Нещата от живота
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нещата от живота

Annie Oakley's heart target, private collection, Los Angeles, California, 2010

Нещата от живота

В книгата Pilgrimage Ани Лейбовиц се покланя пред онова, което наистина си заслужава

3980 прочитания

Annie Oakley's heart target, private collection, Los Angeles, California, 2010

© Annie Leibovitz


През лятото на 2009 г. и в разгара на споровете между адвокати, решаващи бъдещето на целия й фото архив, Ани Лейбовиц завежда трите си деца на екскурзия до Ниагарския водопад. "В един момент видях, че стоят неподвижни и гледат като хипнотизирани. Приближих се и пред мен се разкри изключителна гледка от птичи поглед, която даваше усещането, че се рееш над водопада. Направих снимка и в този момент започнах истинско упражнение по рестартиране. Научих се да виждам отново", споделя Лейбовиц, а направената същия този ден фотография е на корицата на книгата Pilgrimage (Random House, 2011). Луксозното издание, както и съпътстващата изложба, показват Лейбовиц в съвсем непозната и неочаквана светлина. Всекидневието на една от най-известните фотографки е свързано най-често с рекламни и модни фотосесии с някои от емблематичните лица през последните четиридесет години. Не случайно е автор на последната снимка на Йоко Оно и Джон Ленън и първата сесия на Анджелина Джоли и Брад Пит, както и на легендарната вече корица на Vanity Fair, на която Деми Мур позира бременна. В Pilgrimage обаче няма рок музиканти, холивудски звезди, политици и модели. В новия си проект Лейбовиц заменя хората с места, към които проявява личен интерес заради значението на техните обитатели. Сред тях са Вирджиния Улф, Чарлз Дарвин, Елинор Рузвелт, Елвис Пресли, Ейбрахам Линкълн, Зигмунд Фройд. "Личности, които имат смисъл за мен. Или за много други хора", допълва тя. Това търсене на смисъл е движещо в кариерата й, независимо дали снима знаменитости или, както е в този случай, места и предмети. А и противоположно на очакванията, че Лейбовиц вероятно ще се концентрира още по-плътно в мащабни и скъпоплатени поръчки в опит да изплати дълговете си, тя прибавя към ангажиментите си това лично приключение без крайни срокове и конкретни очаквания. "Беше страшно трудно да направя тази книга насред всичко, което се случваше около мен. Не спираха да ми повтарят, че тя няма да донесе никаква печалба и че трябва да я оставя. Но аз истински исках да я направя. Трябваше да си припомня какво обичам и какво мога. Имах нужда да спася душата си", казва Ани Лейбовиц пред в. "Ню Йорк Таймс". С дългогодишната си партньорка в живота Сюзън Зонтаг с години кроят планове как ще направят книга именно за местата, които обичат. Те обаче са осуетени от смъртта на писателката през 2004 г.

След посещението на Ниагарския водопад Ани Лейбовиц се връща към идеята за списъците с вдъхновяващи места. Проектът става по-амбициозен, когато тя открива, че освен пейзажи и интериори иска да снима и предмети, за които малката дигитална камера, използвана за първи път в дома на Емили Дикинсън, вече не е достатъчна. И въпреки че започва да пътува с повече техника и придружавана от асистент, проектът си остава личен. А в материалните неща, оставени след хората, тя продължава да търси смисъла на живота, времето и паметта. Посещението в къщата на Джорджия О'Кийфи в Ню Мексико връща Ани в детските й години, когато за нея художничката е олицетворение на идеята за силна и независима жена. При първата си визита Лейбовиц се разплаква едва прекрачила прага. "Простотота на малкото й леглото със захабени чаршафи и линията на хоризонта ме трогнаха. Не остава никакво съмнение какво е било най-важно за нея. На няколко пъти съм виждала хора, живеещи по начин, който бих желала да възприема и за себе си и до голяма степен Джорджия О'Кийфи вдига летвата много високо", разказва тя. В Лондон Лейбовиц снима в къщата, в която Фройд живее само година, но въпреки това в нея е пресъздадена автентичната атмосфера на студиото му във Виена, в което приема пациенти в продължение на десетки години.

Фотографиите в книгата се редуват с текстове на самата Лейбовиц съвместно с Шарън Делано, в които детайлите около изживяното се преплитат с исторически факти. "Когато сега правя снимка, вече усещам дали у мен я има емоцията от Pilgrimage. Суровите и простите неща в живота ме научиха да се придържам към това, което действително има значение", споделя Ани Лейбовиц. А книгата й всъщност е и покана за размисъл. Кой е вашият списък от места (и хора)?

30 британски лири, от amazon.co.uk

Sigmund Freud's couch , Freud Museum, 20 Maresfield Gardens, London, 2009
Фотограф: Annie Leibovitz

През лятото на 2009 г. и в разгара на споровете между адвокати, решаващи бъдещето на целия й фото архив, Ани Лейбовиц завежда трите си деца на екскурзия до Ниагарския водопад. "В един момент видях, че стоят неподвижни и гледат като хипнотизирани. Приближих се и пред мен се разкри изключителна гледка от птичи поглед, която даваше усещането, че се рееш над водопада. Направих снимка и в този момент започнах истинско упражнение по рестартиране. Научих се да виждам отново", споделя Лейбовиц, а направената същия този ден фотография е на корицата на книгата Pilgrimage (Random House, 2011). Луксозното издание, както и съпътстващата изложба, показват Лейбовиц в съвсем непозната и неочаквана светлина. Всекидневието на една от най-известните фотографки е свързано най-често с рекламни и модни фотосесии с някои от емблематичните лица през последните четиридесет години. Не случайно е автор на последната снимка на Йоко Оно и Джон Ленън и първата сесия на Анджелина Джоли и Брад Пит, както и на легендарната вече корица на Vanity Fair, на която Деми Мур позира бременна. В Pilgrimage обаче няма рок музиканти, холивудски звезди, политици и модели. В новия си проект Лейбовиц заменя хората с места, към които проявява личен интерес заради значението на техните обитатели. Сред тях са Вирджиния Улф, Чарлз Дарвин, Елинор Рузвелт, Елвис Пресли, Ейбрахам Линкълн, Зигмунд Фройд. "Личности, които имат смисъл за мен. Или за много други хора", допълва тя. Това търсене на смисъл е движещо в кариерата й, независимо дали снима знаменитости или, както е в този случай, места и предмети. А и противоположно на очакванията, че Лейбовиц вероятно ще се концентрира още по-плътно в мащабни и скъпоплатени поръчки в опит да изплати дълговете си, тя прибавя към ангажиментите си това лично приключение без крайни срокове и конкретни очаквания. "Беше страшно трудно да направя тази книга насред всичко, което се случваше около мен. Не спираха да ми повтарят, че тя няма да донесе никаква печалба и че трябва да я оставя. Но аз истински исках да я направя. Трябваше да си припомня какво обичам и какво мога. Имах нужда да спася душата си", казва Ани Лейбовиц пред в. "Ню Йорк Таймс". С дългогодишната си партньорка в живота Сюзън Зонтаг с години кроят планове как ще направят книга именно за местата, които обичат. Те обаче са осуетени от смъртта на писателката през 2004 г.

След посещението на Ниагарския водопад Ани Лейбовиц се връща към идеята за списъците с вдъхновяващи места. Проектът става по-амбициозен, когато тя открива, че освен пейзажи и интериори иска да снима и предмети, за които малката дигитална камера, използвана за първи път в дома на Емили Дикинсън, вече не е достатъчна. И въпреки че започва да пътува с повече техника и придружавана от асистент, проектът си остава личен. А в материалните неща, оставени след хората, тя продължава да търси смисъла на живота, времето и паметта. Посещението в къщата на Джорджия О'Кийфи в Ню Мексико връща Ани в детските й години, когато за нея художничката е олицетворение на идеята за силна и независима жена. При първата си визита Лейбовиц се разплаква едва прекрачила прага. "Простотота на малкото й леглото със захабени чаршафи и линията на хоризонта ме трогнаха. Не остава никакво съмнение какво е било най-важно за нея. На няколко пъти съм виждала хора, живеещи по начин, който бих желала да възприема и за себе си и до голяма степен Джорджия О'Кийфи вдига летвата много високо", разказва тя. В Лондон Лейбовиц снима в къщата, в която Фройд живее само година, но въпреки това в нея е пресъздадена автентичната атмосфера на студиото му във Виена, в което приема пациенти в продължение на десетки години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK