Тери и звездите

Ретроспективни изложби отбелязват 50-годишната кариера на британския фотограф Тери О´Нийл

Снимката на Бриджит Бардо с цигара между устните и развята пред лицето коса от 1971 г. е един от най-популярните и разпознаваеми образи в архива не само на френската актриса, но и в този на британския фотограф Тери О´Нийл. "Докато тя репетираше по време на снимките на "Петролотърсачките", забелязах, че вятърът развява косата й по прекрасен начин. От снимката изглежда все едно сме само тя и аз, но истината е, че наоколо беше целият снимачен екип. Трябваше да се провирам между гримьори, фризьори и куп асистенти в опита си да уловя момента, в който само тя попадаше в обектива. Оставаше ми само един кадър, и точно тогава вятърът духана кичур върху лицето й и се получи прекрасна снимка", спомня си О´Нийл.

През последните години няколко галерии по света показват ретроспективни изложби на смятания за един от най-значимите британски фотографи. Дори и заглавията на експозициите много си приличат. Terry O´Neill:It Girls&Boys в The Little Black Gallery и Terry O´Neill:Screen Sirens&Rock Lebels (от 8 декември до 22 януари) в галерия Proud Chelsea в Лондон. Това обаче е обяснимо, имайки предвид, че по време на 50-годишната си кариера той успява по неповторим начин да документира света на звездите и модата. По-любопитното е, че за всяка поредна изложба О´Нийл успява да извади непоказвани дотогава фотографии. "Прекарах последните две години в ровене из моите архиви, буквално стотици кутии с негативи. Останах смаян от количеството емблематични фотографии, които никога досега не съм показвал. Честно, бях забравил, че съм направил толкова много снимки на "Ролинг Стоунс" и "Бийтълс", когато още бяха начинаещи групи. Сега ги показвам за първи път, а това върна много спомени в съзнанието ми. Тогава всички бяхме деца, никой от нас не знаеше, че ще стане известен и ще постигне големи успехи. Открих и една "изгубена" снимка, която направих на "Лед Цепелин" зад кулисите на един концерт в Щатите, както и страхотни фотографии на някои от кинолегендите като Лиз Тейлър. Беше като да отворя капсула на времето, която съм заровил преди 50 години", споделя Тери О´Нийл. На друга от най-известните му снимки -  американската актриса Фей Дънауей, с която поддържа дългогодишна връзка (женени са от 1983 до 1987 г.), гледа с отнесен и меланхоличен поглед статуетката "Оскар", която е спечелила за ролята си във филма "Телевизионна мрежа" (1976) предишната нощ. На масичката е също подносът със закуската, а наоколо са разхвърляни сутрешните вестници. Черно-бял кадър от тази серия, от която има и цветни фотографии, е във фондовете на лондонската National Portrait Gallery заедно с още 65 творби на О´Нийл.

Роден през 1938 г. в Лондон в ирландско семейство, на 14-годишна възраст Тери напуска училище, за да последва мечтата си да стане джаз барабанист. Няколко години по-късно дори решава, че това може да се случи, стига да се озове в Ню Йорк, където да учи от най-добрите в този стил. За целта дори кандидатства за работа като стюард само и само да стигне безплатно до Америка. Вместо това започва работа като стажант в отдела по фотография на летище "Хийтроу". Това бележи началото на любовната му връзка с фотографията, която не стихва и до днес. А музиката завинаги си остава най-голямата му непрофесионална страст. През 1959 г. случайно снима заспал човек в чакалнята на летището, а чак след проявяването установява, че става въпрос за вътрешния министър. Тази фотография се оказва съдбовна за него, когато вестник The Daily Sketch не само я публикува на първа страница, но му предлага и работа, която се състои главно в това да снима известни хора на летището през уикенда. В онези години звездите с удоволствие позират пред любезния младеж, който на всичкото отгоре винаги им иска разрешение, преди да ги снима. През 1963 г. прави снимки на "Бийтълс" в задния двор на студиото "Аби Роуд", но са му необходими два месеца, преди да убеди шефовете си да ги публикуват. Този ден вестникът се разпродава напълно, а Нийл получава поръчката да открие още обещаващи поп музиканти. Сеща се, че е чувал за "Ролинг Стоунс". Така за по-малко от две седмици снима две от най-легендарните групи на няколко десетилетия, преди обаче да се превърнали в такива. Популярността му сред артистичните и ВИП среди бързо нараства. Персонажите му оценяват спонтанния му и естествен подход към фотографията, както и отношението му по време на работа. "Преди да отида да снимам известен персонаж, когото виждам за първи път, чета за него, информирам се за интересите му, търся някакъв повод за разговор. Не можем просто да стоим и да мълчим, фотографът трябва да е нещо като кинорежисьор", коментира той по този повод.

Приятелството му с Майкъл Кейн, Ричърд Бъртън и други холивудски знаменитости му осигурява специален достъп до още по-широк спектър от известни личности. Когато е нает да направи репортаж за Ракел Уелч и споменава пред Ава Гарднър, че би искал да снима и партньора й от филма Франк Синатра, тя веднага му дава писмена препоръка. При първата им среща Синатра само отваря писмото, чието съдържание Нийл така и не узнава, но за сметка на това на момента получава пълен достъп на и зад снимачната площадка. Оттогава двамата работят заедно много пъти в продължение на повече от трийсет години. Тери се превръща в нещо като личен фотограф на звездата. Синатра често на шега го пита какво ще прави с толкова много негови снимки. След смъртта му О´Нийл издава албума Sinatra: Frank & Friendly. Друга от книгите му е Eltonography (2008 г.), в която показва най-доброто от десетгодишното си сътрудничество като официален фотограф на Елтън Джон.

През 1987 г. събира най-голямата галактика от холивудски звезди в групов портрет за 75-годишнината на студиото "Парамаунт пикчърс", на който позират големи имена на всякаква възраст от техните филми като Лиз Тейлър, Робърт де Ниро, Харисън Форд, Фей Дънауей, Том Круз. "Хората и до днес се забавляват много с тази фотография, опитвайки се да разпознаят кой кой е", коментира фотографът. Той е нает да снима и честването на 90-ия рожден на Нелсън Мандела, където успява да направи и две портретни снимки на Ейми Уайнхаус. По време на дългата му кариера работите му са публикувани в Look, Life, Vogue, Paris Match, Rolling Stone. Наскоро Тери О´Нийл получи Centenary Medal, една от най-престижните награди, присъждана от The Royal Photographic Society за изключителен принос към фотографското изкуство. Самият той преди пет години учреди фотографска награда на свое име www.oneillaward.com/.

Още от Капитал