Преди няколко години, когато Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) взе решение да отбележи осемдесетгодишнината от прочутата си изложба стенописи на Диего Ривера, идеята за "Окупирай Уолстрийт" дори не бе пробляснала в умовете на модерните анархисти. Този ноември изкуство и протест водят неочаквано актуален дебат в Ню Йорк.

Изложбата "Диего Ривера: Стенописи в Музея за модерно изкуство", открита тези дни, съдържа оригиналните творби на мексиканския художник, показани с огромен успех през 1931 г. Тогава, както и сега, светът е раздиран от социални противоречия и дебат как да бъде построено по-справедливо общество, а художникът е един от най-колоритните гласове в него. Ривера рисува огромни стенописи, чийто изразителен език разказва за постколониалните битки в Мексико и за Ню Йорк по време на Голямата депресия. Както обясняват от MoMA, един от стенописите - "Замразени авоари", показващ хиляди бездомни, които спят в подножието на небостъргачите в Манхатън, докато в трезорите под тях богатите пазят парите си, сякаш още е актуален за днешното бавно и неравномерно възстановяване на американската икономика. "Всеки път като погледна стенописа, се питам променило ли се е нещо", коментира кураторът на изложбата Лиа Дикърсън.
Историята на оригиналната изложба от 1931 г. е не по-малко интересна от стенописите на Ривера. В началото на XX век в следреволюционно Мексико изкуството на външните фрески е в разцвет. Ривера, част от парижкия авангард, преди да се завърне у дома, е един от най-известните и провокативни автори на стенописи - нещо, което привлича вниманието на все още световнонеизвестния и търсещ публичност музей MoMA в Ню Йорк. Тъй като творбите няма как да бъдат пренесени в САЩ, музеят предлага на артиста да нарисува на място техни копия с размери 2.5 метра. Паната в MoMA са от бетон и желязо и всяко тежи около половин тон.

През 1931 г. Диего Ривера пристига в Ню Йорк със съпругата си Фрида Кало и двамата бързо стават център на вниманието. Американците са пленени от колоритната двойка и престоят им е удължен, за да може Ривера да нарисува още три стенописа с местна тематика към оригиналните пет мексикански. Така се раждат "Замразени авоари", "Пневматично пробиване" и "Електрическа енергия", разказващи за Ню Йорк по време на Голямата депресия. Ривера е запален социалист, но също така и голям творец и въпреки че стенописите му пресъздават мизерията, те и открито се възхищават на духа и екстравагантността на бумтящия град.
Изложбата в МоМА е толкова успешна, че милиардерът Нелсън Рокфелер го кани да изрисува и фоайето на новопостроения тогава небостъргач, част от центъра "Рокфелeр". В крайна сметка стенописът така и не дочаква официалното си откриване, защото Ривера поставя Ленин в средата, докато патриархът на известната фамилия предприемачи и филантропи Джон Д. Рокфелер е в периферията. След като артистът отказва да махне революционера, Нелсън Рокфелер нарежда образът първо да бъде замазан, а после самият стенопис е разрушен.
Встрани от трагикомичната съдба на фреската историята, както коментира сп. Economist, подсказва и други идеи не без значение за днешния дебат, провокиран от протестното движение "Окупирай Уолстрийт". Фактът, че един милиардер харесва изкуството на радикален творец, показва, че през 30-те години на XX век въпросът какво прави едно общество по-справедливо все още не е попаднал в дълбоките идеологически окопи, в които се гърчи днес. В крайна сметка това, което обижда най-много Нелсън Рокфелър в стенописа на Ривера, е загатването, че той е икономически паразит. По-скоро несправедливо обвинение срещу предприемач, инвестирал милионите си и създал хиляди работни места във време на икономическа депресия.
Преди няколко години, когато Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA) взе решение да отбележи осемдесетгодишнината от прочутата си изложба стенописи на Диего Ривера, идеята за "Окупирай Уолстрийт" дори не бе пробляснала в умовете на модерните анархисти. Този ноември изкуство и протест водят неочаквано актуален дебат в Ню Йорк.

1 коментар
Диего Ривера - утопичен комунист, невероятен художник (макар и да не го харесвам много )и един от колосите на стенопистта в световен мащаб. Неговите произведения, имат огромно влияние върху съвременното Южноамериканско изобразително изкуство.