С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Неща

28 9 фев 2012, 13:24, 21573 прочитания

Ще срещнеш висок тъмнокос непознат

Предприемчивият Кирил Керин е авторът на късметите, които получаваме с кафето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ароматно кафе, свежа утрин, прекрасна гледка – мислите си, че това е едно истински добро начало на деня, но, уви, не. Шамарът идва във формата на грижливо свит късмет, който придружава сервираното кафе от иначе любима за мен марка. В този слънчев ден късметът ми гласи "Злото е като въшка, рано или късно излиза на челото". С известни усилия, успях да намеря автора на този "късмет" Кирил Керин. Държах да му кажа, че ми е развалил сутринта. Неговият отговор беше: "Българите имат проблем с чувството си за хумор."

Това е разказът на моя позната, споделен преди срещата ми със създателя на популярните небесносини късметчета, поднасяни с кафето - Кирил Керин. Емоцията й е същата, като предизвиканата от "злото" в онази слънчева утрин. Керин също си спомня нея, но затова по-късно.


Виждаме се в кафене до Руски паметник, чиито собственици са първите му клиенти. Тук в началото на бизнеса си, той прекарва от 8 сутринта до 8 вечерта, за да наблюдава реакцията на хора, развиващи миниатюрните свитъци. 39-годишният Керин идва с раница на гърба, черно късо яке със значка на автомобилна марка и няколко телефонни апарата – неговият офис. Говори по телефона с големи слушалки, има проблем с колата. "Дал съм сега да я оправят, харесвам си я, иначе мога да си взема и по-скъпа, ако искам, но не ми трябва." "От късметчета", питам го аз. "Вече да."

Още в началото бързам да попитам Кирил дали помни случая с "въшката". Да, потвърждава, в годината има по 1-2 такива случая на "хора, които приемат нещата прекалено лично. Човек не гледа на сентенцията като нещо, което трябва да му помогне, а като пистолет, насочен към него".

Поръчваме си кафе, с което, каква изненада, идват и късметчета. "Ето!" - възкликва бодро Кирил и ми показва листчето: "Да заповядваш на себе си е най-голямата власт (Сенека)." "Това е едно от правилата, което ме е променило. За да направя този стабилен бизнес, съм го пробвал. Самият бизнес ме научи как да живея." Моят късмет представлява рисунка на палми и море с надпис "Хайде да си помечтаем".

Фотограф: Цветелина Белутова

"Ти какво искаш да пишеш сега? Защото идват много хора и започват да ме питат как съм започнал, весело им е, забавно, а това не е точно така, монетата има две страни. Аз съм направил късметите уж за да развеселявам хората, такава беше първоначалната идея, но после се оказа, че ми е писнало от някои работи и съм се опитвал да ги променя – безхаберието, липсата на интелектуален капацитет, опитвал съм се да науча хората не да живеят в сапунен сериал, а да живеят по-безпроблемно."
Няма съмнение – Кирил Керин определено вярва в мисията си. Говори разпалено и сякаш искрено. Завършил е "нещо съвсем странично" - електротехника и автоматизация на производството, но се занимава с реклама "в главата си" още от дете. През 1992 г. по време на отпуска от казармата, изкарва едни от първите курсове за рекламни агенти и почти веднага започва да се занимава с реклама. Твърди, че е първият човек в държавата, който прави т.нар. клубна карта за пазаруване с отстъпка в определени магазини. За повратен момент в бизнеса си смята 1996 г., кризата с долара и хиперинфлацията, когато "хем затваря офисите си, хем се спасява от това да се превърне в богаташко парвеню". В продължение на година и половина работи във фирмата на приятел като доставчик на храни, после произвежда и разнася сам етикети. "Аз не съм кариерист, на всичкото отгоре и съм везничка, а ние сме малко творци. Хвана ли се с търговия, съм бог, но мразя да броя, няма творчество и свобода в броенето на вафлички", споделя той.

Фотограф: Цветелина Белутова

Късметът се намесва в живота му през май 2000 г., когато една сутрин попада в кафене в компанията на хора с погледи, забити във вестниците. Иска му се всички те да се усмихнат за малко, да изразят емоция. Точно тогава го спохожда идеята, че малко забавление под формата на напечатани мисли би било идеалното решение. До вечерта вече има готова концепция за изработка на късметчетата. Първите проби са без пръстенчета от сламки, със залепващи малки ленти, които се слагат на ръка. 100 бройки отнемат 3 часа, пишат се на ръка. Дебютните 200, които прави, занася в квартален магазин за кафе и ги оставя на продавачката, за да види  какво ще стане. На следващата сутрин му се обаждат с поръчка за 500 бройки – предния ден мястото е продало четири пъти повече кафе от обичайното. След първоначалния успех идва многото обикаляне, но и съдбоносната за Кирил среща с управителката на "Грандхотел София", която много държи да спомене, защото благодарение на нея успява да развие бизнеса си. "Един ден, както бях със скъсаните маратонки и анцуга, раничката на гърба, видях вратата на виенската сладкарница и влязох. Управителката ме огледа от горе до долу и макар че не се вписвах в лъскавата обстановка, дори не ме изслуша докрай, а каза веднага "дай да опитаме".



Първите сто заведения клиенти плащат стоката веднага или са на абонамент, а Кирил трябва да прецени дали бизнесът може да се издържа от реклама. "Когато отидох първия път в Lavazza, шефката ме изгони като мръсно коте. Отдели ми 10 минути и побърза да ме разкара с репликата, че предложението ми не ги интересува. След 8 месеца ме викнаха на пожар, този път, за да започнем да си сътрудничим. Готовият ми продукт вече беше почнал да работи и изпълнителната директорка пожела да заложи на него." Кирил разказва в какво се крие успехът му – успява да уговори клиентите си така, че ако искат да вземат безплатно късметите, не е нужно да ги плащат, а само да зареждат с марката, която ги раздава безплатно. През годините на вратата на компанията са чукали десетки хора, за да предлагат подобни на неговите услуги, но тя продължава да работи единствено с Керин, защото директорката е "прозорлива и много лоялна."

Фотограф: Цветелина Белутова

Първите послания са прости думички като "дете", "мъдрост", "сватба". "Ако обаче бях продължил само с "пари", "любов" и едни много приятни текстове за четене, щяхме да си останем в чалга културата. Трябва да има малко провокация." Признава, че допреди 2000-та слуша чалга и сръбска музика, но после си ги забранява. Защо? "Разбрах едно нещо – човешкото същество си е животно. Веселата музика на всички нации по света задължително стимулира първичните сетива у човека – похот, алчност, завист, мързел и т.н. В България какво се получава – хората слушат от сутрин до вечер чалга и съответно са в такова състояние – пари, коли, жени – мозъкът не работи в състояние на изкуство и фантазия, не мисли и за работа." Срещу това се бори Кирил и напоследък слуша само класика и качествена музика. Той има и собствен канал в youtube (www.youtube.com/KirilKerin), в който може да чуете любимите му произведения, обединени на принципа "Велики, не защото имат пари...".

Авторът загърбва и вицовете, които тиражира през първите месеци, откакто на дама с наднормено тегло й се пада смешка за крава и случката приключва с агресия към близкия сервитьор.

Надписите, които отпечатва "взимам, измислям или са ми ги пратили", а той "дооправя". Често ходи по улиците и записва мисли на телефона си, в момента разчита много и на хората, занимаващи се с предпечат. Те събират възможно най-много текстове, откъдето намерят, пращат ги на Кирил, а той ги редактира и селектира. Така да кажем 1500 кратки текста се свеждат до 30. Те са отвсякъде, например симпатичен цитат от филм, реплика от "Шоуто на Слави", антични сентенции, поезия, защото "душицата топли". Станка Пенчева и Недялко Йорданов са сред любимците на автора. Никой от десетките автори, чиито мисли и произведения са отпечатвани, не се е обадил на Кирил, за да му се скара или да го похвали. "Не е нужно Недялко Йорданов да ми благодари, аз съм доволен и е чест за мен да го цитирам. Ако ми каже да спра да го цитирам - добре, но ще загубя не аз, а българската поезия." Няма любимо послание, защото се уморява от излишната информация и забравя какво е минало през селекцията му. "В този случай нямам никакъв проблем с авторските права, защото аз цитирам името на човека. Не знам дали това е достатъчно, но по принцип един български писател, чиито неща хората трудно откриват, не би ми се разсърдил за това, че съм сложил негов куплет и по този начин го правя по-популярен. Правя го заради творчеството, не да печеля пари от това."
Сентенциите са една огромна поредица. "Днес например печаташ 30 текста и така през 15 дни, докато се извъртят всички и след година и половина се връщаш на първите". Тогава изпадат и доста от надписите, защото му се струват глупави. Бройката е огромна, но Кирил не желае да я сподели. "Огромна е просто." Надписът "всички права запазени" върху листчетата означава, че само той може да произвежда точно такива по размер, форма и вид късмети в цяла Европа. Ами ако някой пусне триъгълни или сгънати на четири? "Няма проблем. Аз и нямам нищо против да излезе конкуренция и да се борим, разработил съм им пазар."

Клиенти са му почти всички фирми, вносители на кафе. Късметите се слагат в някои заведения и към капучиното, чая, мелбата, стига да има чинийка. В момента Кирил "има проби" по всички държави в Европа, решен е да опита и в чужбина. "В Словакия и Полша ме копират, но в момента, в който ми доставят екземпляри оттам, ще им пратя писма."

Керин няма партньор, защото според него това не е бизнес за двама и храни само един човек – можеш да направиш една мениджърска заплата, но не можеш да станеш богат на този етап. "Хамалогията е страшно голяма, а откакто съм започнал, не съм сменял цената, давам само отстъпки." Кризата не му се отразява по никакъв начин по простата причина, че петролът, храната и кафето са неща, от които хората никога не се лишават. "Когато са закъсали, с малкото стотинки си поръчват кафе и стоят с него дълго, търсейки работа във вестника." С бизнеса си издържа двете си деца на 8 и 6 години и съпругата си, която се грижи той да е в кондиция и да може да си върши работата.

В крайна сметка философията му се събира в една перифразирана от него сентенция - "Няма нищо по-ценно от това да запишеш името си в историята". Искате да останете в историята ли, питам го накрая. "Аз вече се записах, стига толкова. Няма да ме учат по учебниците, но поне ще се знае." Спомня си и случка преди 3-4 години една нощ, когато получава SMS от непознато момиче в два часа през нощта: "Леле, откъде ви е дошла тази идея, много добре! От половин година съм си избрала 5 сентенции, следвам ги, животът ми се преобърна на 180 градуса!"
"Е, един човек от 7 милиона и половина души да се сети защо съм го направил."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

Интересните събития през седмицата

16 ное 2018, 728 прочитания

Ния от 9 до 5 Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

16 ное 2018, 1203 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Неща" Затваряне
Поздравителен адрес

Авторските обяснения в любов на Венцеслав Ячев, които ще ни залеят около Св. Валентин, са българският отговор на картичките Hallmark

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете