В какво се превръщат градините

Като малък всеки е имал скривалище. Тайно място, в което се е чувствал защитен от външния и потопен в своя собствен свят. Международният фестивал на градините се връща към тази идея за 12-ото си издание и задава на участниците въпроса "Как изглеждат тайните градини днес?". Те са част от нашия живот в буквален и преносен смисъл. Стимулират въображението и са заредени с емоции, мистерии и чудеса", твърдят организаторите. Двайсет и пет дизайнерски екипа от САЩ, Германия, Канада, Австралия, Франция, Италия и Швейцария материализираха своите идеи в ботаническата градина Les Jardins de Metis/Reford Gardens на бреговете на река Сейнт Лорънс в Квебек от юни до октомври. Елзи Рефорд, градинар и колекционер на растения, създава градината преди половин век и продължава да я обогатява в продължение на над 30 години. (Мястото фигурира и в селекцията на National Geographic Traveler "20-те най-препоръчителни дестинации за 2011"). Шестнайсет от участниците се връщат за второ или трето участие на фестивала с преработени и допълнени градини, в които да търсят "тайните" аспекти. Три от предложенията са избрани след конкурс от двеста кандидати. Следвайки традицията на всяко издание да бъде канен някой от големите световни градове, които могат да се гордеят с (извънградските си градини след Берлин миналата година, сега идва ред на Ню Йорк, а през 2012 г. специален гост ще бъде Лондон.

Освен витрина за новаторство и експериментиране фестивалът позволява на посетителите да открият вдъхновяващи пространства, създадени от специалисти, работещи в областта на архитектурата, ландшафтния дизайн, визуалните изкуства и околната среда. При това далеч не става въпрос само за практичното предназначение на градините. Създателите на Jardin de la connaissance (Градината на познанието) например наблягат на митичната връзка между природа и познание, използвайки напълно нетрадиционен материал като стари книги. "Обикновено градината се свързва с прекрасна напъпила роза, но и тя увяхва. Хрумна ни да използваме деликатен материал като хартията, която обикновено човек много пази. Искахме да събудим любопитство, като я извадим навън. Така книгите, смятани на практика за вечни, са подложени на естествен природен процес на разпадане", споделя един от авторите - Тило Фолкъртс. А когато човек се качи по стълбата и погледне през малкия прозорец на градината с дългото и поетично заглавие "Огледалце, огледалце на земята, какво има зад голямата стена от трева?" (Mirror mirror on the floor, what´s behind the great grass wall?), открива гигантско огледало, което отразява небето и самия него. "За да бъде нещо тайно, то не трябва да е задължително скрито. Дори и всички да го виждат, в крайна сметка най-важни са винаги личната интерпретация и осъзнаването, че светът е много по-голям от мястото, където се намираме в момента", твърдят авторите от Habitation Landscape Architecture.