Скъпа моя, скъпи мой
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скъпа моя, скъпи мой

Алфред Щиглиц и Джорджия О'Кийф на езерото Джордж. Тhe Alfred Stieglitz/<br />Georgia O'Keeffe Archive, Yale Collection of American Literature, Beinecke Rare Book and Manuscript Library

Скъпа моя, скъпи мой

Кореспонденцията на Джорджия О'Кийф и Алфред Щиглиц разказва за любовта и артистичното им партньорство

Ваня Ефтимова
11781 прочитания

Алфред Щиглиц и Джорджия О'Кийф на езерото Джордж. Тhe Alfred Stieglitz/<br />Georgia O'Keeffe Archive, Yale Collection of American Literature, Beinecke Rare Book and Manuscript Library


Алфред Щиглиц и Джорджия О'Кийф на езерото Джордж. Тhe Alfred Stieglitz/
Georgia O'Keeffe Archive, Yale Collection of American Literature, Beinecke Rare Book and Manuscript Library

В популярната култура тя е грандамата на американската живопис, продължила енергично да обхожда и рисува огнените хълмове на Ню Мексико чак до 98-ата си година. Той е доайенът на модерната фотография, който с бащинска обич менторства няколко поколения творци в Ню Йорк. Повечето познати техни снимки заедно ги показват все на средна възраст, улегнали и предани партньори за цял живот.

Любовната история на Джорджия О’Кийф и Алфред Щиглиц в действителност е всичко друго, но не и безоблачна, спокойна и буржоазна. От десетилетия историците ги сравняваха с другия бурен арт романс на XX век – този между Диего Ривера и Фрида Кало, но детайлите бяха оскъдни. С публикуването наскоро на любовните писма между О’Кийф и Щиглиц обаче интересът към творческата двойка отново беше събуден. Художничката, починала през 1986 г., бе завещала кореспонденцията на университета Йейл с условието тя да бъде отворена най-малко двайсет години след смъртта й. След дълго сортиране, преглед и анотиране арт историкът Сара Гриноу публикува най-интересните от над 25 хиляди страници, разменени между О’Кийф и Шиглиц. Резултатът е книгата "Далечен мой" (My Faraway One), събрала 650 писма на двойката от периода 1915 - 1933 (предстои и излизането на втора част – кореспонденцията, водена до 1946 г.)

Излизането на бял свят на личните детайли съвпадна и с възродения интерес към творчеството на двойката. Нюйоркският музей "Уитни" откри тази есен голяма изложба "Джорджия О’Кийф: Абстракции", включваща още портретите й, направени от Щиглиц, както и откъси от любовните им писма. В съседния "Метрополитън" показват експозицията "Щиглиц и неговите артисти: от Матис до О’Кийф", проследяваща влиянието на фотографа и галерист върху съвременното изкуство. В Европа, където арт двойката е по-малко известна, публиката ще има възможност да се запознае с творчеството им благодарение на голямата изложба, организирана от музея на О’Кийф в Санта Фе. "Джорджия О’Кийф: Ретроспекция" сега в римския Fondazione Roma Museo, през февруари 2012 г. в Мюнхен и през май в Хелзинки.

Мистър Щиглиц и Джорджия

Една кратка почивка на езерото Джордж е удобна възможност не само да прочета, но и почти да изживея късчета от "Далечен мой". Тук още стои семейната лятна къща на фамилията Щиглиц, в която любовната история започва истински и процъфтява години наред. Езерото Джордж се намира на около три и половина часа път с кола на север от Ню Йорк сити и на широката публика е известно като мястото на битката за Форт Уилям Хенри през 1757 г. от Френско-индианските войни (увековечена в романа "Последния мохикан"). Днес туристите тук са по-скоро от средната класа, радващи се поравно на идиличната природа, близкия атракционен аквапарк и семейни ресторанти със сносни цени.

През XIX и ранния XX век красивото езеро Джордж е било място, където богатите и известни нюйоркчани са се надпреварвали да строят аристократични вили. Ако сте достатъчно любопитни и дръзки да влезете без резервация в затворения курорт "Сагамор", възстановен през 90-те години, пищният му параден вход и изящното лоби ще ви разкажат достатъчно за разточителството и лукса на епохата. Алфред Щиглиц, наследник на еврейско-германско семейство с успешен импортен бизнес, също прекарва тук дългите си лета и екпериментира с фотографията. Една от най-известната му серии, тази на облаци и небе, напомнящи на абстрактни картини, е заснета около езерото Джордж. Щиглиц се жени за наследница на пивоварна, чието лично богатство му помага да избяга от вечното настояване на баща му да поеме семейния бизнес. Вместо това образованият в Европа фотограф отваря галерия за авангардно изкуство в Ню Йорк. Щиглиц не само се превръща в център на арт общността във време, когато изкуството отвъд океана е още в аматьорската си фаза, но става ментор и дава поле за изява на редица американски творци.

Един от младите художници, чиито творби попадат за оценка в галерията му "291", е Джорджия О’Кийф. Тя все още търси своя стил и изпраща скици на свои близки. Нейна приятелка ги занася на Щиглиц. Без лично да познава художничката, той започва да планира първата й самостоятелна изложба, впечатлен от чистия, смел и непосредствен изказ. Двадесет и девет годишната О’Кийф, по това време учителка по изобразително изкуство, пристига в Ню Йорк през 1916 г. и първо се скарва на известния галерист, че показва картините й без разрешение. Щиглиц, който е с двайсет и три години по-възрастен, се влюбва до уши и в Джорджия, и в таланта й. След първата самостоятелна изложба, тя се връща в Тексас и през следващите три години двамата започват в писма първо да разговарят като ментор и талантлив ученик (О’Кийф все го нарича "уважаеми господин Щиглиц"), после открито флиртуват и накрая решават, че не могат да живеят един без друг.

Страстни лета на езерото Джордж

Художничката пристига в Ню Йорк през 1918 г. и все още женения Щиглиц я завежда първо на езерото Джордж. Навън в лятната вечер се изсипва топъл дъжд, а вътре в семейната вила влюбените са за първи път наистина заедно. Няколко години по-късно Щиглиц описва в писмо сцената така: "На 9 август ще се навършат единайсет години от деня, в който ти ми подари девствеността си. Между гръм и мълнии аз още виждам лицето ти - и го чувствам – и те виждам лежаща на пода след това гола и превързана – ранена птица. Толкова красива."

Фактът, че художничката не унищожава най-интимните писма, а поставя само условие за отложено във времето публикуване, има много общо с желанието й да остане вярна на любовта им. След първата нощ Щиглиц започва да снима О’Кийф и увековечава сдържаната й и интелигентна красота в множество портрети, част от тях голи и откровено еротични. Голямата изложба на фотографа през 1921 г. в Ню Йорк предизвиква скандал, но е и истински успех. Щиглиц и О’Кийф мечтаят американското изкуство най-после да се освободи от тривиалността си и да конкурира европейското със смели идеи. Страстта на двамата за арт експерименти е надмината само от страстта им един към друг.

Публичността на връзката им прави О’Кийф известен художник, но и до края на дните й провокира журналисти да питат дали големите чувствени цветя, които тя рисува, представят женското желание. Художничката не се отказва от провокативния си стил, с годините обаче започва да отказва да отговаря на въпроси за еротиката и любовта.

Далечен мой

Красивата вила, в която Щиглиц и О’Кийф прекарват много лета, днес отдавна вече е продадена от наследниците и разделена на апартаменти. През лятото те са отдавани под наем срещу 2500 долара на седмица. Тучната поляна, на която Щиглиц часове наред дебне експресивните облаци, е накацана от двуетажни дървени вили, оптимизиращи докрай сезона. Корабчета, които кръстосват езерото с туристи на борда, не забравят да показват къде "голямата американска художничка Джорджия О’Кийф е нарисувала едни от най-известните си картини". Ако присвиете очи така, че вилите и хотелите да се размият и почти да изчезнат пред погледа ви, за миг можете да видите наживо някой от пейзажите й. Езерото, плътно заградено от всички страни от планинската верига Андирондак, още пази контрастните си и динамични форми, запленили Щиглиц и О’Кийф.

От 1929 г. пътищата на двойката неусетно започват да се разделят. О’Кийф обича да рисува дълго и в усамотение, докато Щиглиц непрекъснато кани гости и организира големи партита на езерото Джордж. Както той пише в едно писмо от 1928 г., въпросите на всекидневното съществуване им тежат все повече. Художничката започва да прекарва по няколко месеца в Ню Мексико, чиято сурова и огнена красота става любим мотив на картините й. Щиглиц има нова и още по-млада любовница. Писмата между тях обаче не престават. Колкото по-далеч физически са един от друг, толкова по-близки сякаш се чувстват те.

Когато Щиглиц умира през 1946 г., О’Кийф е посочена като изпълнител на завещанието му. Тя пристига с първия възможен полет от Ню Мексико и само няколко дни след погребението наема секретар, който да архивира писмата на Щиглиц. Малко преди смъртта й през 1986 г. О’Кийф се среща с арт историка Сара Гриноу, за да разговаря с нея за бъдещото публикуване на кореспонденцията. Единственото й указание е: "Нека бъде хубаво, нека бъде откровено."

Алфред Щиглиц и Джорджия О'Кийф на езерото Джордж. Тhe Alfred Stieglitz/
Georgia O'Keeffe Archive, Yale Collection of American Literature, Beinecke Rare Book and Manuscript Library

В популярната култура тя е грандамата на американската живопис, продължила енергично да обхожда и рисува огнените хълмове на Ню Мексико чак до 98-ата си година. Той е доайенът на модерната фотография, който с бащинска обич менторства няколко поколения творци в Ню Йорк. Повечето познати техни снимки заедно ги показват все на средна възраст, улегнали и предани партньори за цял живот.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    illa avatar :-|
    illa

    "Щиглиц се омъжва за наследница на пивоварна, чието лично богатство му помага да избяга от вечното настояване на баща му да поеме семейния бизнес."

    Вярно, че Елтън Джон се омъжи, но случаят с Щиглиц не е такъв. Той се жени.

    Забележката ми е по дребен повод. Щиглиц и О’Кийф са едни от най-големите фигури в американското изкуство. Жалко, че са недостатъчно известни на широката публика у нас. Поздравления за публикацията

  • 2
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Вашите материали наистина са много полезни, поне за мен. Благодаря!

  • 3
    avgustina avatar :-|
    Avgustina

    "Нека бъде хубаво, нека бъде откровено"- какви думи, Боже мой! Какви хора. Има ли по-хубаво от това да живееш "чисто, смело и непосредствено".?Всъщност мисля да сложа по-горната мисъл като мисъл на месеца на сайта си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Другата Варшава

Другата Варшава

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK