Там сред цигарен дим, бира и ирландска музика извадих една банкнота от 5 лева и започнах да разказвам за Иван Милев, за българския сецесион и движението "Родно изкуство" – може би най-успешният български опит да съчетаем европейските влияния и родните традиции, за размирното десетилетие около 1920 г. – с атентата в църквата "Св. Неделя" и убийството на Гео Милев, за опитите ни да намерим себе си, кои сме и къде сме…

Говорих близо 20 минути, а когато приключих, Джон, Мелиса и Колъм замълчаха, а Марк извади 10 паунда, погледна ги и каза: "Странно, а при нас на всички банкноти е само кралицата…"

Така се роди идеята за изложба, която да разказва България и българската история по нестандартен начин, отвъд обичайните клишета за вътрешна или външна употреба. Изложба, която да представя не славните революционери и българското кисело мляко, а сложното преплитане на частно и публично в живота на седем необикновени личности, които същевременно са просто седем живи, накърними, отдадени, мразени и обичани човешки същества.

През 2009 г. с Весела Ножарова и Георги Господинов започнахме да се вглеждаме все по-внимателно в банкнотите, да четем текстовете по тях и да ги поставяме в контекст, да разпознаваме и откриваме изобразените предмети, да се забавляваме със скритите детайли, да откриваме директни и символични връзки между седемте личности.

Днес, почти пет години след онази септемврийска вечер в Cassidy’s, изложбата е тук, пред очите ви, в софийската Централна баня.

Петър Берон като гинеколог и астроном (с внушителния си телескоп от банкнотата), но и като първи радетел и спомоществовател на женското образование в България. Стамболов като поет (по-популярен от Ботев за времето си) и същевременно като жертва на едно от най-жестоките политически убийства в съвременната българска история. Алеко като пейзажен фотограф (с три снимки, които за пръв път се показват пред публика), но и първи критик на фолклорно-кичовия образ на България. Паисий, видян през съвременните употреби на "История славянобългарска". Славейков и Мара Белчева в любовен диалог чрез разменените пощенски картички. Свети Иван Рилски, който ни пита какво ще изберем – плодовете или златото? Иван Милев с цялото богатство на багрите и приказните детайли от картините си, включително с оригинала на прекрасната "Жътварка", която сме свикнали да не забелязваме върху 5-те лева.

Изложба, която разказва лично за миналото и едновременно с това постоянно търси връзката с днешния ден. И поставя въпроса с какво тези седем личности са важни за нас днес. Лицата им са всеки ден пред очите ни, но носим ли по нещо от тях в мислите и сърцата си?

В процеса на работа Весела, Георги и аз научихме много неща – за всеки от тази "Великолепна седморка", за българската история, за гордостта и за срама, за границите между казаното и премълчаното, за екипната работа.

Но един от най-големите уроци беше за нуждата от партньорство. Започнахме този проект в екип от трима души, а в последните дни за изложбата работиха над 20 човека от различни фирми и организации. Получихме доверието и подкрепата на бизнеса, страхотно пространство от местните власти, професионална помощ от рекламна агенция, над 10 уникални експоната от 6 музея в София и страна, без да говорим за всички колеги и приятели, които ни подкрепяха и помагаха с каквото могат през последните 5 месеца. В крайна сметка създадохме изложба, която е иновативна, интерактивна и европейска. Изложба, която си заслужава да видите.

"Парите разказват" е в Софийската минерална баня до 10 май 2011 г.

*Юрий Вълковски (р. 1974) е преподавател, изследовател и практик в областта на културата. Директор на Фондацията за градски проекти и изследвания