чернокожите е такова, какво могат да кажат представителите на по-малките етнически групи. Близначките Шанън и Шана Бейкър са едни от малкото модели с индиански произход, все още никой не е чувал за модел ескимос, но виж, абориген има - миналата година Саманта Харис се превърна в сензация като корица на австралийския Vogue, а в момента е сред лицата на марката Country Road. Времето ще покаже дали това е начало на някаква промяна. Австралийският Vogue е снимал за пръв път аборигенски модел през 1993 г., но това не променя по никакъв начин положението на етномоделите. "Откакто Азия е един от големите ни пазари, винаги гледаме да има поне един азиатски фотомодел в дефилетата", казват от Louis Vuitton на дискусия по темата на списание Jesebel. Явно, ако африканците или афроамериканците бяха сред приоритетните клиенти, същото щеше да важи и за тях. Но ако е вярно, че богатите бразилки с по-тъмна кожа са бесни, защото бразилките на модния подиум са само блондинки, а местните власти са наредили да има поне 10% чернокожи на седмицата на модата в Сао Пауло, значи скоро ще има промяна. Пазарът диктува.

Още от Капитал